Решение № 4566 от 27.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 27.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР

САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 8319 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 88239 от 09.04.2019 г., постановено по гр. д. № 69442/2018 г. по описа на СРС, ГО, 33 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.А.А. искове с правно основание чл. 124, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, че последната дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 419, 68 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 27.06.2015 г. – 30.04.2017 г. в топлоснабден имот – апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж. к.

„*******, аб. № 347655, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане, сумата от 50, 86 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на доставената топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. - 19.06.2018 г., както и сумата от 28, 78 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода 27.06.2015 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане и сумата от 6, 03 лв. – лихва за забава върху задължението за цена на услуга дялово разпределение за периода 16.09.2015 г. – 19.06.2018 г. Искът за вземането за цена на доставена топлинна енергия, е отхвърлен за разликата над уважения размер от 419, 68 лв. до пълния предявен размер от 706, 43 лв. и за периода м.07.2014 г. – 26.06.2015 г., както и искът за лихва за забава върху задължението за цена на доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 50, 86 лв. до пълния предявен размер от 131, 28 лв. Искът за вземането за цена на услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер от 28, 78 лв. до пълния предявен размер от 46, 78 лв. и за периода м.07.2014 г. – 26.06.2015 г., както и искът за лихва за забава върху задължението за услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер от 6,03 лв. до пълния предявен размер от 11, 41 лв. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски в размер на 392 лв., а ищецът, на основание чл.78, ал.3 ГПК, е осъден да заплати на ответницата разноски в размер на 176 лв. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Н.“ ЕАД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“

ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.

Счита че неправилно първоинстанционният съд е приел, че сумите за периода 01.05.2014 г. – 26.06.2015 г. са погасени по давност. В раздел IX от Общите условия - „Заплащане на топлинна енергия“, чл.33, ал.1 са определени редът и срокът за заплащане месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. СРС не е съобразил обстоятелството, че сумите по обща фактура за периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г., издадена м.07.2015 г., стават изискуема едва на 15.09.2015 г., с оглед на което 3-годишната давност би изтекла на 15.09.2018 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 27.06.2018 г., с което е прекъсната давността. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените искове, като му присъди направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата С.А.А., с който оспорва същата.

Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобназно.

С исковата молба се претендират вземания, възникнали и станали изискуеми в период на погасителна давност. Независимо, че общите фактури са издадени по - късно, същите включват вземанията, които са били изискуеми още с възникването им, след като потребителят е имал задължение към датата на получаване на прогнозните фактури да извършва плащане по тях. Издаването на последваща, изравнителна сметка не променя началната дата, от която започва да тече давността. Формираната съдебна практика по идентични случаи е категорична и непротиворечива, като признава за погасени по давност вземанията, които не са потърсени от кредитора в срок от 3 години от датата на възникването им, респ. на настъпване на изискуемостта им. Счита, че в подкрепа на това е и факта, че длъжникът изпада в забава в момента, в който изтече срокът за заплащане на прогнозната фактура, а не когато изтече срока за заплащане на изравнителната фактура. Удължаването на погасителната давност е забранено с императивната разпоредба на чл.113 ЗЗД и топлопреносното дружество няма право да определя от кога започва да тече давността. Предвид спецификата на предоставяните от него услуги, насрещните престации на абонатите имат характер на периодични плащания, поради което по отношение на тях се прилага краткия три годишен давностен срок. Следователно претендираното с въззивната жалба вземане за главница е погасено по давност, а по силата на чл.111, б. „в” ЗЗД е погасено и акцесорното такова. Моли съда да отхвърли изцяло въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендира сторените по делото разноски.

Третото лице

– помагач на ищеца „Н.“ ЕАД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № 11, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, като му дължи сумата от общо 895, 90 лв., от която: 706, 43 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2014 г.

– м.04.2017 г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2015 г., № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г.; сумата от 131, 28 лв. – законната лихва за забава върху главницата за периода 16.09.2015 г. – 19.06.2018 г., сумата от 46, 78 лв. – главница, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода м.07.2014 г. – м.04.2017 г. и сумата от 11, 41 лв. - законна лихва за забава върху нея за периода 16.09.2015 г. – 19.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Във връзка с подадено на 27.06.2018 г. заявление, по ч. гр. д. № 42232/2018 г. на СРС, 33 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца вземания. Счита, че не дължи претендираните от ищеца суми, тъй като изчислени въз основа на методика, която с решение № 4777 от 13.04.2018 г. по адм. дело № 1372/2016 г. на ВАС, е отменена. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца, предвид липсата на представени от него доказателства, че е собственик или ползвател на имота на през исковия период. Поддържа, че по делото следва да се имат предвид разпоредбите на ЗЗП, който се явява специален по отношение на ЗЕ. Позовава се на разпоредбата на чл.

62,ал.1 ЗЗП, като счита, че в тежест на ищеца е да установи поръчването на доставката на топлинна енергия от нейна страна, като в противен случай се касае за непоискана услуга, чието заплащане не дължи. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца, доколкото договорът за продажба на топлинна енергия се счита за сключен от момента на подаване на молба за откриване на партида на името на новия собственик, или носителят на ограничено вещно право на ползване, до който момент задължено лице остава старият такъв. Твърди, че не е подавала заявление – декларация за откриване на партида. По делото не са представени доказателства за изправност на уредите, чрез които се извършва измерването на количеството топлинна енергия за процесния период. Не е давала съгласие за приспадане или възстановяване на суми от изравнителните сметки, поради което извършеното прихващане със стари задължения извън процесния период е недопустимо. Счита, че нормата на чл.70, ал.6 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е неприложима в случая, доколкото на основание чл.15, ал.3 ЗНА следва да се приложи ЗЗП, а не противоречащия му подзаконов нормативен акт. Поддържа, че счетоводните записвания на ищеца са в противоречие с нормата на чл. 24 ЗБНБ, поради което дългът следва да се установи с други доказателства, различни от счетоводната документация на търговеца. За претендираните суми за лихва ищецът не ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, поради което не установил изпадането й в забава за този период. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като й присъди сторените по делото разноски.

На

27.06.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.А.А. за сумата от

753, 21 лв. – главница, както и 142, 69 лв. – мораторна лихва за периода 16.09.2015 г. – 19.06.2018 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.07.2014 г. – м.04.2017 г., който включва дължимата сума за реално потребена енергия отразена в Общи фактури № **********/31.07.2015 г., № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. *******, абонатен

№ 347655. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за потребена топлинна енергия: 706,43 лв. - главница и 131, 28 лв. лихва, а за дялово разпределение: 46, 78 лв. - главница и 11, 41 лв. - лихва.

С разпореждане от 03.07.2018 г. по ч. гр. д. № 42232/2018 г. на СРС, 33 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. -държавна така и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 161, том I, нот. дело № 161/1996 г. на 27.11.1996 г. С.А.А. е придобила правото на собственост върху апартамент 11, находящ се в гр. София, комплекс „Младост 4 Зона 5 ”, бл.473 А (понастоящем ж.к. „Младост 4”), със застроена площ 112, 43 кв.м. и състоящ се от четири стаи и сервизни помещения и избено помещение № 11, със застроена площ 5,68 кв.м. и 8,384% ид. части от общите части на сградата.

Съгласно представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к „******* от 24.08.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Н.И.“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.