Определение № 692 от 29.09.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 692 гр. Варна, 27.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20233001000500 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл. 278 ГПК по частна жалба, подадена от името на Г. И. Д. срещу определение № 917/26.06.2023 г. , постановено по електронно дело 20223100900251 (ТД 251/2022г. по описа на ОС – Варна), с което не е уважена молбата на ответницата за освобождаване от задължение за внасяне на такса за обжалване на постановено срещу нея решение по иск на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД за установяване по реда на чл. 422 ГПК на дължимост на парични задължения по заповед за незабавно изпълнение за главница, лихви и неустойки по предсрочно изискуем банков кредит.

Частната жалба е подадена от надлежно овластен пълномощник на молителката срещу подлежащ на обжалване съдебен акт(т.12 от ТРОСГТК 6/2012 и т.1 от ТРОСГТК 5/2015 на ВКС). Спазен е едноседмичен срок по чл.

275 ал.1 ГПК, отчитан от връчване на постановения акт. Внесена е такса за настоящото обжалване, жалбата отговаря и на останалите изисквания по чл.

275 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Жалбата е администрирана надлежно, като насрещната страна – въззиваем ищец е подал своевременно отговор, чрез пълномощник.

Жалбоподателката Г. И. Д. се оплаква за неправилно приложени критерии за оценка на имущественото й състояние, като сочи, че съдът не е възприел декларирани от нея обстоятелства относно разходите за домакинството й, включващи и грижата за дъщеря й и е пренебрегнал намалените възможности да използват реално имуществото си поради наложените обезпечителни мерки в производството по принудително събиране на спорния чужд дълг. Сочи, че обстоятелствата относно възможностите на страната да поеме разхода от 1795лв към момента на определяне на таксата за обжалване не са изследвани задълбочено, според изискванията, установени в съдебната практика и неправилно вместо 1 декларираните актуални данни са преценявани хипотетични финансови възможности на молителката. Моли въззивния съд да отмени неправилното определение и да освободи страната от непосилното задължение за плащане на държавна такса.

Насрещната страна „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД , чрез пълномощник, оспорва оплакванията, като сочи че имуществото и бюджета на жалбоподателката са били правилно преценени след съпоставка на декларирани обстоятелбства и недекларирани доходи, установени от съда при служебната проверка. Допълнително тази страна сочи и нови факти относно недекларирана общност на домакинство с друго лице на семейни начала, обитаващо същия адрес, която се сочи като допълнителен източник за подпомагане при споделяне на разходите на молителката и обслужването на солидарните им задължения. Моли за потвърждаване на постановения акт на отказ за освобождаване на въззивницата от таксата по обжалването.

За да се произнесе по спорния въпрос, въззивният съд съобразява следното:

Относими към дължимата от съда преценка по чл.83, ал.2 ГПК са както общото материално състояние на страната, така и други специфични обстоятелства (възраст, семейно положение, здравословно състояние, възможност за разпореждане с ликвидно имущество, др.под.), които, съпоставени с размера на дължимата държавната такса, са от значение за възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за нейното предварително внасяне. В случая молителката като кредитополучателка предприема обжалване срещу установяване на личната й отговорност за суми, за които банката кредитор е снабдена със заповед за изпълнение, поради което съдът изследва нейните индивидуални възможности за заплащане на цялата такса за разглеждане на такава жалба в размер на 1795лв, определен от първата инстанция съразмерно на присъдени части от паричните задължения по изискуем банков кредит. В тази връзка неоснователно е оплакването, че не е била отчетена специфика на поета отговорност за чужд дълг, тъй като такава не се установява в този случай.

Молителката е декларирала по чл.83, ал.2 ГПК притежание на ипотекиран имот, за чието закупуване е теглен процесния необслужван кредит, дялове от търговско дружество АРТ ДИЗАЙН ДООРС ООД и товарен автомобил „Фиат“, и като тези данни се подкрепят и от изисканите служебно от съда справки от регистри на нотариалните сделки, КАТ и декларирани доходи за данъчни цели. Наред с тези данни за имуществото на молителката, обаче в справките са налични и данни за други, недекларирани активи: лек автомобил, доход не само от личния труд в притежавано от нея дружество АРТ ДИЗАЙН ДООРС ООД, но и доход от наем на движимо имущество и допълнително осигуряване по извъндоговорни правоотношения към месец април 2023г с осигурител МЕБЕЛ ГРУП КОРПОРЕЙШЪН. Това разминаване не е преодоляно, след като съдът е изискал уточнение на първоначалната декларация, тъй като молителката е посочила приходи като самоосигуряващо се лице в размер на 750лв месечно като единствен източник на доходите си, а това не позволява на съда да установи съвпадение на действителния актуален размер на приходите на домакинството и декларирания размер съответен само на един от постоянните източници. При констатираното от въззивната 2 инстанция невярно деклариране на релевантни за преценката наличието на предпоставките по чл. 82, ал. 3 ГПК обстоятелства, очевидно е, че страната не упражнява добросъвестно процесуалните си права съответно на чл. 3, изр. второ ГПК(Определение № 105 от 28.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 338/2018 г., I т. о., ТК), а това изключва основателността на оплакването за необоснованост на изводите за по-високи финансови възможности на страната.

Въззивният съд съпоставя данните от ТД на НАП и констатира, че прихода от наем на движима вещ е изплатен от дружеството, в което молителката участва през 2022г., а новият осигурител за доход от лице, което работи без трудово правоотношение, е посочен в подадена декларация за месеца, следващ последния месец, за който молителката е била самоосигуряваща се като собственик на капитал и затова като актуален източник на основния приход следва да се приеме размера на осигурителния доход от МЕБЕЛ ГРУП КОРПОРЕЙШЪН отразен в данни на НАП от осигурителя като 3400лв. Към този размер следва да се прибави и дохода от наем на средство за производство, тъй като самата молителка не е оспорила притежание на товарен автомобил, който явно не служи за домакински нужди при наличие на друго МПС (л.а. посочен в справка на НАП). Размерът на този доход е съизмерим поне с 3400лв годишно (респективно поне 250лв месечно), според извличания приход от предходния годишен период на същото основание. Няма данни тези източници на доходи да са предмет на насочена принудително изпълнение (в справките са видими запори върху банкови сметки) и затова въззивният съд споделя преценката на първата инстанция относно приходи на работещата (макар и без трудов договор) молителка над обявения от нея значително занижен размер. Именно сборният размер от 3650лв, установен с декларирани и недекларирани, но служебно удостоверени факти, следва да се преценява като индикатор на възможностите на страната да покрие извънреден за семейния бюджет разход с извънреден характер, какъвто е таксата за обжалване. (Определение № 193 от 19.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1031/2022 г., III г. о., ГК). Доводите на насрещната страна за допълнително подпомагане на приходите на домакинството, чрез участие на съжителстващ с молителката партньор не могат да бъдат обосновани само с факта на общата им адресна регистрация.

Дори и фактическо съжителство да съществува, ако не се установи конкретния размер на финансовата подкрепа на това лице, повишаването на дохода или спестяване на разходите на молителката не може да се презумира.

Затова и въззивният съд намира приложените към отговора на жалбата нови писмени доказателства за принципно неотносими към обстоятелствата, които определят финансовото състояние на молителката.

Работещата и участваща в търговия чрез управлявано от нея дружество длъжница е посочила като типични разходи, извън своята издръжка само задълженията си за полагане на грижа към 16 годишна дъщеря, затова за издръжката на това двучленното семейство съдът отчита като необходими средства по данни на НСИ за потребителски разходи за второ шестмесечие на 2023г по 1 920лв на лице или общият месечен доход на майката е достатъчен да покрие не минимален, а поне среден размер на издръжката на това домакинство. Затова необосновано е оплакването, че извънредния по характер 3 допълнителен разход би бил непосилен за въззивницата до степен прекомерно да затрудни битовото й ежедневие. Съдът приема, че изплащане на сума от 1795лв равняваща се на половината от месечния доход на домакинството, ще ограничи еднократно и временно възможностите да се извършат необходими потребителски разходи както за нуждите на майката, така и на дъщерята, но това необходимо за съдебна защита плащане няма да ги засегне прекомерно, тъй като месечния остатък надхвърля двукратно критичната линия на бедност за 2023г от 504 лв. Затова и заплащането на таксата не е извънредно обременително за молителката и молбата й е неоснователна. В същия смисъл е и извода и на първата инстанция.

Обжалваният първоинстанционен акт следва да се потвърди.

По тези съображения и на основание чл.278, във вр. с чл.83, ал.2 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 917/26.06.2023 г., постановено по електронно дело 20223100900251 (ТД 251/2022г. по описа на ОС – Варна), с което е отхвърлена молбата на Г. И. Д. за освобождаването й от задължение за внасяне на такса за обжалване на постановено срещу нея решение по установителен иск на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК - с частна касационна жалба в седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4