Решение № 764 от 01.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. София , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20201000502879 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1836 от 06.03.2020г., постановено по гр.д. № 11256/ 2018г., на Софийски градски съд, ответното застрахователно дружество ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати, на основание чл. 432, ал.1 КЗ на В.Р. С. сумата от 16 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, получени вследствие на ПТП, настъпило на 20.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.

08.2018г. до окончателното изплащане, като искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 16 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв., както и претенцията за изплащане на законна лихва за периода от 25.05.2018г. до 03.08.2018г.; на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв. Н. Д. сумата от 830. 40 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СГС сумата от 1040 лв., разноски по делото. С решение то ищецът е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 1980 лв., представляващи направени по делото разнос- ки.

Решението е обжалвано от двете страни – от ищеца в отхвърлената част, а от ответника – в уважената част – за сумата над 5000 лв. до присъдените 16 000 лв., с подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбите. Всяка страна оспорва жалбата на другата страна.

1

Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбите са допустими - подадени в срока и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ – претендира се обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 20.04.2018г. ПТП, при което ищецът е получил травматични увреждания, от виновния за катастрофата водач на превозното средство, с валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.

За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото доказателства е приел за установени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправноповедение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Граждан ска отговорност“. При определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съдът е съобразил възрастта на пострадалия; вида, обема и тежестта на причинените неимуществени вреди; интензивността и продължителността на болките и страданията; продължителността на лечеб но-възстановителния период; ефекта, който уврежданията са оказали върху начина на живот на ищеца; общо възприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, е приел, че справедливото в случая обезщетение е в размер на 16 000 лв. За неоснователно и недоказа- но е прието възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, поради непоставен предпазен колан.

Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 препраща към мотивите му в тази част.

От събрания по делото доказателствен материал категорично се установяват елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ, а именно: наличие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество автомобил, противоправното поведение и вината, както и причинно-следствената връзка между деянието и причинените на ищеца увреждания, изразяващи се в претърпени неимуществени вреди. Освен това решението е влязло в законна сила в частта, с която ответното дружество е осъдено да за плати на ищеца сумата от 5000 лв., обезщетение за неимуществени вре- ди, с оглед на което основанието на предявения иск е надлежно установено.

2

В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Предмет на въззивното производство са спорните въпроси по размера на претендираното обезщетение, основателността на възражението за съпричиняване от страна на пострадалия и за началната дата за присъждане на законната лихва.

Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че определеният от състава на СГС размер от 16 000 лв. съответства на доказаните болки и страдания и на преобладаващата практика на съда за сходни случаи. От приетото в първата инстанция за- ключение на СМЕ, изготвена от дод.д-р М. Г. – специалист по съ- дебна медицина и деонтология се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил: Разкъсно-контузна рана на главата с размери 20см; масивен външен кръвоизлив от раната на главата; сътресение на мозъка; ох- лузвания на врата, дясната мишница и предмишница, дясната ръка; кръ- вонасядане на лявата предмишница; охлузване, оток и кръвонасядане на дясната подбедрица; кръвонасядане на лявото коляно. Спешна помощ е била оказана в УМБАЛСМ“Пирогов“, приет на 20.04.2018г. и изписан на 24.04.2018г. Приет е облян в кръв, веднага е извършена поликлинична опе- рация за спиране на обилното кървене. Приет е в ясно съзнание, адекватен, знае, че е пострадал от ПТП, няма пълен спомен за случилото се. След хирургичната обработка на раната е въведен в противошокова зала за из- следвания и наблюдение. Раната е с дължина 20 см., обилно кървяща, до- стигаща до костта, разположена челно и теменно – двустранно, с дълбок джоб в тилната област. Кръвните показатели не отчитат кръвнозагубна ане- мия. От образните изследвания не се установяват травматични увреждания на централната нервна система или други вътрешни органи или счупване на костни структури. Хирургичното лечение на скалповата рана на главата е извършено под местна упойка с лидокаин. В неврологичния статус няма вписани отклонения от нормата.

Изписан с подобрение. Подробно са опи- сани последващите издадени медицински документи, в които са вписани: диагноза от 03.09.2018г. – импотентност от органичен произход; изследва- не от невролог: Ромбергнестабилен, с назначено лечение с ноотропил, с оплаквания от непостоянно главоболие, замаяност и понижена концентра ция; Амбулаторен лист от 05.09.2018г. – диагноза „Постравматично стресо во разстройство“;

Медицинско направление с диагноза: Състояние след мозъчно сътресение, цефалгия, двустранен брахиален радикулит на С 4-6. Двустранен радикулит на поясно кръстна област на Л4-5 и S-1; ежемесечно издавани амбулаторни листове от д-р К. с диагноза „Постравма тично стресово разстройство“ и предписано лечение, за което са издавани рецепти. От личния преглед на 08.05.2019г., т.е. една година след инциден- та, в.л. сочи, че прегледаният споделя, че след случая е развил невродер- мит, че след зарастването на раната на главата и в настоящия момент чувст- ва неприятно „опъване“ в 3 областта на белега. Същият е V-образен, в чел- ната област на границата с теменната област на главата, с връх, насочен на пред, разположен почти на срединната линия на главата, като върховата част е по-дълбоко хлътнала и там скалпът е неподвижен. Мозъчното сътре- сение, без загуба на съзнанието, и раната на дясната подбедрица, от която също има остатъчен малък белег, причиняват временно разстройство, нео- пасно за живота, като са причинили разстройство на здравето за срок по-кратък от 30 дни. Останалите множество охлузвания и кръвонасядания при- чиняват страдание, като възстановяването е в рамките на 10-15 дни. Въз можно е развитието на невродермит от преживения от ПТП стрес, лечение- то за което е от специалист по кожни болести и невролог. Като остатъчни последици от получените увреждания са посочени: видимия белег, с големи размери, с близък на околната кожа цвят, на челно-теменната област, като в предната част се е получило срастване с подлежащата тъкан, покриваща че репните кости, което причинява неприятно чувство на ограничено движе ние при мимика /повдигане на веждите, силен смях и др./ в областта на че- лото; няма данни за нарушено общо соматично/телесно/ здраве на ищеца, с изключение на съобщения невродермит при личния преглед, който може да съществува до края на живота; настъпили смущения в равновесния апарат, които е възможно да са във връзка с претърпяното мозъчно сътресение. Ве- щото лице счита, че не е необходима пластична оперативна корекция на бе- лега. Възстановяването в областта на скалповата рана е много добро, няма данни за келоидно разрастване, като наличното срастване в предната част на белега при нова хирургична намеса може да не подобри неприятните емоции от този белег.

Възстановяването в областите на травмите е много добро и пълно в местата на охлузвания и кръвонасядания, ищецът е в до- бро общо здраве. От медицинска гледна точка при ищеца няма никакви про тивопоказания да упражнява професията си като хирург и преподавател в медицинския университет – ***.

От заключението на д-р П. П., неврохирург, допълнителното, което се установява е, че при ищеца е налице травматична церебрастения, като усложнение на черепно-мозъчната травма, което е разстройство на здравето, временно неопасно за живота. Също е констатирано, че при прие- мането в болницата на ищеца са направени множество изследвания. Невро- логичният му статус е в норма. Образното изследване не е установило ог- нищни и травматични изменения в мозъчния паренхим. След тридневен болничен престой е изписан с подобрение, в ясно съзнание, без огнищна неврологична симптоматика, спокойна рана. Разяснено е, че травматичната церебрастения /болестна слабост на главния мозък/, развила се като после дица от ЧМТ, е състояние на функционални мозъчни нарушения. Характе- ризира се с комплекс от субективни оплаквания: соматични /главоболие, лесна умора, нарушения в съня, фотофобия/; вестибуларни нарушения /че- сти световъртежи, неувереност при ходене/; невропсихиатрична симптома- тика /отслабване на вниманието, трудна концентрация, паметови наруше- ния/ без 4 огнищна неврологична симптоматика. При ищеца е проведено ле- чение за тези оплаквания от невролог с невротрофични медикаменти /ноо тропил/ и психиатър. Описани са издаваните от невролози амбулторни ли- стове за периода от м. април- м. август, 2018г./ , от които се установява, че са му издадени болнични за три поредни месеца. Отразени са субективните оплаквания за непостоянно главоболие, замаяност, липса на концентрация, а обективно е регистрирана нестабилност при изследването Ромберг, оценя ващо способността за стабилно поддържане на равновесие. Към момента на прегледа, година и месец след инцидента, в неврологичния статус са налице координационни нарушения – дисметрия при носопоказалечната проба в ляво и положителна проба на Ромберг, която според експерта е свързана с липса на равновесна информация, идваща от вестибуларните структура на лабиринта, за което се препоръчва отоневрологично изследване. Търпените болки и страдания са за период от около три месеца, най-интензивни пър вия месец. В този период общо-мозъчната симптоматика е най-изявена – главоболие, световъртеж, позиви за повръщане, като под влиянието на ле- чебно охранителния режим и предписаните медикаменти тя намалява. По данни на пострадалия епизодите от главоболие и световъртеж са редки.

От заключението на психиатричната експертиза, след извършен амбулаторен преглед една година след инцидента, се установява, че след събитието се чувства напрегнат, тревожен, с усещане, че не се справя в работата, поради затруднение с концентрацията, емоционално лабилен /безповодно раздразнителен, плачлив/, ограниченост на социалните контакти, проблеми в семейството поради затруднения от интимен характер. Всичко това е довело до развиване на депресивен епизод, който лекува под контрол на психиатър, но без съществен успех. Не провежда психотерапия. Актуалното му психично състояние не се различава съществено от описаното в амбулаторните листове. Той е преживял ПТП, в резултат на което, може да се твърди, доколкото по делото липсват данни за друго стресогенно събитие, че е причинило описаните симптоми. Те покриват критериите за МКБ Х за острата стресова реакция, постравматичен стрес и депресивен епизод. Разяснено е, че острата стресова реакция е преходно разстройство със значителна тежест, което се развива без проява на други психични разстройства, в отговор на силен соматичен и/или психичен стрес и обикновено продъл- жава от няколко часа до няколко дни. Постравматичното стресово разст- ройство възниква като закъснял и/или протрахиран отговор към стресоген- но събитие или ситуация на прекомерна заплаха /природна или причинена от човек катастрофа, сражение, тежка злополука, жертва на изтезания, сви- детел на смъртта на друг човек, тероризъм и пр./ Характерно за него е т. нар.