Решение № 229 от 30.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Варна, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Станчо Р. Савов

Д. М. при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова в присъствието на прокурора П. Ил. Х. като разгледа докладваното от Д. М. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100600822 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Предмет на въззивната проверка е присъда № 40 от 11.02.2025г. постановена от РС-Варна- 22-ри състав по НОХД № 1852/2024г., с която подс. В. С. Л. е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 5 000лв. за деяние по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК. Подс. Л. е бил осъден да заплати на гр. ищец и частен обвинител А. А. сумата от 10 000лв., представляваща обещетение за претърпени от него неимуществени болки и страдания в резултат на деянието по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, в едно със законна лихва от момента на деянието до окончателното изплащане на сумата. Бил е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 396, 56лв. в полза на бюджета на ОД-МВР-Варна, 625лв. в полза на ВРС, както и държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 400лв. С присъдата е било направено произнасяне и по отношение на веществените доказателства по делото.

Във въззивната жалба, депозирана от адв. Д. П. от АК-Варна като защитник на подс. Л. , се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, не е съобразена със събраните по делото доказателства, като наложеното наказание и уважения гр.иск са явно несправедливи. Поради това се иска присъдата да бъде отменена, а подс. Л. да бъде оправдан по предявеното му обвинение. В условията на алтернативност се иска 1 намаляване на размера на наложеното административно наказание. Иска се също така отхвърлянето на граждански иск и заплащането на разноски.

Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, в което са изложени множество доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, а именно : в постановената присъда не са вписани имената на прокурора, който е участвал в производството и не е посочено, че деянието е извършено от подсъдимия виновно; неправилно в мотивите е посочено, че Л. е имал двама упълномощени защитници и че е дал обяснения, след като не е депозирал такива и др. Наведени са множество твърдения за неправилност на направените от съда правни изводи за неотносимост към предмета на делото на мястото, на което е бил спрян автомобила на пострадалия, както и на този, управляван от св.Л.а, че причината за инцидента е било именно поведението на пострадалия- неправилното паркиране и използвани реплики, и че причиняването на телесната повреда не е било по хулигански подбуди, а в състояние на силно раздразнение . Оспорват се изводите за това, че ударите са били нанасяни с жестокост от страна на подс. Л. , както и че всичко се е случило на публично място. В жалбата се сочи още, че неправилно при определяне на размера на наказанието не са били възприети смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, които са били описани в обвинителния акт, а като отегчаващи такива са били приети липсата на критичност и проявената жестокост. По отношение на гражданския иск се сочи, че тъй като не са били събрани доказателства за намаляване на слуха на пострадалия в следствие на инцидента, както и за претърпени болки и страдания, то следва искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, както и държавната такса, присъдена върху неговия размер. Възражения са направени и по отношение на размера на наложената на подс. Л. „Глоба“, като се счита, че тя не е съобразена с имущественото състояние на подсъдимия . Изложени са доводи за това, че неправилно съдът е приел, че автомобилът на съпругата на подсъдимия е скъп, макар той да е бил с първа регистрация от 2007г. Във въззивната жалба се сочи още, че в мотивите към атакуваната присъда не е бил даден отговор на възраженията за това, че е налице престъпление по чл.132 ал.1 т.3 от НК и тъй като това е деяние от частен характер, е направено искане за прекратяване на производството на основание чл.24 ал.1 т.7 от НПК. Поради тези и други съображения се иска атакуваната присъда да бъде отменена и подс. Л. да бъде оправдан, а в условията на алтернативност- наказателното производство да бъде прекратено на основание чл.334 ал.4 вр. чл.24 ал.1 т.3 от НПК или да бъде намален размера на наложеното наказание. Отново се иска отхвърляне на гражданския иск и заплащането на разноски.

В хода на въззивното производство се установи, че гр.ищец и ч.обвинител по делото А. А. е починал. Поради това и като страна в процеса бяха конституирани неговите наследници- Ю. А., Р. А. и С. А. лично и чрез адв. И. Р..

2

В пренията пред настоящия съдебен състав прокурорът моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. Той изразява становище, че описаните в жалбата процесуални нарушения не са съществени, както и че направените правни изводи са правилни.

Повереникът на ч.обв. и гр.ишец моли съда да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подс. Л. моли съда да уважи въззивната жалба и допълнението към нея, като изразява становище, че липсата на вписан в присъдата прокурор и отбелязване, че деянието е извършено виновно, са достатъчни за отмяна на атакувания съдебен акт.

В последната си дума подс. Л. се придържа към изявлението на адв. П..

При произнасяне по внесената въззивна жалба въззивният съдебен състав констатира, че първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

Св. Ю. А. работела в магазин за хранителни стоки, който се намирал в гр.

******. На 07.06.2021г. свидетелката била на работа за времето от 14.00 до 23.00 часа.

Около 22.50 - 22.55 часа на същата дата съпругът на св. А. - св. А. А., отишъл до хранителния магазин, за да вземе жена си от работа. До търговския обект св. А. се придвижил с лекия си автомобил „Нисан Микра" с per. номер *****. Свидетелят паркирал колата на ул. „Георги Стаматов“ от страна на магазина и излязъл от нея.

По същото време св. Галина Л.а управлявала л.а. „Фолксваген Туран" с per. номер ******, като се движела по ул. „Първи май" в посока към кв. „Галата" . В колата били подс. В. Л.- съпруг на свидетелката и неговия приятел св. Милан К..

Когато стигнала до хранителния магазин , св. Л.а спряла автомобила зад колата на св.

А. , тъй като колата на св. А. била паркирана по начин, че пречела на движението и свидетелката щяла да се блъсне в нея. Подс. Л. се ядосал, че св. А. бил паркирал неправилно автомобила си, слязъл от предната седалка на л. а. „Фолксваген Туран" и се насочил към спряната кола. Едновременно с това той започнал да отправя реплики към св. А., който бил в непосредствена близост до колата си и магазина. След това подс. Л. започнал да рита по бронята на автомобила "Нисан Микра", да псува и обижда. После със стъклената бутилка, която държал в ръката си , подсъдимият ударил задното стъкло на колата на св. А. и то се счупило. Св. А. започнал да пита подсъдимия какво прави. Тогава подс. Л. приближил до св. А., замахнал с ръка и ударил мъжът с бутилката в областта на лявото ухо. След това подсъдимият се обърнал и се насочил към колата си. Св. А. го последвал и тогава подс. Л. се обърнал и отново ударил го с юмрук по ухото. След това се качил в колата и заедно с другите двама свидетели се отдалечили от мястото . Вследствие на нанесените удари св. А. получил нараняване на лявата ушна мида и активно кръвотечение от лявото ухо.

3

Св. А. , която възприела случилото се, веднага в 22,57 ч. подала сигнал на тел.

112. На мястото първоначално пристигнали св. И. Дачев и св. С. С. -полицейски служители при Четвърто РУ - ОД МВР – Варна. Те разговаряли със св. А., който им разказал какво се е случило. Полицейските служители видели паркирания до кръстовището на ул. „Георги Стаматов“ и ул.“Първи май“ л.а. „Нисан Микра“, както и че задното му стъкло е счупено. Св. Дачев и св. С. установили, че на мястото били свидетелите Н. Н. и Д. Б., които обяснили, че станали свидетели на случилото се, тъй като по същото време били до игрищата в парка, от другата страна на ул.“Първи май“.

След полицейските служители на мястото пристигнал екип на Спешна помощ и св. А. бил транспортиран до Спешен център на МБАЛ „Св. Анна - Варна" гр. Варна, където бил прегледан и превързан.

Тъй като св. А. запомнил марката, модела и регистрационния номер, от които подс. Л. слязъл, той, както и двамата свидетели, които били в него, били установени.

По повод причинената на св. А. телесна повреда било образувано досъдебно производство. В хода на разследването била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, чието заключение било поддържано в съдебно заседание от вещото лице. От него станало ясно, че свидетелят е получил травматични отоци и кръвонасядания по предната и задна повърхности на лявата ушна мида, травматичен оток в областта пред нея, порезна рана в долния полюс на лявата ушна мида с вертикално направление и дължина 1.5см., състояние след обилно кървене от описаната рана. Тези травматични отоци и кръвонасядания били резултат на действието на твърд, тъп предмет. Порезната рана в областта на лявата ушна мида била резултат на действието на предмет с режеш ръб ориентиран вертикално. В своята съвкупност описаните травматични увреждания обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Травматични увреждания от този вид отзвучавали обичайно без дефицит за период от около2 седмици.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена и съдебноавтотехническа експертиза, от чието заключението се установява, че стойността на задното стъкло на лек автомобил „Нисан Микра" , което е било счупено по време на инцидента , е 252 лева.

По повод направени искания в хода на съдебното следствие е била назначена допълнителна съдебно-медицинска експертиза за да бъде установено дали има последици за слуха му в следствие на причинените му увреждания. Съгласно заключението на тази експертиза, което било възприето от първоинстанционния съд, не може да се установи по безспорен начин, че е увреден слуха на А. в следствие на причинената му телесна повреда от Л..

Гореизложената фактическа обстановка била установена от първоинстанционният съд от показанията на „ всички описани в обвинителния акт 4 свидетели и поисканите от страните такива“ , разпитани в хода на съдебното следствие, като не са били кредитирани показанията на св. Л.а и св. К. поради своята вътрешна противоречивост и защото не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Описаната фактическа обстановка е била установена и от заключенията на назначените в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие съдебно-медицински експертизи , свидетелство за съдимост и др.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК констатира, че от страна на първостепенният съд са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК, които са от категорията на абсолютните и за които съдът е длъжен служебно да следи.

Разпоредбата на чл.301 ал.1 т.1 от НПК сочи, че при постановяване на присъдата съдът обсъжда и решава има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно. От съдържанието на обжалваната присъда е видно, че първоинстанционният съд не е дал отговор на тези въпроси, тъй като не е посочено дали деянието е извършено от подсъдимия виновно. Отразено е, че признава подс. Л. за това, че на 07.06.2021г. е извършил действия, с които е осъществил състава на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК. Няма вписване обаче, че подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на това деяние. Не би могло да се приеме, че след като му е наложено наказание, то съдът го е признал за виновен, тъй като това би било твърде разширително тълкуване на законовата норма. Липсата на вписване относно виновността на подс. Л. в присъдата не би могла да бъде компенсирана и от мотивите, доколкото и в тях е посочено само, че подсъдимият е осъществил състава на престъпното деяние , като липсва анализ на това виновно ли го е извършил, при каква форма на вината и т.н. , а е налице единствено посочване , че субектът на престъплението е вменяемо, пълнолетно и неосъждано физическо лице.