Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1047 от 25.04.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 845/2024
Вид
Определение № 1047
Подписан
25.04.2024
В сила
25.04.2024
Състав
Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.103 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.95 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.95а · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.96 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1047 гр. София, 24.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500845 по описа за 2024 година Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във вр. с чл.121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Сдружение „Музикаутор“ чрез пълномощника му юрк. А. Г. против Определение № 3086 от 29.02.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2441/2024 г. на СГС, ГО, I – 24 състав, с което съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Софийски районен съд.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на определението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Намира за незаконосъобразен извода на съда, че делото е родово подсъдно на СРС.

Твърди, че по правилата за специална родова подсъдност следвало да бъдат разгледани всички искове по специалния ЗАПСП, а не само тези по чл.95 и 95а от посочения закон. Моли за отмяна на определението и връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийският Апелативен съд като провери правилността на обжалваното определение във връзка с доводите на страните, изложени в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е ОСНТОВАТЕЛНА поради следното:

Производството по ч.гр.д. № 2441/2024 г. на СГС е образувано по молба на Сдружение „Музикаутор“, за допускане на обезпечение на бъдещи осъдителни искове при условията на чл.390 ГПК, предявими против „Карлтон Инвест“ ЕООД, чрез налагане на обезпечителна мяка „запор“ по сметките на бъдещия ответник при посочени в молбата банки и върху 1 вземания при доставчици на платежни услуги.

В обстоятелствената част на молбата за обезпечение бъдещият ищец твърди, че е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано като организация за колективно управление на авторски права, в което качество с Договор от 01.06.2021г. е отстъпило на „Карлтон Инвест“ ЕООД срещу възнаграждение от името и за сметка на своите членове и членовете на сродните чуждестранни авторски дружества неизключителното право да ползва в непроменен вид за нуждите на телевизионната програма на ползвателя Б1Б Спорт ТВ всички музикални и/или литературни произведения, свързани с музика, включени в репертоара на Сдружението.

Съгласно чл.6, ал.1 от Договора, ползвателят се задължава да заплаща на Сдружението годишно възнаграждение, определено въз основа на отчисления в размер на 1% от брутните приходи на „Карлтон Инвест“ ЕООД, при гарантиран размер от минимум 700 лв. Твърди се в молбата, че търговецът не бил заплатил така уговореното възнаграждение за период от 7 месеца или сумата от 9 560 лв. с ДДС, като предмет на обезпечение са и бъдещи искове за вземане за неустойка по Договора в размер на 0.5% от просрочената сума за ден, но не повече от 30% или сумата от общо 2 268 лв.

Молителят е поискал съдът да допусне обезпечение на тези бъдещи искове, които ще предяви срещу ответното дружество.

Съдът е прекратил производството пред СГС и е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд приемайки, че цената на всеки един от бъдещите искове е под 25 000 лева и делото е родово подсъдно на районен съд. Приел е за неоснователно позоваването на молителя на разпоредбата на чл.96 от ЗАПСП, тъй като в този закон били уредени 2 вида искове: по чл.95 – иск за обезщетение от нарушение на уредено право по този закон и по чл.95б – иск при нарушение на уредено право по този закон.

Описаният в молбата за обезпечение правен спор не бил свързан с нарушаване на авторско право или сродните му права, нито с претендиране на обезщетение от това нарушение, поради което не намирал приложение чл.96 от ЗАПСП. Приложение намирало общото правило на чл.103 ГПК за определяне на родовата подсъдност на заявения с молбата за обезпечение спор, възникнал от неизпълнение на сключен между страните договор.

Въззивният съд не споделя тези изводи.

Съгласно разпоредбата на чл.96 от ЗАПСП, намиращ се в глава III oт закона, озаглавена „Защита на авторското право и сродните му права“, споровете по този закон са подсъдни на окръжните съдилища. Такива спорове са и претенциите на организациите за колективно управление на авторски права за заплащане на обезщетение за нарушаване на авторско право, както и тези за заплащане на възнаграждения по договори за използване на произведението, които не са изключени от обхвата на цитираната разпоредба.

В този смисъл е и константната практика на Апелативен съд – София :

Определение № 1495 от 03.05.2019 г. по ч. гр. д. № 2060/2019 г., Определение 2

№ 914 от 01.03.2019 г. по ч. гр. д. № 1086/2019 г., Определение № 2190 от 31.08.2023 г. по ч. гр. д. № 2224/2023 г. и др.

Следователно, по правилата на специална подсъдност следва да се разглеждат всички спорове, не само предвидените в чл.95 и чл.95а от ЗАПСП искове. Това е така, защото споровете за договорно неизпълнение имат за предмет отстъпени права върху закриляни обекти, следователно гражданско правната им защита поради договорно неизпълнение също следва да се осъществява по реда на правилата за специалната подсъдност. Договорът, от който произтичат насрещните задължения на страните, има за предмет ползване на авторски права върху музикални и свързани с тях литературни произведения и съответно - заплащане на възнаграждение за тяхното ползване. Т.е. негов предмет е ползването на права върху обекти на авторско право. Затова и по спора във връзка с неизпълнението на този договор заплащане на предвиденото възнаграждение и неговият размер е приложима особената подсъдност по чл.96 от ЗАПСП, тъй като тя касае не само спорове за нарушени авторски права по смисъла на уредените в Дял III от закона, но и всякакви искове, дори и произтичащите от договорно основание, имащи за предмет авторски права.

Предвид изложеното, споровете за неизпълнение на договорни задължения с предмет авторско или сродни права върху обекти на закрила са с правно основание чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.58 от ЗАПСП, което е още една причина те да бъдат разглеждани по същия ред, както и специално предвидените искове по чл.95 от ЗАПСП. Т.е. определяйки правилата по чл.96, законодателят е имал предвид всички искове и спорове, отнасящи се до обекти на закрила по този закон.

Допълнителен аргумент в полза на горната теза е и това, че ЗАПСП съдържа както процесуални, така и материални норми, свързани с упражняването на авторските и сродните права и тяхната защита. Като дял на гражданското право, авторското право възприема аналогични процесуални правила, приложими при гражданскоправните спорове. В този смисъл по аналогия с разпоредбите на ГПК, които не разграничават компетентността на съда по отношение на деликтен или на договорен спор, ЗАПСП също не прави разлика между деликтно и договорно основание за спор във връзка с определянето на компетентния да разгледа спора съд. Спор във връзка с разпоредбите на ЗАПСП би могъл да възникне както във връзка с използването на авторски произведения по силата на договор за отстъпване или прехвърляне на права от автор на ползвател, така и при използване на произведение без съгласието и разрешението на неговия автор.

С оглед изложеното и разпоредбата на чл.96 ЗАПСП, родово компетентен да разгледа молбата за обезпечение е окръжният съд, а съгласно правилото на чл.390 ГПК – СГС, който е местно компетентен по седалището на ищеца.

Това налага обжалваното определение да бъде отменено като 3 незаконосъобразно. Делото следва да се върне на СГС за произнасяне по молбата за обезпечение на бъдещи искове.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3086 от 29.02.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2441/2024 г. на СГС, ГО, I – 24 състав.

ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по молбата на Сдружение „Музикаутор“ по чл.390 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4