Решение № 17882 от 06.10.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17882 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20241110161528 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „Минолби“ ЕООД срещу ответника „А1 България“ ЕАД искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1,08 лева, представляваща недължимо платена сума за едностранно начислени от ответника такси по фактура № 442066862 за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. за мобилна услуга ***, ведно със законната лихва от 15.10.2024 г. до окончателното плащане; на сумата от 0,72 лева, представляваща недължимо платена сума за едностранно начислени от ответника такси по фактура № 44276313 за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. за мобилна услуга ***, ведно със законната лихва от 06.11.2024 г. до окончателното плащане и на сумата от 1,35 лева, представляваща недължимо платена сума за едностранно начислени от ответника такси по фактура № 442399308 за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. за мобилна услуга ***, ведно със законната лихва от 08.11.2024 г. до окончателното плащане

Ищецът „Минолби“ ЕООД твърди, че между него и ответника „А1 България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни съобщителни услуги № 503554975 от 03.12.2021 г., към който е сключен Анекс (Приложение №1 от 30.12.2021 г.) за предоставяне на 2161 бр. услуги, включващи мобилни услуги, телефонни номера, телевизия и интернет пакети. Посочва, че ответникът е издал процесните фактури за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. за месечни абонаментни такси за сочените мобилни услуги, които фактури са заплатени от ищеца, но след направена справка е установило, че по фактурите са начислени повече от действително дължимите по договора месечни абонаментни такси за мобилни пакети, поради което със заплащане на посочените суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

Предвид посоченото поддържа, че има право да получи от ответника 1 неоснователно получените суми. Посочва, че извънсъдебно е поискал от ответника да му възстанови неоснователно получените суми, но ответникът не е оказал съдействие. Посочва, че ответникът не издава на ищеца фактури и му е прекъснал достъпа до електронния архив с издадените фактури за последните 12 години по договора. Моли съда да уважи предявените искове.

Претендира присъждане на разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

Ответникът „А1 България“ ЕАД подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е налице договорно отношение по посочения договор за електронни съобщителни услуги. Оспорва, че сумите са заплатени от ищцовото дружество и подържа че сумите са заплатени от трети лица – ползвателите на услугите, поради което и оспорва правото на ищеца да получи заплатените суми. Твърди, че в процесните фактури, всички суми са начислени правилно, като е съобразено предоговарянето на тарифния план за услугата. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото релевантни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи по делото плащането на парична сума на ответното дружество. В тежест на ответника е да докаже основание за получаването или за задържане на полученото, респективно – връщане на неоснователно получената сума.

Предвид становището на страните съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличието на облигационни отношения между страните.

Основният спорен между страните въпрос е свързан с това дали ищецът е заплатил процесната сума. С отговора на исковата молба не се оспорва, че сумите са заплатени, но се сочи че същите не са заплатени от ищеца, а от трети по делото лица.

По същество това възражение представлява възражение по активната материално-правна легитимация на ищеца. Активна материална легитимация по иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД има всяко лице, което предоставя конкретна престация другиму, т.е. изважда едно благо от своето имущество и го предава на получаващия. Същата легитимация има и всяко лице, за чиято сметка имуществото на получаващия е било увеличено. Във всеки един такъв случай е налице „получено нещо“ съгласно цитираната правна норма. Пасивно легитимиран да отговаря по посочения иск е този, чието имущество е било увеличено, без да има основание за това.

От приложените по делото писмени доказателства, не се установява по категоричен начин ищецът да е заплатил процесните суми в полза на 2 ответника. Този факт подлежи на установяване при условията на пълно и главно доказване от ищеца с всички допустими доказателствени средства. В настоящия случай съдът с доклада по делото е разпределил в тежест на ищеца да установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил процесната сума на ответника, като ищецът не установява това обстоятелство и същото не подлежи на доказване посредством счетоводна експертиза.

В случая на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, само лицето, което е извършило плащането (направило престацията към ответника), има правен интерес да претендира сумата, ако плащането е било без основание, в този смисъл Решение № 1131 от 22.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 717/2006 г., ТК, II о. Доколкото ищецът не установява заплащане, същият следва да докаже в такъв случай правна или фактическа връзка с лицето, извършило заплащането, в резултат на която да установи, че в негова полза е възникнало правото за възстановяването. Ако ищецът не установи такава връзка и плащането е направено от трето лице по собствена инициатива, ищецът не би могъл да установи свои права върху платената сума.

Доколкото горните хипотези не се установяват в процеса предвид наличните по делото доказателства, при прилагане на неблагоприятните последици на чл. 154 ГПК, предявените иск следва да бъдат изцяло отхвърлени.

От приложените по делото писмени документи, както и от посочените от ищеца в молбата-становище /таблици листове 57 – 60 от делото/, не се установява по категоричен начин по делото, че именно ищецът е обеднял, като е заплатил процесната сума на ответника. Представената по делото таблица не сочи към извод за извършено плащане от страна на ищеца в полза на ответника. От цялата останала доказателствена съвкупност няма спор, че по процесните фактури за периода на фактуриране има плащане, но не се установява това плащане да е извършено от ищеца или от упълномощено от него лице, каквито възражения своевременно и надлежно са релевирани с отговора на исковата молба от ответника.

Предвид изложеното следва, че не е доказано в настоящето производство наличието на извършеното от ищеца плащане на процесните суми в полза на ответника, с които последният да се е обогатил, поради което исковите претенции се явяват неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени.

С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази насока, в полза на ответника следва да бъдат присъдени 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение определено от съда в минимален размер съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия.

Мотивиран от посоченото, настоящият състав на Софийски районен съд РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявения о т „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 22, вх. 2, ап. 8 срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Илинден, *** искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1,08 лева, представляваща недължимо платена сума за едностранно начислени от ответника такси по фактура № 442066862 за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. за мобилна услуга ***; на сумата от 0,72 лева, представляваща недължимо платена сума за едностранно начислени от ответника такси по фактура № 44276313 за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. за мобилна услуга ***, на сумата от 1,35 лева, представляваща недължимо платена сума за едностранно начислени от ответника такси по фактура № 442399308 за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г. за мобилна услуга *** като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 22, вх. 2, ап. 8 ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н Илинден, *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100,00 лева – разноски в производството пред СРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4