Решение № 553 от 08.06.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. Сливен, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ при участието на секретаря НАДЕЖДА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ Гражданско дело № 20262230100206 по описа за 2026 година

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответната Община Сливен, че ищците - Д. Д. И., Й. Д. Д. и Т. Д. Б. са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 439 кв.м., при граници: ***; ***; ***, при дялове: за ищеца

Д. Д. И.- 4/6 ид.ч., за Й. Д. Д. и Т. Д. Б.- по 1/6 ид.ч.за всеки един от тях, на основание наследяване и давностно владение.

Ищците твърдят, че са собственици на процесния имот.

Излагат доводи, че с Решение № 21 от 02.03.1982г. на ИК на Об.НССливен на ищеца Д. Д. И. е предоставено правото на ползване на земя от един декар в м.’’Барутните погреби”.След влизане в сила на пар.4 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, правото на ползване е прекратено. Тъй като в ползвания имот ползвателят е изградил вилна постройка, на основание параграф 4а от същия закон и след изготвяне на опредЕ.та оценка, която първият ищец е внесъл 29.09.1994г., той е придобил правото на собственост върху 600 кв.м. от общинската земя и на 14.01.1997г. с нот.акт № 35, т. 1,нот.д.№ 102/1997г.г.на нотариус К.Т. при СРС е признат за собственик на 600/1000 ид.ч. от ПОЛСКИ ИМОТ, целият състоящ се от 600 1 кв.м, представляващ имот пл.№ 2576 в м."Барутни погреби”, при граници: изток-път, запад-имот пл.№ 2575, север-път и юг-имот 2577.

Останалата част от 400кв.м. по изработения план е била записана като имот пл.№ 423, общинска собственост. След влизане в сила на Кадастралната карта на гр.Сливен имотът, придобит от първия ищец по време на брака му със съпругата му Г.Г. И.а бил заснет с идентификатор ***, а останалата част от първоначалния имот е била заснета като имот с идентификатор 6338.419.156 с площ от 439 кв.м. като собственост на Община Сливен.

Твърди се, че с нот.акт № 135, т.6, нот.д,№ 856 от 14.11.2017г. на нотариус Н.С., гр. Сливен съпрузите Д. Д. И. и Г.Г. И.а са дарили на сина си Й.

Д. Д. собствения си поземлен имот с идентификатор *** в м Лозарски връх , с площ от 600 кв.м., ведно с построените в имота сгради.

Дарителите си запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване и обитаване на дарения недвижим имот.

Излагат се доводи, че от момента на признаване на правото на собственост на първия ищец през1997г. и неговата съпруга на част от първоначалния имот пл,.№ 2576, неговото семейство е продължило да владее целия имот във вида му, в който е ползван и преди прекратяване на правото на ползване.

Посочва се, че границите на общинския имот са очертани само графично на последващите планове, но в действителност първоначалният имот - / съвкупност от имотите с индентификатор 6338.419.156 и 6338.419.153/ е стопанисван фактически от ищците в първоначалните му граници, очертани на място с огради, ограничаващи достъпа на трети лица до него.

Ищците ползвали имота с индентификатор 6338.419.156, като са садили овошки, зеленчуци и е имало изградена оранжерия и капково напояване.

Посочва се, че ищците осъществявали фактическа власт чрез обработването на незастроената част от имота с намерението да своят целия имот, като считат че първият ищец и починалата му съпруга, а след това и нейните наследници, са придобили по давност процесния имот с 2 идентификатор ***. Молят да се уважи иска и да се присъдят разноски.

Ответната Община е подала отговор на исковата молба в срок, с който излага становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

Твърди, че процесният имот е собственост на Община Сливен, като не би могло да бъде придобит по давност поради забраните за придобиване на имоти държавна и общинска собственост. Съгласно чл. 86 ЗС, в редакцията до изм. бр. 33/1996 г. е налице категорична забрана да се придобие по давност вещ - държавна или общинска собственост. По силата на параграф първи от ЗД на ЗС /ДВ, бр. 46/2006 г. и последвалите изменения/, давност за придобиване на държавни и общински имоти не тече за периода от 31.05.2006 г. до 07.03.2022 г. С Решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България са обявени за противоконституционни разпоредбите, предвиждащи спиране на придобивната давност по отношение на имотите частна държавна и общинска собственост. Решението е обнародвано на 04.03.2022 г. и е влязло в сила на 08.03.2022 г. От посочената последна дата придобивната давност продължава да тече, като времето до момента на спирането се включва в общия давностен срок. Ответната Община Сливен оспорва твърденията на ищците, че владеят имота, както и че техният наследодател е владял имота и излага, че за имот с идентификатор *** има съставен Акт за частна общинска собственост. Посочва, че през годините е имало производство, с което на ищеца е отказано да закупи останалите 400 квадратни метра от първоначалния вид на имота.

Правят и следните възражения, че исковата молба е нередовна поради липса на представителна власт, че ищците никога не са били собственици на спорния имот с идентификатор ***, че същият не е придобит чрез давностно владение и наследство, ищците са упражнявали държане, но не и владение, както и че не са манифистирали пред ответника намерението да своят имота.

На изложените основания моли за отхвърляне на иска и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват лично.

Представляват се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържат 3 предявения иск, молят да бъде уважен и претендират направените по делото разноски. Представили са и подробна писмена защита в срок.

Ответната Община Сливен, редовно призована, се представлява от пълномощник – началник на правен отдел, чрез който изразява становище за неоснователност на иска и моли да бъде отхвърлен. Моли да се допълни проекто-доклада по делото с твърдения за недопустимост на предявения положителен установителен иск и с направено възражения в отговора на исковата молба, че давностния срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС не е изтекъл, като оттеглят възражението си за липса на представителна власт от ищците.

Претендира направените по делото разноски.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От приетите писмени доказателства по делото се установява, че ищците Д. Д. И., Й. Д. Д. и Т. Д. Б. са преживял съпруг, син и дъщеря на Г.Г., тоест законни наследници на Г.Г. И.а, ЕГН: **********, починала на 06.09.2025 г.

С Решение № 21 от 02.03.1982г.на ИК на Об.НС- Сливен се установява, че на ищеца Д. Д. И. е предоставено правото на ползване на земя от един декар в м.’’Барутните погреби”.След влизане в сила на пар.4 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, правото на ползване е прекратено. Тъй като в ползваният имот ползвателят е изградил вилна постройка, на основание параграф 4а от същия закон и след изготвяне на опредЕ.та оценка от 29.09.1994г., е придобил правото на собственост върху 600 кв.м. от общинската земя и на 14.01.1997г.

От нот.акт № 35, т. 1,нот.д.№ 102/1997г.г.на нотариус К.Т. при Районен съд - Сливен се установява, че Д. И. е признат за собственик на 600/1000 ид.ч.от ПОЛСКИ ИМОТ, целият състоящ се от 600 кв.м, представляващ имот пл.№ 2576 в м."Барутни погреби”, при граници: изтокпът, запад-имот пл.№ 2575, север-път и юг-имот 2577.

От Заповед № РД-11-09-04/27.02.2003 г., влязла в сила на 15.04.2003 г. на областен управител на област Сливен, се установява, че е одобрен плана за новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на 4 граждани въз основа на актовете §4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, за местностите „Лозарски връх“ и „Дюлева река-юг“, селищно образувание „Изгрев“ в землището на гр. Сливен. В тези местности се намира и спорния за делото имот, а именно имот с индентификатор 6338.419.156 с площ от 439 кв.м.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Г.Г. и А.И.П., които съдът кредитира изцяло като обективни, добросъвестни, логични и непротиворечиви, се установява, че ищецът Д. И. и починалата му съпруга са живели в имота, а сега живее в него само той. В спорния имот е гледал животни имал е овощни и зеленчукови насаждения, правил е ограда, както и е копал кладенци за вода.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответната Община Сливен, че ищците - Д. Д. И., Й. Д. Д. и Т. Д. Б. са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 439 кв.м., при граници: ***; ***; ***, при дялове: за ищеца

Д. Д. И.- 4/6 ид.ч., за Й. Д. Д. и Т. Д. Б.- по 1/6 ид.ч.за всеки един от тях, на основание наследяване и давностно владение.

Предявеният иск е процесуално допустим.

Искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е правен способ за защита правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право.

Правният интерес на ищците от водене на иска е обусловен от обстоятелството, че документално те не притежават целия недвижим имот, докато всъщност твърдят, че са собственици на имота на основание давностно владение за ищеца Д. Д. И. за 3/6 и давностно владение и наследяване от праводателя си Г.Г. И.а - за ищците Д. Д. И.- 1/6 ид.ч., за Й. Д. Д. и Т. Д. Б.- по 1/6 ид.ч , придобил от своя страна процесните 400/1000 ид. ч. от имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за придобиване право на собственост или 5 ограничено вещно право, чрез фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен в закона период от време. За придобиването по давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично, или чрез другиго като своя. Само владелецът може да придобие право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение.

Разгледан по същество, съдът го намира и за неоснователен и недоказан.

След като процесният имот попада в регламента на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а наследодателят на ищците е придобил право на собственост само върху 600 кв.м., т.е. - 600/1000 ид.ч. от имота, то останалите 400/100 ид.ч. са останали без собственик и съгласно чл. 25 ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ общината придобива собствеността след влизане в сила на плана за земеразД.е и одобряване на карта за съществуващи и възстановими стари реални граници. Така началният момент, от който се поставя в течение 10 годишният срок за недобросъвестно владение, каквото безспорно е настоящото, е влизането в сила на плана за новообразуваните имоти, който в случая е 15.04.2003 г.

С приемането на ЗС през 1951г. е въведена забрана за придобиване по давност на вещи, които са социалистическа собственост. Разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 31 от 1990 г., като е регламентирано, че не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост, а забраната е стеснена с изменението на чл. 86 ЗС в ДВ бр.33 1996г., според което само вещи, които са публична държавна или общинска собственост не могат да се придобиват по давност. За вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл.

86 ЗС ДВ, бр. 33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г.

Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г.

На тази дата /последният ден на срока/ обаче, давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца като с последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022г.