Определение № 1592 от 27.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1592 гр. София, 27.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002900359 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. З. и Л. Д. С. против решение № 236/12.06.2024г. по в.т.д.№ 630/2023г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 220/30.06.2023г. по т.д. №105/2022г. на Старозагорски окръжен съд, за отхвърляне предявените от касаторите срещу „ЗД Бул Инс“АД искове, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за присъждане на сума от по 26 000 лева – частичен размер от пълен размер 220 000 лева - на всеки от ищците, ведно със законната лихва върху предявената главница, считано от 10.11.2021г. до окончателното плащане, в качеството на обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на баща им - Д.П. З., настъпила при ПТП на 03.11.2021г., причинено от И.В.В. като водач на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите, лек автомобил. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 45 ЗЗД – предвид необоснования фактически и неправилен правен извод, за липса на виновно противоправно поведение от страна на водача на застрахования лек автомобил. Считат, че от заключението на КСАТМЕ може безспорно да се формира извод, че фаталният удар, настъпил в лявата, насрещна за автомобила пътна лента, е бил предотвратим, ако автомобилът / при липсата на доказателства велосипедистът да е предприел спиране в дясната пътна лента, а напротив – продължил е движението си в същото направление /, не беше напуснал дясната / своята / лента на движение. Ако автомобилът бе предприел намаляване на скоростта и спиране, съобразно изводите на експертизата, траекториите на двете превозни средства не биха се засекли. Касаторите намират, че изводите на въззивния съд са основани на предположения, 1 изградени върху разгледани в заключението хипотези, но не и въз основа на обективно установените факти и обстоятелства по делото и конкретно: че навлизайки на пътното платно велосипедистът не е предприемал спиране, а е продължил движението си в същото направление. Касаторите намират, че неоправдано е даден превес на показанията на делинквента, в частта им за наличие на ограничена видимост, поради растителност и завой на мястото на настъпване на ПТП, макар същите да се опровергават от протокола за оглед и от заключението на КСАТМЕ / досежно наличието на завой /, като не е съобразен и факта, че ПТП е настъпило в късната есен, т.е. наличната на място храстовидна растителност не би била във вида, в който се обективира на снимките с дрон, направени значително по-късно и в друг сезон. Твърдят превратно и тенденциозно ценене на доказателствата, в обосноваване на извода за липса на противоправно поведение на водача, предвид правомерност на предприетата от същия “спасителна маневра“, независимо че със същата той е нарушил правила за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 ЗДвП, която разпоредба вменява задължение на водача да намали скоростта и да спре, а не да се отклони от траекторията си на движение, при наличие на внезапно изникнала опасност на пътя. Подчертават, че съгласно съдебна практика, вкл. задължителна, която цитират, спасителната маневра е позволена, само ако чрез нея биха се избегнали по-големи вреди от тези, които биха настъпили, ако не би била предприета, какъвто не е настоящият случай. В заключение твърдят, като причина за настъпилото ПТП, допуснати и от водача на застрахования лек автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата, с предприемането на „спасителна маневра“, преди изчерпване на други възможности за избегване на удара, чрез действия, предприети в съответствие с правилата за движение по пътищата - намаляване на скоростта, без напускане на собствената пътна лента или спиране. Касаторите релевират съществено процесуално нарушение на въззивния съд - заличаване на допуснатите им свидетели, поради невъзможност за удостоверяване на самоличността им в заседанието, в което са били доведени - о.с.з. на 24.11.2023 г. / явили се без документи за самоличност /, независимо, че показанията им са от решаващо значение за установяване търпимите от ищците болки и страдания. Акцентират на обстоятелството, че последващо и до приемане на заключението на КСАТМЕ неколкократно е имало възможност да бъдат разпитани, каквото искане е било и направено, при неоправдан отказ на съда, макар да липсва преклузивен срок за събиране на тези доказателства.

Ответната страна - ЗД „Бул Инс“АД – оспорва касационната жалба със съображения по правилността на въззивното решение и без становище по обосноваността на основанията за допускане на касационното обжалване от ищците.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на 2 касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност на въззивния акт, настоящият състав съобрази следното :

Ищците В. Д. З. и Л. Д. С. са предявили срещу ЗД „Бул Инс“АД иск, за присъждане обезщетение за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди, от смъртта на техния баща - Д.П. З., настъпила при ПТП на 03.11.2021г., по вина на водача на застрахован при ответника – по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил. Водачът му - Иван Велчев Венков - е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е блъснал велосипедиста Д.П. З., който вследствие получените травми починал. Във връзка със случая е образувано и неприключило досъдебно наказателно производство. Твърдят, че починалият Д.П. З. е бил здрав и работоспособен мъж, отговорен и грижовен баща, активен, отговорен и трудолюбив. Били съкрушени от внезапната му смърт, причинила им неописуема мъка, душевни болки и страдания, които ще продължават и занапред.

Ответникът - ЗД „Бул Инс„ АД – е оспорил исковата молба, като се позовава на липса на доказателства относно механизма на ПТП, неяснота какво е законовото нарушение от страна на водача на лекия автомобил и че същият е действал противоправно и виновно. Оспорил е доказателствената сила на представения от ищците констативен протокол за ПТП. В евентуалност е възразил за съпричиняване на вредата и от страна на пострадалия, който с поведението си сам се е поставил в риск.

В първоинстанционното производство е разпитан като свидетел водача на застрахования лек автомобил – И.В.. Същият е заявил, че в деня на инцидента времето било ясно и слънчево и управлявал автомобила с около 90 км/ч., по път с две ленти за движение, без други превозни средства по същия.

Преди мястото на инцидента имало възвишение и завой, а отдясно на пътя, спрямо посоката на движението му, имало храсти и новооткрита велоалея, в която не се виждали велосипедисти. Посочва, че храстите пречели на видимостта му към велоалеята, поради което възприел велосипедиста едва след завоя, когато същият вече се намирал на пътното платно.Това го провокирало да завие инстинктивно наляво, преминавайки в насрещната лента за движение, където настъпил и удар с велосипедиста, въпреки задействането на спирачките.

Представеният с исковата молба констативен протокол за ПТП от 03.11.2021г. не съдържа данни за механизма на ПТП. В раздела „ Обстоятелства и причини за ПТП „ е посочено единствено - „ оглед от автоексперт и дежурна група„. Протокол за оглед на местопроизшествието е представен с молба от 19.04.2023г., след приключване на устните състезания в първа инстанция, поради което не е коментиран от първоинстанционния съд.

Поради липса на ангажирани от ищците доказателства за механизма на ПТП 3

, съдът не е допуснал и експертизи по делото.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове. Посочил е, че в констативният протокол за ПТП не са отразени никакви данни за механизма на настъпването му. Посочил е, че въпреки издадените на ищците съдебни удостоверения, за снабдяване с доказателства от воденото досъдебно производство, не са представени такива, поради което не са могли да бъдат възложени медицинска и преди всичко - автотехническа експертизи. Предвид носената от ищците доказателствена тежест, за установяване елементите от фактическия състав на деликта, освен вината на делинквента, която се презумира, и недоказаност на същите, съдът е отхвърлил исковете, поради недоказано противоправно поведение на водача Венков.

С въззивната си жалба ищците са поискали приемането по делото на приложените към молбата им - вх. № 4993/19.04.2022г., постъпила след приключване устните състезания в първа инстанция – писмени доказателства : протокол за оглед на местопроизшествието, фотоалбум от огледа, СМЕ на труп № 212/2021 г. и протокол от изследване на кръвна проба на водача / с отрицателен резултат /, както и допускане на свидетели и на КСАТМЕ.

Въззивният съд е допуснал всички поискани доказателствени средства, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК – поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд. В първото открито съдебно заседание допуснатите свидетели са заличени, въпреки явяването им, поради неустановима самоличност – не са разполагали с документ за самоличност. Последващо са проведени още 4 съдебни заседания, в които свидетелите не са допуснати и разпитани, въпреки че са водени и е отправено изрично ново искане от процесуалния представител на ищците , в с.з. на 19.01.2024 г., оставено без уважение.

В заключението на КСАТМЕ е прието, че основна причина за ПТП от техническа гледна точка е поведението на пострадалия Димитър З., който е навлязъл на платното за движение, пред лекия автомобил , управляван от Венков, на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно.

Посочено е, че с оглед скоростта на движение на автомобила / 87 км./ч. / и отстоянието от велосипедиста, към момента, в който е могъл да бъде възприет от водача на лекия автомобил като опасност на пътя, ако велосипедистът би спрял в лентата за движение на автомобила, ударът би бил непредотвратим чрез спиране от водача му, но ако би продължил движението си в предприетото направление, продължавайки в лентата си на движение автомобилът би избегнал удар с велосипедиста. В този смисъл, експертите сочат , че „ ако се приеме, че водачът на автомобила е следвало да остане в дясната лента „ – т.е. ако в конкретната пътна ситуация се приеме, че това е дължимото правомерно поведение на автомобилиста, то причина за ПТП е и поведението на същия, предвид отклоняването наляво и навлизане в насрещното платно за движение, където именно е реализиран удара. Към момента за реакцията, обаче, водачът на лекия автомобил не е имал яснота относно това какво поведение да очаква от велосипедиста, а липсват и 4 обективни данни за поведението на велосипедиста - дали е променил скоростта си на придвижване по някакъв начин.

Въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка относно механизма на ПТП: автомобилът „БМВ 530 Д“, управляван от И.В.В. се е движел по републикански първокласен път / ПП / I-5, в посока от север на юг, в участъка между гр. Шипка и гр. Казанлък, където пътят се състои от две пътни ленти – по една за всяка посока, със скорост от 87 км./ч. В участъка на км.187+100м., извън населено място, Д.П. З., управлявайки велосипед, пресича първокласния път I-5, в посока от запад на изток, движейки се по мек междуселски път, пресичащ път I-5. Водачът на лекия автомобил, И.В. е възприел велосипедиста Д.П. З. в момента, в който последният е вече навлязъл на пътното платно, в лентата за движение на лекия автомобил „БМВ“. В този момент велосипедистът е попадал в опасната зона за спиране на лекия автомобил, при установената скорост на движение на същия - 87 км./ч., и водачът не е имал техническа възможност, чрез предприемане на екстрено спиране да избегне удара. Водачът на автомобила е предприел избягваща опасността маневра, чрез отклоняване на автомобила наляво, при което е навлязъл в насрещната – лява - пътна лента. В същото време велосипедистът Димитър З. е продължил да се движи с велосипеда в същото направление, при което е преминал през лентата за движение на лекия автомобил и също е навлязъл в лявата лента за движение, където траекториите на движение на лекия автомобил и на велосипеда са се пресекли. В резултат от удара на велосипедиста са били причинени тежки черепно-мозъчна и гръдна травма, несъвместими с живота. Съдът се е аргументирал с приетата по делото КСАТМЕ /на л.110 от делото, стр.4 от експертизата, втора точка/ и от направените от вещото лице, за нуждите на експертизата, фото-снимки на местопроизшествието с дрон, като е приел от същите, че водачът на лекия автомобил е нямал видимост, за своевременно възприемане на велосипедиста като възможна опасност, преди навлизането на същия на пътното платно, поради наличие на храстова растителност вдясно от пътното платно и лек десен завой, както и самият той твърди в показанията си като свидетел.