Решение № 12378 от 29.09.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12378

Варна, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VIII състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА административно дело № 20267050701990 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5, вр. чл.171, т.1, буква з), предл. бб) от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Б. Н. Н., [ЕГН], гр.Варна, [улица], чрез адв.А. Р. АК -Варна, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 10920/14.06.2026г. на мл.автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, с която за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП – нарушава задълженията си като участник в ПТП, установено с АУАН Серия GA № 5155266/14.06.2026г., на основание чл.171, т.1, буква з), предл. бб) ЗДвП, й е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно твърди, че е налице бланкетно обвинение, т.к. в ЗППАМ липсва каквато и да било фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Отделно, вмененото нарушение било квалифицирано като такова по чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП, която разпоредба регламентира три хипотези, като нито в АУАН, нито в ЗППАМ е посочено в коя от тези хипотези се приема, че е осъществен състава на вмененото нарушение. Така, в ЗППАМ не било индивидуализирано кое от посоченото в текстовата част на заповедта деяние на водача, съставлява административно нарушение, включено в обхвата на чл.171, т.1, буква з), предл. бб) ЗДвП. Цитираното в акта нарушение на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП не е сред предвидените в чл.171, т.1, буква з), предл. бб) ЗДвП. Счита, че липсата на конкретизация сочи на неустановеност на посоченото в ЗППАМ правно основание, въз основа на което е упражнена компетентността. По същество оспорва констатациите за извършено административно нарушение и твърди, че не е вярно твърдението на полицейските служители – че е напуснала местопроизшествието без да предприеме действия във връзка с настъпилото леко ПТП. В тази връзка твърди, че е осъществила контакт с водача на другия автомобил и е инициирала среща с него, с цел подписване на двустранен протокол по повод настъпилия инцидент. По този начин се е стигнало и до подписване на двустранен протокол в присъствието на полицейските служители на мястото, където самите водачи са договорили срещата си. Полицейските служители били уведомени от другия водач по съвет на неговия застраховател, като контактът с другия водач бил осъществен още в същия ден – на 13.06.2026г. По изложените съображения оспорва твърдението, че е напуснала мястото на произшествието без да предприеме съответните действия. Сочи и че за нея не е възникнало задължение да уведомява органите на МВР, т.к. в такива ситуации водачите на МПС е необходимо единствено да попълнят собственоръчно двустранен протокол. По изложените съображения твърди, че не е извършила административно нарушение и иска отмяна на обжалваната ЗППАМ.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява. Със С.д. № 19210/14.09.2026г. е постъпило писмено становище от адв.Р., с което поддържа изцяло жалбата и моли да бъде уважена. Поддържа доводите за допуснати съществени пороци на ЗППАМ, вкл. относно липсата на посочване на конкретната хипотеза по чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП. Твърди, че предвид правното основание за налагане на ПАМ този недостатък придобива още по-съществено значение, доколкото чл.171, т.1, буква з), предл. бб) ЗДвП препраща към определени административни нарушения, за които законът предвижда наказание лишаване от право да управлява МПС. В тази връзка сочи, че за да възникне материалноправно основание за временно отнемане на СУМПС следва да е ясно установено кое конкретно нарушение е извършено от водача и дали за него е предвидено съответното наказание. Сочи и че дори да се приеме, че употребеният в заповедта израз „напуска мястото“ визира хипотезата по чл.123, ал.1, т.3, буква в) ЗДвП, от доказателствата по делото не се установяват фактическите предпоставки за приложението на именно на тази разпоредба, т.к. същата се отнася за случаите, в които няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието. В случая другият автомобил е бил паркиран и водачът му не е присъствал при настъпване на произшествието, поради което обективно не е могло да съществува нито съгласие, нито несъгласие между участниците относно механизма на настъпване на ПТП. Тъй като още на 13.06.2026г. е осъществен контакт с жалбоподателката, уговорена е среща за уреждане на случая на следващия ден и в контекста на представения запис на разговора със служител на Национален телефон 112, твърди, че поведението на жалбоподателката трудно може да бъде съвместено с възприетата от административния орган теза – че се стремяла да избегне установяването на произшествието или да се укрие от последиците от него. Твърди и излага подробни съображения за това, че от събраните доказателства не се установява по категоричен начин жалбоподателката да е възприела контакта между автомобилите в момента на неговото настъпване и въпреки това съзнателно да е напуснала мястото. Позовава се и на постановеното по делото определение за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ. Иска отмяна на ЗППАМ и претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответната страна – мл.автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, чрез юрк.Г., оспорва жалбата. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява вмененото нарушение, довело до издаване на ЗППАМ. Макар жалбоподателката да е оставила телефонния си номер, при обаждане е отказала съдействие, което поведение следва да се интерпретира като „напуснал местопроизшествието“ без да изпълни задълженията си при ПТП. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 12.06.2026г., около 21:15 часа, Р. С. Д., живущ в [населено място], паркирал управлявания от него автомобил Астон Мартин с рег.№ [рег. номер], на паркинг на Морска гара – Варна, пред ресторант „Капитан Кук“, като автомобилът останал да пренощува на паркинга.

На 13.06.2026г., около 10:13 часа, жалбоподателката паркирала управлявания от нея автомобил Х. Т. с рег.№ [рег. номер] от лявата страна на паркирания Астон Мартин с рег. № [рег. номер]. В 10:18 часа на същата дата, при потегляне с цел да се включи в движението и маневра завиване на дясно, блъснала странично паркирания в дясно от нея л.а. Астон Мартин с рег. № [рег. номер]. Оставила телефонния си номер и в 10:23 часа напуснала района на „Морска гара“ – Варна.

На 13.06.2026г., в 13:00 часа Р. С. Д. отишъл на паркинга да си вземе автомобила и установил, че по него има щети – ударена предна броня, преден ляв калник, предна лява джанта и гума. На стъклото на автомобила намерил поставена бележка с телефонен номер. Позвънил и на същия отговорила жена, представила се за Б., която потвърдила, че тя е причинила ПТП-то. Казала му, че ще дойде на 14.06.2026г. за да съставят двустранен протокол.

На 13.06.2026г., в 13:22 часа, Р. Д. подал сигнал чрез телефонно обаждане към Районен център 112 – Варна при Дирекция „Национална система 112-МВР“. В проведения телефонен разговор Д. разказал за случилото се, вкл. за уговорката с водача, причинил ПТП, на 14.06.2026г. да съставят констативен двустранен протокол. Притеснението му било да не започне „да увърта“ и да откаже да го подпише. Застрахователите поискали посещение от полицията, която да се свърже с нея и тя да потвърди, че е причинила ПТП. След разговор с „дежурния“ операторът на тел. 112 уведомил Д., че няма да бъде изпратен екип и трябва да отиде в Сектор „Пътна полиция“ – Варна, където да подаде заявление, в което да опише цялата информация, вкл. телефона на виновния водач.

На 13.06.2026г. Р. С. Д. подал заявление в Сектор ПП – Варна и дал писмени сведения. В писмените сведения посочил и че на последвало позвъняване на телефонния номер на водача, причинил ПТП, телефонът му бил изключен.

На 14.06.2026г. в 11:45 часа, в Сектор „Пътна полиция“ При ОДМВР – Варна Б. Н. попълнила декларация по чл.188 ЗДвП, в която потвърдила, че на 13.06.2026г., около 10:18 часа тя е управлявала л.а. с рег.№ [рег. номер]. На същата дата Н. дала и писмени сведения, в които потвърдила, че е причинила ПТП.

На същата дата, мл.автоконтрольор Г. Г. съставил Протокол за ПТП № 2026-1020-52154-1/14.06.2026г., в който били описани щетите по двата автомобила: участник 1, Хюндай Туксон, рег.№ [рег. номер] – охлузена дясна странична част; участник 2, Остън Мартин, рег. № [рег. номер] – повредена предна лява част. Като обстоятелства, причини и условия за ПТП, извършени маневри и др., в протокола било отразено: Участник 1, при маневра потегляне с цел да излезе от реда на паркираните МПС завива на дясно, не осигурява достатъчно странично разстояние от паркирания в дясно лек автомобил Остън Мартин с рег. № [рег. номер] и го блъска странично. Възниква ПТП с материални щети. Участник 1 напуска произшествието.

Прието било, че Н. е извършила нарушение на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП – участник в движението, който създава пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората, както и на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП – нарушава задълженията си като участник в ПТП, за които й е съставен АУАН серия GA № 5155266/14.06.2026г., в който е отразено, че като доказателство е отнето СУМПС [номер].

Въз основа на АУАН серия GA № 5155266/14.06.2026г. мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, съставил Заповед № GPAM -10920/14.06.2026г., с която за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП и на основание чл.171, т.1, буква з), предл. бб) ЗДвП, наложил на Б. Н. Н. ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу годен за обжалване административен акт и в срока по чл.149, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл.168, ал.1 и ал.2, вр. чл.146 АПК съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, при спазване на изискванията на чл.59, ал.1 и ал.2 АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. По преписката е приложена Заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на директора на ОДМВР – Варна, с която на основание чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.43, ал.4 ЗМВР е оправомощил служители от ОДМВР-Варна да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.2б и т.5, буква „а“ от ЗДвП, сред които и тези по т.2.6 – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна – за цялата територия, обслужвана от ОДМВР – Варна. С оглед изложеното ЗППАМ е издадена от компетентен орган.

В обжалваната заповед са изложени обстоятелствата, обосновали прилагането на процесната ПАМ, фактическите и правни основания за издаването й, поради което съдът приема, че същата е постановена при спазване на изискванията за форма по чл.59, ал.1 и ал.2 АПК. В заповедта са изложени всички относими към обективната страна факти – а именно, че ПАМ се налага на Б. Н. Н., за това, че с АУАН серия GA № 5155266/14.06.2026г. е установено, че на 13.06.2026г., около 10:18 часа в гр.Варна, в района на Пристанищен комплекс, на паркинг в близост до ресторант „Капитан Кук“ и Морска гара, управлявайки л.а. Хюндай Туксон с рег. № [рег. номер], собственост на „Нуга Бест България 2009“ ООД, извършва маневра завиване на дясно, не осигурява достатъчно странично разстояние от паркирания в дясно л.а. Остън Мартин с рег. [рег. номер] и го блъска странично, възниква ПТП с материални вреди, като Н. не спазва задължението си като участник в ПТП и напуска мястото – нарушение на чл.123, ал.1, т.3 ЗДвП.