Решение № 4391 от 05.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4391 гр. Варна, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110103489 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба с предявени искове по чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и по чл.55, ал.1 от ЗЗД от страна на ищцата Б. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, с процесуален представител адвокат А. Д. от САК, против ответника "П.К.Б." ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано заедно от С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л. с процесуален представител юрисконсулт И.Т..

В исковата молба ищцата твърди, че на *** г. между нея и ответното дружество бил сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №***, със следните параметри:сума на кредита: 5 000.00 лв.; срок на кредита 36 месеца; размер на вноската по кредита: 204, 80 лв., който не бил целият размер на вноската, тъй като не се включвала лихвата и таксите по кредита; ГПР: 49, 02 %; годишен лихвен процент 41.00 %; лихвен процент на ден: 0,11%; дължима сума по кредита:

8668.54 лв. С договора било уговорено и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ от 1 750 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ от 2 000 лв.

Допълнителните услуги били уговорени в чл. VI и чл.V от договора, като били уредени и в чл.15 от Общите условия на ответното дружество. Общо задължението по кредита, заедно със закупената допълнителна услуга възлизало на сумата от 12 418.54 лева; общият размер на вноската бил от 344, 97 лв. с дата на погасяване 15-ти ден от месеца.

Към дата 12.09.2023 г. ищцата погасила сума в размер от 3810 лв., а след септември 2023 г., погасила и сума в размер от 6 132,07 лева по договора. Към датата на подаване на исковата молба тя заплатила сума в размер от 9 942,07 лева. Ищцата твърди, че има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и по отношение на сключения договор са приложими разпоредбите на ЗПК. Тя счита, че договорът за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради това, че таксите „Фаст“ и „Флекси“ не били включени в ГПР, поради което имало неправилно посочване на ГПР.

1

Изискваните от ищцата такси „Фаст“ и „Флекси“ представлявали пряк разход по кредита и следвало да бъдат включени при формирането на годишния процент на разходите. Те представлявали 75 % от главницата, с което ГПР щял да нарасне до над 120 %, и така се стигало до завишаване на заложения в чл.19, ал.4 ЗПК лимит. С това било налице разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Всичко това поставяло потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на практика нямало информация колко точно е оскъпяването му по кредита.

Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК. Ищцата твърди, че таксите „Фаст“ и „Флекси“ представляват скрито възнаграждение за кредитодателя, което следвало да се включи в ГПР. Невключването им в ГПР поставяло потребителя в неравностойно положение, при което той не могъл да разбере икономическите последици от поетото от него задължение.

В условията на евентуалност ищцата твърди, че е нищожна клаузата на чл.6 от договора на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като нарушаваща разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Твърди, че включените в пакета услуги обслужвали усвояването и управлението на кредита и не можело да се считат за допълнителни услуги по смисъла на чл.10а,ал.1 от ЗПК. В условията на евентуалност ищцата твърди, че посочената договорна клауза е нищожна и на осн. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави, тъй като накърнявала равноправието между страните и била в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето.

Твърдейки, че договорът за кредит е недействителен, евентуално, че е нищожна клаузата на чл.6 от договора, ищцата счита, че платената от нея сума по кредита в размер на 4942, 07 лв. е платена без основание.

Предвид така изложените в исковата молба обстоятелства ищцата моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №*** от *** г., евентуално клаузата на чл.6 от договора, както и да осъди ответната страна да й заплати сумата от 4942, 07 лв., като платена без основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.

Моли също да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

С представения отговор на исковата молба ответната страна, чрез представителя си твърди, че оспорва исковата молба и я счита за неоснователна. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №*** от *** г. с посочените от ищцата параметри. Твърди, че всички условия по договора били предварително уговорени между страните и ищцата изрично изявила воля да сключи договора. Счита, че са спазени всички изисквания на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от ЗПК и договорът е действителен. В договора ГПР бил фиксиран като абсолютна процентна стойност, както и уговореният лихвен процент и не е необходимо посочване на взетите предвид допускания на ГПР, доколкото той е неизменен. Сочи, че в договора ясно било посочено какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, какви допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, при което липсвала неяснота относно това каква сума следва да връща ищцата. Ответната страна счита, че не следва двете закупени допълнителни услуги да се включват в ГПР,тъй като не представляват задължителни такива и не отговарят на условията по чл.19, пар.3 от Директива 2008/48/ЕО. Също така счита, че дори и да е налице неправилно посочване на ГПР в договора, то не се приравнявана 2 липса на посочен ГПР, което да доведе до нищожност на договора. Изтъква, че предвид разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и предвид обстоятелството, че клаузата за допълнителни услуги не е част от основния предмет на договора, то договорът за кредит може да се счита валидно сключен, дори и да е налице основание за недействителност на тази клауза.

Относно клаузата за допълнителни услуги ответната страна твърди, че първата от услугите, представляваща приоритетно разглеждане на искането за кредит, вече била предоставена на ищцата и използвана от нея. Възможностите за потребителя с представените услуги представлявали дейности, които ще се извършат по повод на сключения договор за кредит в полза на кредитополучателя. С договора за предоставяне на тези услуги изпълнителят поемал задължение да извърши конкретни действия, срещу дължимо възнаграждение, като тези действия били фактически, а не правни. Така уговорените услуги не следвало да се считат за такса за дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита, а възможности ищцата да извършва едностранна промяна на погасителния план по кредита си, които не представлявали възнаграждение за кредитора за извършени неизбежни административни действия по кредита.

Ответната страна оспорва и твърденията на ищцата, че договорът е сключен в противоречие с добрите нрави, като изтъква, че ответното дружество е небанкова финансова институции по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ, с основна характеристика да отпуска заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими начини, за разлика от банките. Въпреки разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД, че лихви могат да се уговарят до размер, определен от МС, такъв подзаконов акт все още не съществувал и липсвала пречка да се уговаря възнаградителна лихва над размера на законната.

Оспорва се и размера на осъдителната претенция.

Предвид така изложените обстоятелства ответната страна моли исковите претенциида бъдат отхвърлени.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от приобщения към писмените доказателства по делото договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № *** и погасителен план към него, а и няма спор между страните, че те са сключили договор за кредит, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата в заем сума в размер на 5 000 лв., която тя се задължила да върне в срок до 15.04.2025 г., на 36 месечни вноски, при годишен лихвен процент от 41,78 %, лихвен процент на ден 0,11% и годишен процент на разходите 49,02 %.

В договора е вписана дължима сума по кредита 8668, 54 лв. В чл.VI от договора е отбелязано, че при кандидатстването си ищцата е поискала да закупи допълнителни незадължателни услуги „Фаст“ на стойност 1750 лв. и „Флекси“ на стойност 2000 лв., като възнаграждението за допълнителните услуги става изискуемо с подписването на договора, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. Съгласно погасителния план размерът на вноската по кредита е от 240, 80 лв., размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е от 104, 17 лв. и общият размер на месечната вноска е от 344, 97 лв. Допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са подробно регламентирани в чл.15 от Общите условия на ответното дружество 3 към договорите за потребителски кредит, където е отбелязано, че първата от услугите се изразява в приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускането на кредит преди кредитоискателите, които не са закупили такава услуга, в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускането на кредита; а втората от услугите се изразява в получаване на право заемателят да променя едностранно погасителния си план, при изпълнение на съответни специфични изисквания, както и да отлага поискан брой погасителни вноски, съобразно конкретни условия и по определени причини, вкл. и да поиска намаляване с до 75% размера на всяка от допустимия брой вноски, при определени условия. Общият размер на сумата, дължима от ищцата, заедно с възнагражденията за допълнителни услуги е от 12 418, 54 лв.

От представените по делото извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № ***; вносна бележка от 24.11.2023 г. пореден №33; вносна бележка от 07.11.2023 г. пореден №28 и вносна бележка от 09.10.2023 г. пореден № 34 /неоспорени от ответната страна/ се доказва, че към датата 12.09.2023 г. ищцата е заплатила по договора за кредит сумата от 3810 лв., през месеците октомври и ноември 2023 г. е платила общо 6132, 07 лв., или общо погасената по договора за кредит сума е от 9942, 07 лв.

Горепосочените обстоятелства съдът счита за установени безспорно от представените от страните доказателства, като на база така установените факти съдът счита, че се налагат следните правни изводи:

Относно иска по чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК: Сключеният между страните договор за кредит е потребителски, тъй като попада в определението на чл.9 от Закона за потребителския кредит. Също така при произнасянето следва да се има предвид, че към настоящия казус са приложими освен разпоредбите освен на Закона за потребителския кредит, още и на Закона защита на потребителите, доколкото ищецът има качеството на потребител съгласно параграф 13 от ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая на ищцта, в качеството на физическо лице, е предоставена финансова услуга (отпуснат потребителски кредит). В ЗЗП се съдържа легално определение на понятието неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя, като в разпоредбата на чл.143 е вписано, че това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. От своя страна съдът е длъжен и служебно да следи за наличието на нищожни клаузи на договорите.