Решение № 237 от 28.02.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2099/2021
- Вид
- Решение № 237
- Подписан
- 28.02.2022
- В сила
- 11.07.2023
- Състав
- Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова, Иванка Димитрова Дрингова
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5 ал.2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл.18 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 ал.1 т.2 · Закон за общинската собственост
- чл.7 · Закон за общинската собственост
- чл.10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10 ал.8 или ал.11 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10 ал.5, ал.6, ал.7 и ал.9 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10 ал.5, ал.6, ал.7 и ал.9 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10 ал.5, ал.6, ал.7 и ал.9 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10 ал.8 или ал.11 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10 ал.5, ал.6, ал.7 и ал.9 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.14 ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.19 ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.19 ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.25 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.25 ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.5 ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.45в ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 237 гр. Варна, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Деспина Г. Г.а
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
ИВ.ка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. ХР.а като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело № 20213100502099 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх.№ 2685/09.07.2021г от Община Девня срещу решението на РС-Девня № 89/15.06.2021г по гр.д.№ 919/2020г, с което е уважен предявеният положителен установителен иск за собственост, като е прието по отношение на Общината, че ищцата Д. Т. Д. ЕГН ********** е собственик на основание давностно владение на сл.имоти в землището на гр.Девня, обл.Варна, а именно: П И с идентиф.№ *** по КК и КР, одобрени със Заповед №РД-18-85/17.09.2008г на Изп.директор на АГКК м-ст "Фазанарията" с площ от 752кв.м., трайно предназначение на територията [1]земеделска, начин на трайно ползванелозе; № по предх.план 188092, при съседи: имоти с идентиф.№№ ***, ***, ***, ***, и
ПИ с идентиф.№ *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-85/17.09.2008г на Изп.дир.АГКК, в м-ст"Фазанарията" с площ от 267кв.м., трайно предназначение на територията[1]- земеделска, начин на трайно ползване - лозе; № по предх.план няма; при съседи: имоти с идентиф.№№: ***, ***, ***, ***,
***;
ОСЪДЕНА е Община Девня ЕИК 000093645 да заплати на Д. Т. Д. ЕГН ********** от гр.Девня *** сумата от 800лв - разноски по делото.
1
Счита решението за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като вместо това бъде постановено друго за отхвърлянето на иска.
Излага подробни доводи за следното:
РС-Девня не бил анализирал обективно и правилно приложното поле на хипотезите на чл.19 и чл.25 от ЗСПЗЗ.
Поддържа се твърдението, че Община Девня е собственик на спорните имоти, тъй като същите попадат в разпоредбата на чл.10 от ЗСПЗЗ и са включени в списъците на земи общинска собственост по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, за което са представени доказателства по делото, а това се установявало и от констатациите на в.лице - спорните имоти попадали в разпоредбата на чл.10 ЗСПЗЗ и за това не било нужно земите да са били включвани в ТКЗС, ДЗС, АПК или друга сродна организация или да са били отнемани или одържавявани в някоя от хипотезите на разпоредбата, като приложението на ал.7 от чл.10 на ЗСПЗЗ не предвиждало подобно отнемане.
Видно от протокол от 18.10.1996г на Комисия, назначена със Заповед № 240/15.10.1996г на Кмета на Община Девня било, че м-ст „Фазанарията" представлявала територия, попадаща в зоната за земеделско ползване „Дъга".
От протокол № 21/15.02.2000г на ПК-Девня било видно, че кадастралният номер на масива, който обхващал м-ст „Фазанарията", в която се твърди да попадат процесните имоти, бил под номер 31 и този масив бил включен към т.2 от Протокола. Съгласно същия се установявало, че земя /масив 31/ бил включен към имотите, границите върху които собствеността се възстановявала в съществуващи на терена стари запазени граници, в това число по чл.10 ал.5, ал.6, ал.7 и ал.9 от ЗСПЗЗ.
В публикуваното в ДВ бр.100/8.12.2000г съобщение от ПК-Девня било обявено на собствениците на земеделски земи за изработените карта и регистър на имотите в съществуващи стари реални граници и карта и регистър на имотите във възстановими стари реални граници за землището на Девня.
Съгласно чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ Общината стопанисва и управлява земед.земя, останала след възстановяването на правата на собствениците.
След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници /която е част от КВС/ земите стават общинска собственост. Съгласно чл.45в ал.2 от ППЗСПЗЗ Общ. сл-ба по земеделие /ОСЗ/ предоставя на Комисията по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към КВС по начин на възстановяване на земите по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп на Комисията до КВС в частта за имотите по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ. От тази норма следва, че определянето на тези имоти се извършва въз основа на данните от влязлата в сила КВС и Регистърът на имотите към нея. Това, че предоставените данни в тази процедура са от влязлата в сила КВС, е така и предвид трайната практика на ВАС, според която, в производството по определяне на земите по чл.19 ЗСПЗЗ, административният орган, т.е. Комисията по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ, не може да прекроява влязлата в сила КВС - не могат да се разместват границите на имотите, 2 нито да се извършват поправки на явни фактически грешки, допуснати в КВС, точно защото е влязла в сила.
В приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост.
Процесните имоти са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, защото са били включени в одобрената Карта на съществуващи и възстановими стари реални граници и в Регистъра на имотите към КВС по начин на възстановяване за земите - по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ, което е видно от Протоколно решение № 4/04.02.2009г на Комисията по чл.19 ал.2 от ЗСПЗЗ и приложенията към него.
По отношение на такъв имот, който попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ правото на собственост не може да бъде придобито по давност, тъй като с разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ изрично е указано, че по отношение на имоти, правото на собственост върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, изтеклата придобивна давност не се зачита и такава започва да тече от 22.11.1997г, като съгл.§1 от ПЗР на ЗИД на ЗС, императивно е предвидено, че давността за придобИВ.е на общински имоти спира да тече.
На следващо място. Общината може да придобие по давност земеделска земя, която е останала след възстановяването на собствеността, щом като изтече 10-годишен срок от влизане в сила Плана за земеразделяне или на одобрената карта на съществуващи или възстановими стари реални граници, т.е. след изтичане на 10 години от завършване на адм.процедура по възстановяването на собствеността на всички подлежащи на възстановяване земеделски земи в дадена местност. В този смисъл е решение № 584/25.09.2009г на ВКС I ГО по гр.д.№ 2949/2008г постановено по реда на чл.290 ГПК.
РС е приел, че давност по отношение на спорните имоти е започнала да тече от влизане в сила на Плана за земеразделяне през м.12.2000г, което счита за неправилно, предвид гореописаните съображения и поради факта, че съдът не приема процедурата по чл.19 ЗСПЗЗ за легитимна, а приема Плана за земеразделяне по същата.
Дори да се приеме, че давност е започнала да тече по отношение на двата спорни имота от него момент /м.12.2000г/, то не ставало ясно в чия полза е текла, тъй като от доказателствата по делото /у-е за н-ци № 312/25.09.2020г е видно, че Т. Ст.ЗЛ. е починал на 15.09.1995г/, т.е. към момента на смъртта му давността не е била започнала да тече. А според твърдяното в ИМ от 1979г бащата на ищцата владеел имотите до смъртта си през 1995г и след това – от самата ищца. От това следва, че ищцата чрез главно и пълно доказване следва да установи тези факти, което не е било сторено.
Счита за неоснователни изводите на РС за доказаност на давностното владение въз основа на свидетелски показания, че били брани плодове от имотите и нищо повече. Тъкмо обратното, от гласните доказателства е установено, че спорните имоти не са били владени непрекъснато от ищцата или от нейния баща. Обирането на плодове от овощни дървета по своята същност не представлява владение на имот с цел своене, а и не се установява /ако е 3 имало такова/ да е било непрекъснато. Тъкмо обратното. Няма никакви доказателства за своенето на имотите от страна нито на Т. ЗЛ., нито от дъщеря му – ищцата. Не са представени доказателства за заплащани данъци, ток, вода или други, които косвено да подкрепят твърденията на ищцата. Установява се по делото, че ищцата е напускала територията на Р България за различни периоди от време, като най-дългият й предстой в чужбина е бил около 11 месеца – по нейни обяснения в о.с.з. на 19.05.2021 и това явно сочело, че владението е било прекъсвано за период повече от 6 месец. А това, съгл.чл.81 ЗС, означава, че започва да тече нов срок и изтеклия такъв не се зачита.
На сл.място сочи, че придобивна давност може да тече само върху вече възстановените земед.земи, като се позовава на практика на ВКС. По смисъла на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ началният момент, от който започва да тече давностният срок за земите, попадащи в терен по §4 ЗСПЗЗ, следва да бъде свързан с установения в ЗСПЗЗ административен ред за възстановяване на собствеността. Давността започва да тече от момента, в който обектът на собственост, е бил надлежно индивидуализиран в съответния индивидуален административен акт /в този см. са решения на ВКС №№ 204/ 15.07.2011г по 99/2011г ; № 112/05.03.2010г по гр.д.№ 981/2009г; 547/12.01.2011г по гр.д.№ 660/2010г и др./. От изложеното следвало, че давността ще започне да тече от момента на издаване на заповед на кмета, а в настоящия случай такава заповед липсва и затова се приема, че реституционната процедура не е завършена. С издаването на окончателен административен акт приключва производството по ЗСПЗЗ и от него момент на правоимащите по чл.10 ЗСПЗЗ може да бъде противопоставено възражение за придобивна давност. До този момент, дори да има установена фактическа власт върху имот отпреди влизане в сила на ЗСПЗЗ, изтеклата давност не се зачита, съгл.чл.5 ал.2 ЗВСОНИ /в този см. Решение № 61/14.02 2012г по гр.д.
№ 562/2011г на ВКС/.
Имотите са били извън регулационните граници на населеното място и са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и затова е приложима разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ. За такива земи - общинска собственост е налице забрана на закона за придобИВ.ето им по давност. Съгласно чл.7 от ЗОС земите от общинския поземлен фонд и горските територии не могат да се придобиват по давност. От друга, липсва индивидуализация на земята като конкретен и обособен обект за периода на твърдяното владение и затова не биха могли да бъдат обект на давностно владение.
В гласните доказателства на ищцовата страна се установяват съществени противоречия, както по отношение вида на спорните имоти, така и за евентуално полаганите грижи за тях от страна на ищцата и за осъществяваната от нея фактическа власт.
Свидетелските показания са в противоречие с писмените доказателства и заключението по СТЕ. Така напр.двамата свидетели са заявили, че в имот 188.92 имало дръвчета, цветя и асми, като от КП от 22.01.2021 заедно с 4бр снимки към него, е видно, че имотът е необработваем и пустеещ, а при повторната експертиза, проведена през м.април 2021, в.лице е констатирало, че имотът бил окосен и разчистен, като нямало овощни дръвчета, лози и др.трайни насаждения. Очевидно разчистването е било с цел да се създаде впечатление, че 4 някой се грижел за мястото. Счита показанията, дадени от свид.М.Л., за неверни и необективни, тъй като от представеното по делото решение на РС-Девня № 43/12.03.20013 по гр.д.№ 1048/2012 е видно ,че лицето е водило дело срещу Община Девня за собственост, като придобивното основание е сочено давностно владение на имот от 907кв.м., за който е прието, че е част от имота – предмет на договора за покупко-продажба от 1979г и за който в настоящото производство се спори. В тази връзка счита, че свидетелят е заинтересован от изхода на спора по делото, доколкото само е водило дела срещу Община Девня, и затова моли да не бъде давана вярна на показанията му.
По отношение на имот ...188.95 свид.Ив.Б. е заявил, че имотът бил неподдържан отпреди 2015г и че там имало плодни дръвчета и лози.
В повторната СТЕ в.лице е констатирало, че този имот...188. 9 5 не можел да се идентифицира като част от имота по въпросния договор за покупко-продажба от 1979г и че за същия не се откриват никакви данни и по двата плана - от 1989г и от 1996г, в разписните листи към тях да е бил вписан Т. ЗЛ.. Затова е неясно откъде съдът извежда заключението си, че същият имот бил придобит по давност от ищцата. Освен, липсата на писмени доказателства, липсват и гласни такива, които да установяват осъществяваното от ищцата владение.