Решение № 65 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Т.ова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100513882 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по 2 бр. въззивни жалби на страните.

С решение № 14449/23.07.2024г. по гр.д. № 70420/2022г. по описа на СРС, 25-и състав, ответникът Т. Г. П. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на ищеца Х. Д.

Щ. сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на клеветническите изрази „естествено могат да умрат хора“, „пука му на Щ.. Той си пази столчето…“, употребени по време на предаването „Студио Хъ“, на телевизия „7/8 TV”, излъчено на 26.03.2021г., ведно със законната лихва считано от 26.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането. За разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лева (частично от 20 000 лева), по отношение на изразите, употребени по време на предаванията „Студио Хъ“ на телевизия „7/8 TV”, излъчени на 12.04.2021г. на 27.09.2021г. и изразите, употребени по време на предаването „Честно казано с Люба Кулезич“ на телевизия „Евроком“, излъчено на 19.01.2022г., с решението, искът е отхвърлен като неоснователен.

С въззивната си жалба ищецът Х. Д. Щ. обжалва първоинстанционното съдебно решение в частта, в която е отхвърлен предявеният срещу ответника Т. Г. П. иск по 45 ЗЗД, за горницата над уважения размер от 2 000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева, предявен частично от 20 000 лева, представляваща обезщетение за 1 неимуществени вреди, причинени му от непозволено увреждане от изразите, употребени в четирите телевизионни предавания, излъчени на 26.03.2021г., 12.04.2021г., 27.09.2021г. и 19.01.2022г.

Ищецът намира, че атакуваното съдебно решение било неправилно и необосновано в обжалваната от него част. Неправилно СРС приел, че не обида, а оценъчни съждения представлявали изразите „Щ. е уникален случай...“ „Някакъв летищар...“, „този Щ. се утрепа да прави кариера“ и „не знам дали знае какво е керосин“, „Това е корупция... “ и „сто процента корупция“ и „груба злоупотреба с власт“, „за мен това е сто процента корупция“, „казусът е груба злоупотреба с власт“. Неправилен бил изводът му, че в случая думата „корупция“ не била употребена, за да означи конкретно извършено от ищеца престъпление (напр. подкуп), а за да изрази личното виждане на ответника, че управлението на главната дирекция било непрозрачно и поради тази причина той допускал с голяма степен на вероятност, че било извършено нещо противоправно. Неправилно СРС приел още, че изразът не представлявал и обида, тъй като не бил насочен пряко към личността на ищеца, а към обстоятелства, случили се по време на неговото управление. От изготвената и приета по делото съдебна компютьрно-техническа експертиза се установило, че в излъчените четири предавания от ответника били изказани репликите, посочени в исковата молба.

Твърденията му били неверни, обидни и клевентнически. Уронени били честта и достойнството на ищеца, разгласени били позорни обстоятелства и му били преписани престъпления по служба. Доказано било, че досъдебното производство срещу ищеца било прекратено. Доказани били и претърпените от него неимуществени вреди – вдигал кръвно, загубил жизнеността си, ръцете му треперели, изпитвал тревожност, страдал от безсъние. В резултата на интервютата изживял интензивни и продължителни отрицателни емоции, съпроводени с влошаване на физическото му здраве. Изказванията на ответника били в продължителен период от време, пред неограничен кръг лица, по същество били обидни, създало се впечатление, че ищецът бил корумпиран и некомпетентен, че създал хаос в ГД „ГВА“. Всичко това, във вр. чл.

52 ЗЗД, обуславяло уважаване на предявения частичен иск за сумата 10 000 лева. По заявените съображения моли за отмяна на постановеното решение и уважаване на частичния иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззивникът-ответник Т. Г. П. депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна. Посочените от ищеца изрази били извадени извън контекста. В голямата си част изказванията му говорели за общото състояние на администрацията, а там, където адресирали ищеца не го позоряли, не били разпространени клеветнически и неверни твърдения. Не бил осъществен състав нито на обида, нито на клевета. Относно изразът „клиент на прокуратурата“ се позовава на извършваната проверка. Ищецът заемал длъжността директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ и 2 обществената му позиция предполагала критика и съответна търпимост, пропорционални на правомощията му и значението на дирекцията за цялото гражданско общество. Неимуществените вреди на ищеца също не се установявали от показанията на разпитания свидетел, ограничен бил кръгът лица, до който достигнали предаванията – „7/8 ТВ“ била частна медия, при това платена, и не можело да се говори за широко разпространение на тези интервюта. Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение.

На свой ред ответникът Т. Г. П. обжалва първоинстанционното съдебно решение в частта, в която на основание чл. 45 ЗЗД бил осъден да заплати на ищеца Х. Д. Щ. сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на клеветническите изрази „естествено могат да умрат хора“, „пука му на Щ.. Той си пази столчето…“, употребени по време на предаването „Студио Хъ“, на телевизия „7/8 TV”, излъчено на 26.03.2021г., ведно със законната лихва считано от 26.03.2021г. до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът П. намира, че атакуваното съдебно решение било неправилно и необосновано в обжалваната от него част. Неправилно СРС квалифицирал изразите „естествено могат да умрат хора“, „пука му на Щ.. Той си пази столчето…“, като обидни твърдения, които съдържат в себе си позорящо обстоятелство. Същите изразявали критичното становище на ответника към дейността на ищеца като главен директор на дирекцията. Сами по себе си не представлявали обиди или клевети. Те не позоряли името на ищеца, като изрази не били годни да предизвикат обида или клевета, нито да уронят името му в обществото. Неправилно СРС приел, че с тези думи бил пристъпен добрият тон, допустим в едно демократично общество. Думите съставлявали градивна критика и били оценъчни съждения. Обстоятелствата били верни – данни за извършени нарушения с опасност от жертви в гражданското въздухоплаване се съдържали в одитните доклади във връзка с извършена в периода октомври 2020г. – януари 2021г. частична планова проверка на авиационния оператор „Таяран Джет“ ЕАД, и в пр.пр. 892/2021г. на СГП. Моли за отхвърляне на иска. в условията на евентуалност за намаляване на размера на присъденото обезщетение – разпространението било твърде тясно, минимални били промените в поведението на ищеца, присъденият от СРС размер във вр. чл. 52 ЗЗД бил прекомерен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Х. Д. Щ. оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

3

По отношение на правилността на обжалваното решение по въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът Х. Д. Щ. излага, че заемал длъжността главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ от 09.02.2021г. На 27.09.2021г., ответникът Т. Г. П. участвал в телевизионно предаване „Студио Хъ“, „Тема с продължение: Корупция в авиацията“ по телевизия

„7/8

ТВ“ с линк към телевизионното предаване https//www.youtube.com/watch?=EaMzDvlzc, като продължение към предаването „Студио Хъ“ на същата тема, излъчено на 26.03.2021г. с линк към предаването https//www.youtube.com/watch?=FharHUW5sU0 и като продължение на същото предаване на същата телевизия, излъчено на 12.04.2021г. с линк към предаването https//www.youtube.com/watch?=O01yiXJhuyw. На 19.01.2022г. ответникът П. взел участие в предаването „Честно казано с Люба Кулезич“ по телевизия „Евроком“ с тема на предаването „144/4 Т. П., бивш пилот, инструктор на Боинг 737: Тъмните коридори на гражданската авиация“ с линк към предаването https//www.youtube.com/watch?=ayoFZ6DAYws. В първото посочено предаване от 26.03.2021г. ответникът П. казал: „естествено могат да умрат хора“, „пука му на Щ..

Той си пази столчето…“. В предаването от 12.04.2021г. ответникът казал: „Щ. е уникален случай… Някакъв летищар…“, „Това е корупция…“. В предаването от 27.09.2021г. изложил твърдения, че ищецът Щ. извършва „груба злоупотреба с власт“, създава „хаос“, „умишлено разиграва“, ръководената от него гражданска въздухоплавателна администрация била „пропита с корупция“, „този Щ. се утрепа да прави кариера“, „клиент на прокуратурата“, „не е спрял оператора“, „Играе си с живота на хората.“, „Не знам дали знае какво е керосин…“, „груба корупция“. В предаването от 19.01.2022г. „Честно казано с Люба Кулезич“ по телевизия „Евроком“ заявил „100% корупция“. В процесните четири интервюта ответникът П. изложил неверни, обидни и клеветнически твърдения относно ищеца. Признава, че срещу него било образувано досъдебно производство № 353/2021г. по описа на ОП-СГП, пр.пр.

892/2021г., което било прекратено на 15.06.2022г., но ответникът избирателно представил факти, създал манипулативни внушения и злоупотребил със свободата на словото. В резултат на това ищецът Щ. изживял интензивни и продължителни отрицателни емоции – стрес, тревога, обида, смут, възмущение, гняв, отделял значително време да обяснява изнесеното в телевизионните предавания, влошило се физическото му здраве. От разгласените от ответника позорни обстоятелства, обиди и приписване на престъпления по служба, изнесени в една преднамерена кампания, били уронени честта и достойнството на ищеца. Създадено било впечатление, че ищецът бил корумпиран и некомпетентен и създал хаос в ГД ГВА, темата получила широк обществен отзвук. За търпените неимуществени вреди ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 10 000 лева – частично от общ 4 размер 20 000 лева, ведно със законната лихва от 26.03.2021г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. Г. П. депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Престижът на ищеца не бил уронен от употребените от ответника в предаванията изрази, цитатите ищецът направил избирателно и извън контекста, в който думите били употребени, цитираните думи смислово не били употребени свързано с личността на ищеца, а някои били и грешно цитирани. Думите „груба корупция“ били употребени относно цялостната администрация на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, „Не знам дали знае какво е керосин“ – не бил изказвал, „Клиент на СГП“ – не бил изказвал, евентуално към момента на изказването това било верен факт съобразно твърденията на самия ищец. Изразите „Този Щ. се утрепа да прави кариера“, „пука му на Щ.. Той си пази столчето.“ не носели вложения от ищеца смисъл, не съдържали обидно твърдение спрямо него, нито клевета, не били позорящи, а представлявали лична оценка. Оспорва твърдението на ищеца за понесени неимуществени вреди – участията били в медии с ограничена аудитория, не бил произведен твърденият обществен отзвук, не могли да предизвикат твърдяната реакция у един физически и психически здрав субект. Позовава се и на високата обществена позиция на ищеца, от която зависела безопасността на пътниците при полетите, предполагаща завишена търпимост към обществена и журналистическа критика, а и изнесеното от ответника се базирало и на предходни твърдения за корупция в тази система, обсъждани в медиите и преди участието на ответника П. в процесните предавания. Оспорва претенцията и по размер. По тези и др. подробно изложени съображения намира иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен от съда. Претендира разноски.