Решение № 258 от 13.06.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Русе, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20244500500332 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД - София, представлявано от всеки двама от изп.директори заедно - ВАГ АЧД и НГС, подадена чрез упълномощен юрисконсулт, против Решение № 1743/08.12.2023 г., постановено пo гр. д. № 5941/2022 г. пo описа на PC - Русе, с което е прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит и ответникът е осъден да заплати разноските по делото. Изложени са подробни съображения за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.

Ответникът по жалбата, Б. С. И. подава по реда и в срока по чл. 263 ГПК писмен отговор на въззивната жалба чрез процесуалния му представител адв. К. Б. от АК - Русе, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Излагат се подробни съображения, които са относими към обосноваността на обжалвания съдебен акт. Моли се решението да бъде потвърдено и да се присъдят на разноски-адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3Адв. за настоящата инстанция.

Депозиран е списък на разноски по чл. 80 от ГПК.

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на 1 страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд намира за установено следното:

„Ти Би Ай Банк” ЕАД е предоставила на Б. И. потребителски кредит в размер на 5 000.00 лева, при ГПР 49.31%, годишен лихвен процент 33.67%, без уговорен лихвен процент на ден. Общият размер на кредита възлизал на 7 562.22 лева, от които 5 000.00 лева – реално усвоена главница, 1 751.98 лева – общ размер на застрахователната премия и 810.24 лева – еднократна такса за оценка на риска. В договора не се сочи конкретен брой на погасителни вноски, но в инкорпорираната в него таблица, озаглавена „Погасителен план”, вноските са 48, като всяка вноска е дължима месечно на посочената в таблицата дата. Размерът на месечната погасителна вноска е 288.67 лева, без да е посочено ясно какви компоненти съдържа – какъв е размерът на главницата, договорната лихва, други такси и вземания. Общата сума по кредита, която следва да бъде върната, е в размер на 13 856.01 лева, при реално усвоена главница от 5 000.00 лева.

В исковата молба Б. С. И. твърди, че договора за потребителски кредит е нищожен, като неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 т.

11 и 12 от ЗПК, като е претендирал да бъде прогласен като недействителен, поради наличие на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК.

Искът е оспорен от банката.

С обжалваното решение, за да уважи иска, след анализ на събраните доказателства, районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е нищожен на няколко основания-поради нарушение на чл. 22, от ЗПК, чл. 10, ал. 1 от ЗПК и чл. 11, ал. 1 от ЗПК, за което е изложил подробни мотиви. С оглед изхода на спора е присъдил на ищеца направените разноски.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Въззивната жалба е неоснователна. Неоснователни са оплакванията в жалбата, преповтарящи тезата на банката, изложена в отговора на исковата молба. Изложените от районния съд мотиви са подробни, последователни, аргументирани, поради което и на основание чл. 272 ГПК окръжният съд препраща към тях. Получаването на кредита е обвързано с плащане на застраховка BANK ЗАЩИТА НА КРЕДИТА в размер на 1751.98 лв., която е включена като част от общия размер на кредита /7562.22 лв./. Тази застрахователна премия трябва да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Това е така, според определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на 2 кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на застрахователна премия за покупка на посочената застраховка. Следователно застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Аналогично стои въпросът и с еднократна такса оценка на риска - 810.24 лева.

Налице е и още едно основание за недействителност на договора-по чл. 11, ал.

1, т. 12 ЗПК, тъй като в погасителния план, инкорпориран в договора, липсва разбивка на всяка погасителна вноска, т.е. какво се погасява с нея. По изложените съображения решението на районния съд е правилно и следва бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 от ГПК и във връзка с чл.

38 ЗА на адв. К. И. Б. от АК - Русе следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което съобразно решение по дело № С-438/22 на СЕС може да е под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Такова следва да се присъди в размер на 300 лв. за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран така, на основание чл.271, ал. 1 ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1743/08.12.2023 г., постановено по гр. д. № 5941/2022 г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „***, ЕИК 13134023, представлявано от всеки двама от изпълнителните директори ВАГ АЧД и НГС и Б. С. И., да заплати на адвокат К. И. Б. от АК - Русе, сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за осъществена безплатна правна помощ на Б. И. за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4