Определение № 156 от 22.02.2022, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 156 гр. гр. Добрич, 22.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Десислава Б. Николова

Галина Д. Жечева като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20223200500099 по описа за 2022 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по частна жалба с вх.№ 260232/19.01.2022 г. ( по регистратурата на ДРС ) на „ Водоснабдяване и канализация Добрич “

АД, град Добрич срещу определение № 260000 от 4.01.2022 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 397/2021 г.,с което е отхвърлена молбата му по член 248 от ГПК за изменение на определението на същия съд по същото дело от 3.11.2021 г. в частта относно разноските.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е постановено в нарушение на член 78,ал.5 от ГПК и член 2,ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .

Позовава се на решение от 9.03.1978 г. по дело № 106/ 1977 г. на съда на ЕО.

В първото по делото заседание искът срещу ответника е оттеглен, единственото извършено от него до прекратяване на производството процесуално действие е подаването на отговор на исковата молба , делото е с ниска фактическа и правна сложност и това е основание за намаляване на възнаграждението до минималния размер.

Ответникът по частната жалба Е.Н.А. от село В., община Добричка я оспорва като неоснователна. Минималният размер на адвокатското възнаграждение е сбор от минималните размери на същото, изчислени съобразно интереса ( цената ) по всеки от заявените два иска, възлиза на 1

624,36 лева и надхвърля присъденото с определението за прекратяване.

Пълномощникът на ответника е подал отговор на исковата молба, явил се е в открито съдебно заседание, в което е представил списък за разноските и доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение, а ищецът не е възразил за прекомерността му до приключването му, поради което правото му на това възражение е преклудирано. Иска присъждане на разноски за настоящото производство .

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с правен интерес да иска отмяна на обжалваемото определение по член 248 от ГПК.

Правото си на частна жалба то е упражнило редовно и в определения в обжалвания акт двуседмичен ( по – дълъг от законния срок, който е едноседмичен ) срок, считан от 5.01.2022 г. – член 62,ал.3 от ГПК.

За да откаже изменение на определението от 3.11.2021 г. в частта относно присъденото на ответника на основание член 78,ал.4 от ГПК адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева , първоинстанционният съд е приел,че ищецът не е направил възражение по член 78,ал.5 от ГПК нито в първото по делото заседание, нито в определения тогава от съда срок и правото му да го заяви е преклудирано.

По делото е проведено на дата 27.09.2021 г. едно открито заседание, в което ищецът чрез пълномощника си – юрисконсулт - е заявил оттегляне на исковете. Районният съд е приел, че оттеглянето е направено от пълномощник, който няма права по член 34,ал.3 от ГПК и че дължи на основание член 101,ал.3 от ГПК да определи на ищеца срок за поправянето му. Указал на страните, че при бездействие на ищеца в този срок, ще продължи разглеждането на делото. В същото заседание ответникът, представляван от надлежно упълномощен адвокат, напомнил искането си за разноски от отговора, с вх.№ 265101/ 25.03.2021 г. с приложени към него договор за правна защита и съдействие от 10.03.2021 г. и разписка от същата дата за изплатено адвокатско възнаграждение от 500 лева и представил в заседанието списък за разноските ( в молба на л.71 от делото на ДРС ).

Ищецът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При представено от него в съдебно определения едноседмичен срок изрично пълномощно за юрисконсулта съдът е постановил в закрито съдебно заседание прекратително определение и се е 2 произнесъл по искането на ответника за разноски, като му е присъдил пълния размер на адвокатското възнаграждение – 500 лева.

В практиката на ВКС ( определение № 152 от 11.05.2017 г. по гр.д.№ 50235/2016 г., и определение № 90 от 21.02.2017 г. по гр.д.№ 4625/2016 г., двете на ІV, г.о. на ВКС ) е прието, че отговорността за разноски в исковия процес е материалноправен институт, включващ норми от ГПК – член 78, ал.1 – 11 от ГПК .Тя е деликтна , безвиновна, ограничена до размера на направените от насрещната страна разноски за производството, а не за отделни процесуални действия. Съгласно член 78,ал.4 от ГПК при прекратяване на делото ответникът има право на заплатените от него до прекратяването разноски, в т.ч. на възнаграждението за един адвокат .

Правилата не придават значение на факта дали защитата , за която то е уговорено , не е реализирана в пълен обем и не придвиждат възможност за частично освобождаване на ищеца от отговорността за разноски съобразно извършените от адвоката до прекратяването на делото процесуални действия. Частично освобождаване може да се постанови само в хипотезата на член 78,ал.5 от ГПК .

В практиката на ВКС ( определение № 36 от 26.01.2015 г. по ч.гр.д.№ 5936/2014 г. на І г.о. ; определение № 157 от 30.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 5875/2016 г. на ІІІ г.о ; определение № 31 от 10.02.2021 г. по гр.д.№ 3301/2019 г. на ІІ г.о. ) се приема, че възражението по член 78,ал.5 от ГПК следва да се заяви в срока по член 80 от ГПК, в който се правят всички искания за разноски - приключване на последното заседание в съответната инстанция.

Срокът не се прилага, само когато страната поради развитие на производството не е могла да вземе участие в него – не се провежда открито заседание или не е осъществена надлежно размяна на книжа. Но когато страната, която се позовава на прекомерност , е имала възможност да се запознае с искането на насрещната страна за разноски и доказателствата във връзка с него преди производството да бъде прекратено, то тя не може да заявява възражение за прекомерност в срока и по реда на член 248,ал.1 от ГПК.

С оглед тези разрешения въззивният съд намира, че ищецът отговаря за разноската на ответника за адвокатско възнаграждение без оглед на осъщественото от адвоката му от предмета на договора за поръчка.

3

Заседанието от 27.09.2021 г. е последно с оглед извършеното от първоинстанционния съд : дал указания и срок за поправяне на оттеглянето на исковете и съобщил на страните, че ще предприеме следващи процесуални действия,само ако поправка не бъде извършена . С оглед това процедиране ответникът е заявил искане за разноски и представил списъка за тях.

Присъстващият пълномощник на ищеца се е запознал с тях, но не е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение в това заседание.

Пропускът му го лишава от правото да направи съответното възражение с молбата по член 248 от ГПК. Отказът на съда да измени определението в частта по разноските по същите съображения е законосъобразен . Според установената практика ( определение № 216 от 17.07.2017 г. по гр.д.№ 3648/2016 г. на ІІІ г.о. ; определение № 18 от 12.01. 2017 г. по ч.гр.д.№ 5183/2016 г. на ІV г.о. на ВКС ) не се дължат разноски в производствата по определяне на разноски . За това въззивният съд не присъжда разноски за настоящото производство на ответника по частната жалба.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260000 от 4.01.2022 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 397/2021 г.,с което е оставена без уважение молбата на „ Водоснабдяване и канализация Добрич “ АД, град Добрич по член 248 от ГПК за изменение на определение ( без номер ) от 3.11.2021 г. по същото дело в частта относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4