Присъда № 50000 от 09.01.2023, Апелативен съд - София - АСНС закрит

МОТИВИ по ВНОХД № 66/2022 г. по описа на САС (АСНС-закрит), 5 състав

С присъда № 260042 от 15.12.2021 г. по НОХД № 418/2018 г., Специализираният наказателен съд (закрит), XVII състав, е признал подсъдимия Р. Д. И.: за НЕВИНЕН за това, че за времето от началото на месец септември 2016 г. до 16.03.2017 г. в гр.П. е участвал в организирана престъпна група /структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години/, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 от НК с участници: Д. Б. М., Г. Т. К., Т. Д. С., А. Д. С. и И. С. П., като на основание чл.304 НПК, го е ОПРАВДАЛ по повдиганото му обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. с ал.2 от НК; за НЕВИНЕН за това, че на 16.03.2017 г. в заложна къща „И.”, находяща се в гр.П., бул. „Х.

Б.” № **, партер, без надлежно разрешително, на публично място, е държал с цел разпространение и е разпространил на И. С. П. високорискови наркотични вещества – кокаин с общо нето тегло 19,221 грама, с процентно съдържание на активен компонент 65,4% /тегловни/ на стойност 4 228,62 лева по цени на наркотичните вещества, пласирани на улицата за нуждите на съдопроизводството, според постановление на МС № 23/29.01.1998 г. изм. ДВ. бр.14 от 18.02.2000 г., като деянието е извършено в изпълнение решение на ОПГ, описано в пункт първи от обвинението, като на основание чл.304 НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354а, ал.2, т.1 вр. с ал.1 от НК.

***

Против присъдата е постъпил протест от прокурор при Специализирана прокуратура (закрита), с оплаквания за неправилност, изразяваща се в необоснованост и незаконосъобразност. Според прокурора събраните по делото доказателства, а именно показанията на свидетелите Г. П. и Ц. Г., депозирани на съдебното следствие и информацията, събрана чрез експлоатация на СРС, установяват участието на подс.Р. И. в инкриминираното престъпно сдружение, с роля на снабдител на групата с наркотични вещества, чийто контакти с останалите участници, с цел конспирация, са били опосредявани чрез И. П.. В протеста се пресъздават звукозаписаните чрез СРС телефонни разговори между подс.Р. И. и И. П. от 20.12.2016 г., от 06.02.2017 г. и от 09.02.2017 г., за илюстриране на действителното предназначение на контактите между И. и П.. Относно обвинението за вторичното престъпление, се обръща внимание отново на звукозаписаната телефонна комуникация между двамата на инкриминираната дата 16.03.2017 г., съставените протоколи за обиск след срещата на същите две лица в и до заложната къща на П. в гр.П., на намерените при обиските предмети, както и на съответствието между откритото у свид.П. наркотично вещество и откритата у подс.И. парична сума, с оглед заявената от П. единична цена на субстанцията. По мнението на прокурора, упоменатите доказателства опровергават защитната теза, че целта на срещата е била предоставянето на паричен заем от свид.И. П. на подс.Р. И., още повече, че такава цел не отговаря на съдържанието на водените телефонни разговори, предхождащи същата среща, в които не се обсъжда заем, а се използва конспиративно кодово изразяване. В този смисъл се настоява, присъдата да бъде отменена и да се постанови нова, с която подс.Р. И. да бъде осъден по повдигнатите му обвинения.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, представителят на Апелативна прокуратура – София поддържа депозирания протест. Намира, че първоинстанционната присъда е неправилна, тъй СНС не е съобразил всички факти и обстоятелства по делото. Позовава се на приетото във въззивното съдебно следствие заключение на назначената съдебнографическа експертиза, установяващо извършването на процесуално-следственото действие 1 обиск именно спрямо свид.П., както и на неговото съответствие със свидетелските показания и ВДС, получени в резултат от използване на СРС. По мнението му, доказателствената съвкупност установява осъществяването от подс.Р. И. на вменените му две престъпления, за които предлага да му бъдат определени наказания в размер, около средния, предвиден в закона. Пледира и за прилагане на чл.68, ал.1 от НК по отношение на наложено на подс.И. предходно наказание лишаване от свобода, с влязла в сила присъда на РС – Харманли.

Защитникът на подс.Р. И., адв.М. Д., моли постановената оправдателна присъда на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, а депозирания срещу нея протест, да бъде оставен без уважение. Изразява становище, че при проведеното от СНС съдебно следствие са събрани множество гласни доказателства, от които действително се е установило, че лицата Д. М., Г. К., Т. С., А. С. и И. П., са се занимавали с държане и разпространение на наркотични вещества, поради което те са признали своята вина и са сключили споразумение с прокуратурата. Според защитника обаче, свидетелските показания не позволяват да се достигне до безспорен и категоричен извод, че подс.Р. И. е свързан с противоправната дейност на цитираните лица. Акцентира на показанията на свид.И. П. пред въззивната инстанция за причината при обиска си да посочи подс.И. като източник на откритото наркотично вещество – стресова среда, полицейско присъствие и дадени указания на П. да съобщи нечие име, за да не пострада той самият. Адв.Д. предлага да се кредитират изявленията на свид.И. П. от 27.04.2007 г. (има предвид 2017 г.) пред разследващ полицай в присъствието на упълномощен защитник, а не показанията на присъствалите на задържането полицейски служители, които са пряко заинтересовани от изхода на делото, който бил свързан пряко с тяхната успешна или неуспешна работа – Г., Г. и Г.. Обръща внимание, че показанията на свид.П. за предоставен на подс.Р. И. заем са идентични и в досъдебната фаза и пред двете съдебни инстанции. Набляга също на липсата на открити наркотични вещества у подс.Р. И. и на следи от такива по неговите дрехи и автомобил. В този смисъл, защитникът намира, че обвинителната теза почива единствено на предположения и моли оправдателната присъда да бъде потвърдена.

Подс.Р. И. в лична защита се присъединява към развитите от адв.Д. доводи. В последната си дума заявява, че няма нищо общо с въпросната история, в което е намесен по стечение на обстоятелствата. Декларира, че макар в миналото да е имал прегрешения, се е поучил и поправил, поради което желае потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда.

***

Апелативният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, както приобщените от СНС, така и инкорпорираните в хода на въззивното съдебно следствие при проведените преразпити на свидетелите Ц. Г., Б. Г., Е. Г., И. П., изслушване обясненията на подс.Р. И. и приобщаване на обясненията му от досъдебното производство, дадени в присъствието на защитник, постъпилите по делото документи и приетото експертно заключение по назначената от въззивната инстанция съдебно-графическа експертиза, приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. Д. И. е роден на **.**.19** г. в гр.С., Х. област, живущ в същия град, българин, български гражданин, със средно образование, неработещ, осъждан, с ЕГН **********.

С влязло в сила на 24.09.2015 г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 398/2015 г. на Районен съд – Харманли, подс.Р. И. е бил осъден за две престъпления (извършени през 2015 г.), съответно по чл.354а, ал.3 от НК – за държане на близо 3 кг. марихуана на стойност 16 752 лева, за което са му били определени наказания 1 година 2 лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лева и по чл.354в, ал.1 от НК – за засаждане и отглеждане на 153 бр. растения от рода на конопа (марихуана) с тегло на изсушената листна маса над 38 кг. на стойност 228 792 лева, за което са му били определени наказания 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева, а на основание чл.23, ал.1 от НК му е било наложено едно общо, най-тежко наказание 2 години лишаване от свобода, при отложено изпълнение по чл.66, ал.1 от НК – с изпитателен срок от 3 години „и глоба в размер на 5 000 лева”.

По-късно (след инкриминираните събития), с влязла в сила на 18.12.2017 г. присъда по НОХД № 372/2016 г. на Окръжен съд – Хасково, подс.Р. И. е бил осъден за престъпление по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.2, пр.1 и т.6, пр.2 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.55, ал.1, т.1 и т.3 от НК – за избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – над 600 000 лева, в периода от края на 2009 г. до м.май 2011 г., на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от 4 години. Със същата присъда, това наказание е кумулирано по чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК с наказанието по НОХД № 398/2015 г. на РС – Харманли и на И. е определено едно общо, най-тежко такова 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 години, като на основание чл.23, ал.3 от НК към него е присъединено наказанието глоба в размер на 5 000 лева по НОХД № 398/2015 г. на РС – Харманли (виж справка за съдимост и бюлетини на л.92 до л.99, част 1 от НОХД № 418/2018 г. на СНС и на л.53 до л.55, том 2 от д.п.).

Живущият в гр.С., а после и в гр.Х. подсъдим Р. И. и живущият в гр.П. свидетел И. П., известен с прякора „П.” се познавали от 2014 г. – 2015 г., откогато поддържали приятелски отношения, като контактували по телефона и чрез лични срещи, в случаите, при които подс.Р. И. пътувал до гр.П.. През 2016 г., свид.П. стопанисвал малък рибен ресторант в гр.П., а към края на годината започнал да стопанисва и заложна къща, която устроил в същия град, на бул. „Х. Б.” № **. Заложната къща, носеща името „И.” се намирала на партера на новопостроена сграда на самия булевард и представлявала общо помещение с офисно обзавеждане и лицеви витрини изцяло от стъкло, а във вътрешността му имало обособено малко санитарно помещение, отделено със стени и плътна врата.

От лятото на 2016 г. нататък, свид.П., заедно с няколко свои приятели, а именно свидетелите Д. М. – с прякор „Л.”, Г. К. – с прякор Ж.„Ч.” и братята Т. и А. С., се занимавали с разпространение на наркотици, предимно кокаин, на територията на гр.П., чрез което си набавяли допълнителни доходи. Отделно, те и употребявали такъв вид наркотично вещество. Всеки от тях си намирал различни начини да се снабдява с кокаин, като специално свид.П. ревностно пазел в тайна доставчиците си, между които било и лице от гр.С.. При наличие на клиенти, търсещи П. да си закупят наркотик, той или лично осъществявал продажби или изпращал М. или К. да занесат стоката на клиента, а братята С. обичайно осъществявали нарко сделките с крайните потребители в стопанисвания от тях автосервиз в същия град. При нужда от наркотично вещество, било за лична употреба, било за клиенти, петимата си обменяли дрога, в зависимост от това, кой разполагал с налични количества.

Към края на лятото на 2016 г. в териториалното звено на ГДБОП в гр.П. постъпила оперативна информация за неправомерните начинания на горните лица, спрямо които било открито оперативно дело, а предвид осъществяване на дейността им при голяма конспиративност, затрудняваща събирането на данни по друг начин, по отношение на тях започнало прилагане на СРС по чл.5, чл.6, чл.7 и чл.11 от ЗСРС. Контролирането на телефонната комуникация, конкретно на свид.П., попадало в рамките на предоставено разрешение рег. № *-****/31.08.201* г. на заместник-председателя на СНС за експлоатиране на СРС, издадено по мотивирано искане рег. № RB*********пд-***/31.06.201* г. на директора на ГДБОП, първоначално за срок от 2 месеца, считано от 08.09.201* г., като подслушването и звукозаписването на телефонните контакти на П. траело точно в 3 разрешения срок – до 08.11.201* г. След това на 22.11.201* г. с постановление на прокурор при Специализираната прокуратура било образувано досъдебно производство против неизвестни извършители – за участие в ОПГ по чл.321, ал.3, т.2 вр. с ал.2 от НК, създадена с цел извършване на престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 от НК (настоящото д.п. № 10 по описа на сектор БОП-П., П. и С. при ГДБОП-МВР) и въз основа на ново искане на наблюдаващия прокурор № RB ************* от 25.11.2019 г., както и на исканепродължение № RB ********** от 23.01.201* г., и дадени разрешения на заместникпредседателя на СНС, съответно рег. № *********от 28.11.201* г. и рег. № ******* от 23.01.201* г., подслушване и звукозаписване на телефонните контакти на свид.П., се реализирало в разрешените времеви рамки за още четири месеца (два плюс два), начиная от 01.12.201* г., като приключило преди изтичането на този срок – на 16.03.201* г., когато П., М., К., Т. и А. С. били задържани.

Разпечатката съдържа 16 от 187 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bf05a8ed-315d-4c15-bacf-c673652b8522