Определение № 648 от 07.11.2019, Апелативен съд - Пловдив

П Р О Т О К О Л № 648

Гр. Пловдив, 07.11.2019 година

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание, проведено на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА

КОСТАДИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА при участието на съдебния секретар Цветелина Диминова и в присъствието на прокурора Красимир

Папаризов, сложи за разглеждане докладваното от съдията докладчик М.Р. в.ч.н.д. № 552 по описа за 2019 година.

На именното повикване в

10.00 часа в залата се явиха:

Производството е по реда на чл. 65, ал. 7 и ал. 8 НПК.

Образувано е по частна жалба от обв. Д., депозирана чрез неговия защитник адв. С.Н., срещу първоинстанционното определение по ЧНД № 2053/2019 г., по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането му за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение Задържане под стража в по-лека.

Обвиняемият З.Е.Д. се явява лично и с адв. С.Н., редовно упълномощен от по-рано.

Не се явява другият му упълномощен защитник, адв. К.Е..

Обв. З.Д. – Знам, че е зает адв. Е.и в днешното съдебно заседание не възразявам да ме защитава само адв. Н..

За Апелативна прокуратура

Пловдив се явява прокурорът Красимир Папаризов.

Прокурорът – Да се даде ход на делото.

Адв. Н. – Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик М.Р..

На страните се разясниха правата им по чл. 274 и чл. 275 НПК.

Прокурорът – Нямам отводи към състава на съда. Няма да соча нови доказателства.

Адв. Н. – Поддържам жалбата. Нямам отводи към състава на съда.

Представям и моля да приемете етапни епикризи относно влошеното здравословно състояние на М.Д., майка на подзащитния ми, и Д.Д.– баба му. Двете страдат от установена желязодефицитна анемия, остра сърдечна недостатъчност, висока степен на хипертонично сърце. Става въпрос и за двете.

Прокурорът – Не възразявам да се приемат. Това са неща, които са изтъквани пред първа инстанция.

Съдът прие, че доказателственото искане на защитата е допустимо и ще се уважи. Ето защо и поради липса на други искания

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените от адв. Н. епикризи.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. Н. – Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло депозираната пред вас жалба, с която бих желал да измените най-тежката процесуална мярка в по-лека такава.

Основанието ми се основава на нещо, което е от самото начало, когато се гледат мерките за неотклонение на подзащитния ми Д. и до днешна дата. Според нас, първо, категорично липсва обосновано предположение, че той е извършил вмененото му във вина най-тежко, изключително тежко престъпление.

Съвсем накратко ще ги маркирам нещата, защото смятам, че те са фундаментални за това ни искане.

За нас най-важното и съществено разминаване в тезата на обвинението и това, което е събрано като материали по делото, е, че уважаеми апелативни съдии, свидетелите, т. е. пострадалата жена, веднага след като се извършва деянието, като е разпитвана от полицейския служител Ч., който е разпитван после в удължения срок, заявява: „Аз бях нападната от нисък, дебел, трътлест и грозен човек“. Това е прекият очевидец, който, веднага след като е пострадал, е разпитван и описва директно човека, който я е нападнал.

Свидетели очевидци – арменските граждани, които са били в непосредствена близост до дома, описват, цитирам отново от кориците на делото: „Човекът, който излезе от къщата, бе висок, с пълно телосложение, с големи бузи, мургав, висок 1.65 м.“. Това са данните за лицето, което е извършило деянието, непосредствено.

Три или четири месеца З. седи в ареста и лично с него не е участвано в никакви процесуално-следствени действия. Разпитвани са набор от свидетели – полицейските служители Т., Ч., още някакви хора, роднини, близки, всичките казват, че не си спомнят за случая от 2009 г., до един всички. Говоря за полицейски служители.

За нас с колегата Е.тази мярка за неотклонение е изиграла категорично своята процесуална роля.

Безсмислено е стоенето му в ареста в момента и тя вече не обслужва целите на обвинението.

Разбира се, на следващо място искам да отбележа чистото съдебно минало на подзащитния ми. И нещо, което между другото за нас е парадокс, З. стопанисва заведение на 50-60-100 м. от Окръжна следствена служба. Това е от 2009 г. насам. За какво укриване тук може да става въпрос от негова страна, като той всеки ден е в това заведение. Колеги от полицията, полицейски служители, са били в това заведение, посещавали са го редовно. Цялото му поведение и действия и към днешна дата, и преди, и сега, са в насока, че не може въобще да говори за някаква индиция да се укрива, пък камо ли да извършва престъпление човек с чисто съдебно минало, невлизал в полицията.

Моля да промените тази най-тежка процесуална мярка, която в момента абсолютно не обслужва целите на прокуратурата и на обвинението.

Майка му е в изключително тежко състояние, освен здравословно и психическо. Оказва се сега, че болната майка трябва гледа болната баба. З. беше и е единственият човек, който се е грижил за семейството си. Баща му е починал преди две и половина - три години.

Единствен той се грижи за тях.

Моля ви да промените тази най-тежка мярка в различна от Задържане под стража. За нас категорично стоят всички законови основания в тази насока.

ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИЯ.

Обв. З.Д. – От пет месеца и половина съм в ареста и за един невинен човек е доста време, наистина.

Като прибавим към това и че заведението не работи толкова време и грижите, които трябваше да полагам към майка ми относно сметки: ток, вода, телефон, GSM, кабелна, интернет, които съм плащал и вече не мога да плащам, сега в момента тя трябва да помага на мене. Като включим и че никога през живота си не съм извършвал криминално престъпление, дори и това в каквото ме обвинява прокуратурата и че не съм имал такива намерения никога и няма и да имам. Моето мислене не е такова. Мисля, че за цялото общество на България е по-добре хора като мен, невинни, да са навън. Няма смисъл изобщо да се товари дори и обществото с това аз да бъда вътре. Като човек, работодател, който много пъти е помагал на най-различни хора, не си водя списък, ама ако включа всички неща, които са били изгубвани в заведението, и в предишното заведение, което съм стопанисвал, защото и преди това също съм стопанисвал заведение - през 2008 г., изгубени вещи, лични карти, бижута, часовници и такива неща, смея да твърдя, всичко съм връщал. Искам да запозная съда какъв човек съм по принцип, как виждам нещата в живота. Няма никакъв интерес нито за прокуратура, нито за съд, нито за обществото моето задържане. Нито съм бягал, нито съм се укривал, нито някога ще го правя. За мен е в интерес да изчистя името си, тъй като това нещо тежи като цяло, дори и самото обвинение. Смятам да продължа работата си, това, което съм правил до момента. Смятам себе си за добър работодател и организатор на бизнеса. Правил съм го дълго време, вече 13 години и половина се занимавам с това и означава, че явно се справям добре. Не мисля, че по някакъв начин ще повлияя на разследването. Готов съм да се отзовавам на всяко едно повикване и да се явявам. Няма никакъв шанс да се укрия, още по-малко да извърша ново престъпление.

Това е абсурдно. Аз през живота си не съм извършвал престъпления, включително и това, в което съм обвинен. Животът ми е най-голямото доказателство за това.

Виждате нещо, в което съм обвинен, станало преди около 10 години, животът ми го показва. Какво съм аз. Какво съм бил аз преди това, след това: никога не съм имал криминални прояви; никога не съм бил задържан; никога не съм бил дори разпитван.

Висок съм 1.74 м. Точно.

Сега съм слаб. Винаги съм бил строен, бил съм слаб, никога дебел, по-здрав съм бил преди. Спортист съм. От малък спортувам. Когато бях на свобода, живеех сам, като майка ми, апартаментът, в който тя живее, и моят апартамент са на около 100 метра един от друг. Две доста близки кооперации са и редовно посещавам майка си, долу-горе всеки ден, това го правя преди и след работа. Преди да отида на работа и след като се върна. И финансово я подпомагам, въпреки че тя също работи, пенсионерка е, но работи. Сега септември месец си взе две седмици болнични. Беше до С.. Има разширени вени и й се възпалиха. Не мога да използвам медицинския термин в момента. Те са наследствени. Инжекции й слагаха.

Моля да ми се позволи да бъда пълноправен гражданин и да мога да работя.

Мисля, че най-доброто би било Парична гаранция да ми определите, но и Домашен арест би била добра. Не мога да определя каква гаранция мога да платя. Мисля, че сума от порядъка 5 000 лв. до 10 000 лв. не би ме затруднила.

Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви моля да оставите жалбата без уважение.

Намираме се в производство по чл. 65 НПК, но на практика защитата излага, което естествено е нейно право, доводи които касаят обоснованото предположение, което пък на мен ми позволява също така с три думи да обясня защо то и в момента е налице.

Аз дори няма да се позовавам на презумпцията по чл. 63 ал. 2 т. 3 НПК, обусловена от наказанието, което се предвижда при евентуална осъдителна присъда.

Аз считам, че доказателствата към момента са абсолютно категорични, за да позволят да се направи обосновано предположение за авторството на деянието и за неговата квалификация – чл. 199 НК, която влече най-тежкото наказание в нашия наказателен кодекс – доживотен затвор. На първо място започваме с дактилоскопната следа, която е била иззета още към момента на извършване на деянието, и която още тогава е послужила за изготвяне на експертиза, но връзката между нея и жалбоподателя е установена през 2018 г., когато е започнало активно разследване по възобновеното производство. След това като ново обстоятелство, т.е. след мярката по чл. 64 НПК, защото разпитът е извършен на 04 юли, ще ви цитирам показанията на свидетеля Х.Г., който абсолютно точно обяснява споделеното във връзка с извършване на деянието по отношение на Б.. Само ще маркирам, че производството по чл. 64 НПК е протекло на 24 май, оттогава на практика той е задържан, и няколко дни след това определението е било предмет на въззивна проверка.

След това, пред съдия е разпитан свидетелят, на 30 май, Т.М., който съвсем категорично сочи участието на Д. в конкретното деяние и връзката му с поръчителя на деянието и син на пострадалата - Г.Б..Там абсолютно точно, по часове, се сочи как по поръчка от страна на Б.какви действия са предприети, описва и поведението на Д. след извършване на деянието – къде го е доставил, връзката му с Б.и така нататък.

Във връзка с възражението за различния външен вид на Д., обръщам внимание, че пак в този разпит пред съдия, на въпроси на защитата Т.М. е дал описание и е видно, че на практика това, което ние твърдим, че за 10 години човек се променя, е факт.