Решение № 183 от 06.06.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. гр. Лом, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Д.а като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20221620101062 по описа за 2022 година

В исковата молба се твърди, че на 31.12.2020 год. между „Райд Шеър България“ ЕАД, опериращо под търговското наименование „Спарк“ и П. И.

П., е сключен договор за наем на превозно средство и предоставяне на услуга от разстояние. Наведено е твърдение, че като предоставя обществено достъпна услуга, която позволява откриване и наемане на електрически автомобил през мобилен телефон от неограничен кръг потребители, независимо дали потребителят желае да ползва услугата за минути или няколко дни.

Ползването се осъществявало в съответствие със строго определени правила, основани на законовите разпоредби и договорни условия за предоставяне на услугата, които всеки потребител се съгласявал изрично да спазва при регистрацията си в мобилно приложение http://spark.bg. Твърди се, че при регистрацията си в мобилното приложение всеки от потребителите сключвал по електронен път договор за наем на електрическо превозно средство и заявявал изрично, че се съгласява с Общите условия на „Райд Шеър България“ ЕАД.

За извършването на регистрация в приложението, потребител на услугата представяли данни за самоличност, данни за контакт и копие от свидетелството си за управление на МПС, с което удостоверявал, че е правоспособен водач. Заплащането на услугите (наемната цена) се извършвало с кредитна или дебитна карта, която се регистрирала в мобилното приложение персонално от всеки потребител. Сочи се, че всяко от електрическите превозни средства, които се предоставяли на потребителите, било снабдено с GPS система за дистанционно наблюдение, поради което могло да бъде локализирано в реално време. При стартиране на сесия чрез 1 потребителско име и парола, могло да бъде установено по непротИ.речив начин: от кой конкретен потребител е стартирано управлението на конкретно превозно средство и за какъв период (определен с точност до секунда).

Твърди се, че от датата на първоначалната регистрация ответникът многократно използвал услугите на ищцовото дружество.

На 25.02.2021 г., в 07.23 ч. ответникът резервирал (чрез мобилното приложение) лек автомобил Нисан Леаф, с рег.№ СВ 9549 НВ, предоставен за ползване на П. И. П. от лизингодателя „АЛД АУТОМОТИВ“ ООД . В 07:27 ч. ответникът стартирал управлението на автомобила. Времето и посоката на движение на електромобила били отчетени от системата за дистанционно наблюдение. Минути след стартиране на управлението, в района на бул.

„Цариградско шосе“, ответникът катастрофирал след като отнел предимство на друг участник в движението. Сочи се, че в 08:02 ч. на същата дата наемателят подал информация за инцидента в мобилното приложение, заедно с приложен снимков материал, който е представен като доказателство и в настоящото производство. Направено е твърдение, че на мястото на ПТП-то е пристигнал служител на „Райд Шеър България“ ЕАД в 08:41 на същата дата, който извършил оглед на автомобила и подал информация в мобилното приложение относно видимите щети- увредена предница, броня, капак, фарове, калник, отворени въздушни възглавници.

Ищецът сочи с исковата молба, че е предявил застрахователна претенция по полица КАСКО + към застрахователя си ДЗИ Общо застраховане ЕАД. По същата е изготвен Опис - заключение по щета 44012132105397/25.02.2021 г, в който се съдържа описание на увредените елементи и необходимите ремонтни дейности. С Писмо на ДЗИ, изх.№ 0-929641/28.07.2021г., застрахователят е изискал от „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД следните документи, необходими за установяване на застрахователното събитие: акт за установяване на административно нарушение, съставен на водача П. П. от компетентните органи и попълнен от водача . Същите са изискани от ответника, но последният не ги е предоставил. Поради това застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение (Писмо на ДЗИ, изх.№ 0-92-9641/28.07.2021 г. се счита за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, при непредставяне на изисканите документи в 6 месечен срок). Ето защо разходите за възстановяване на автомобила са поети изцяло от „Райд Шеър България“ ЕАД.

Посочените вреди в размер на 22712,53 лева представляват извършени от „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ” ЕАД разходи за възстановяване на увредения от ответника електрически автомобил. За удостоверяване на извършените ремонтни дейности и заплащането им, ищеца е представил Фактура № 0410103427 от 29.11.2021 г. и извлечение от сметката на си относно плащане на разходите по фактурата, осчетоводено на 05.05.2022 г . Претенцията на ищеца срещу наемателя на автомобила е за обезщетяване на вредите, причинени през време на ползването.

2

Поддържа се, че предвидената неустойка в размер на 1500,00 лв., дължима за увредени повече от 3 елемента за превозното средство и поради невъзможност от страна на наемодателя да ползва по предназначението известен период от време вещта, с което се възпрепятства и осъществяване и търговската му дейност. Претендира се с исковата молба и неустойка за това, че в резултат на действията на наемателя са претърпени вреди, които налагат допълнително да ангажира ресурс за установяване, остойностяване и изясняване на фактическата обстановка около възникналото ПТП.

Като тази неустойка е уговорена в чл.4.3, от Договора за наем.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 24 562,53 лева (двадесет и четири хиляди петстотин шестдесет и два лева и петдесет и три ст.), представляващи обезщетения по процесния Договор, както следва: 22 712,53 лева - обезщетение за вреди, нанесени на превозното средство; 1 500,00 лева обезщетение по т.9 от Списъка на неустойките; 350,00 лева - обезщетение по т.10 от Списъка на неустойките, както и законна лихва за забава върху присъдените суми, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното плащане на задължението.

Претендира се и заплащане на направените в хода на производството разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Сочи се, че така предявените искове са процесуално недопустими,тъй като ответника не притежава валидна процесуална легитимация, тъй като не са представени доказателства че е страна по материалното правоотношение-договора за наем и поради това не е възникнала облигационна връзка. Оспорва се така предявените искове по основание, размер, както и всички факти и обстоятелства посочени от ищцовото дружество. Оспорва се обстоятелството, че АУАН, съставен на П.

П. от компетентните органи, както и въпросникът са изискани от ищеца.

Оспорва се, че поради непредставяне от П. П. на АУАН и въпросникът ДЗИ Общо застраховане ЕАД е отказал изплащането на застрахователната премия по застрахователното събитие. Оспорва се обстоятелството, че ответника е получавал уведомление или покана за плащане на суми по процесния договор за наем. Твърди се от ответника с отговора на исковата молба, че въпросните щети не са действителни и налични, извършените последствие ремонти, както и стойността им е прекомерно завишена. Прави се твърдение, че са заменяни здрави части и уредби без да е имало такава необходимост.

С отговора на исковата молба ответника се е възползвал от правото си по чл.219, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 367, ал.4 ГПК, като е поискал да бъде привлечено като трето лице-помогач в процеса ДЗИ Общо застраховане ЕАД и наред с това е предявен обратен иск срещу него за така претендираната 3 сума в размер на 24562,53 лева.

Претендират и разноски направени в настоящото производство.

След като е конституирано трето лице-помагач по делото е депозиран и отговор на обратния иск от ДЗИ Общо застраховане ЕАД, с който е взето становище, че така предявения обратен иск е недопустим, поради това, че не е налице материално правоотношение между П. Иванов П. и ДЗИ Общо застраховане и липса на правен интерес по ред на чл.219, ал.3 ГПК. Сочи се, че не е лице регресно право, което да обосновава правния интерес за предявяване на обратен иск срещу трето лице помагач, което е процесуална предпоставка за правото на иск. Твърди се също и че главния иск е с предмет наемно правоотношение, което няма общо с застрахователното правоотношение между застрахователя и застрахования.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори и от представения по делото заверен препис от договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 31.12.2020г. се установява, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение.

По делото е представено и Приложение № 1 към договора – Списък на неустойки, в което са описани дължими неустойки от наемателя в полза на наемодателя за неизпълнение на договора, Съгласно т.9 от Приложението – когато превозното средство е повредено или унищожено по време но стартирани от наемателя потребителска сесия или непосредствено преди нейното преустановяване, с изключение на случаите, при които рискът от увреждането или погиването на автомобила е покрит от застрахователното дружество, застраховало автомобила и наемодателят е получил застрахователно обезщетение за събитието, дължи неустойка в размер на 1500,00 лв., за Нисан Леаф, с дата на регистрация след 2018г., за 3 или повече елемента, обезпечаваща задължението на наемателя да пази така поверената му вещ. Съгласно т.10 от същият Списък се предвижда неустойка, в случай, че наемодателя претърпи вреди и се налага допълнително да ангажира ресурс за установяване, остойностяване и изясняване на фактическата обстановка около възникналия казус, представляваща обезщетение за вреди по чл.4.3 от договора за наем. По делото са представени и приложимите Общи условия към договора. Видно от приложените по делото справки от GPS системата за дистанционно наблюдение, че на 25.02.2021 г. в 07:23:44 ч. последният е запазил през мобилно приложение, лек автомобил „Н. Л. с рег. № СВ **** НВ. Видно е още от приложените справки е, че автомобилът е стартиран на 25.02.2021 г. в 07.27.42 часа. От приложения е по делото заверен препис на наказателно постановление, се констатира, че на 25.02.2021 г. в 07.50 часа, служители на ОПП-СДВР са посетили местопроизшествие в гр. София на ул.

4

„Проф. П. Мутафчиев“ и са установили, че на същата дата в 07.50 ч. е настъпило ПТП от П. И. П., който се движел в л.а. „Н. Л. с рег. № СВ **** НВ посока бул. Цариградско шосе (4-ти км) към магазин Бриколаж, който не е спазил пътен знак „Б-2“, като става причина и участник в ПТП с движещ се отдясно срещу пътен знак „Б-3“, л.а. Ф., с табели с рег. № СА **** ХА.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение от контролните органи посетели местопроизшествието, въз основа, на който е издадено наказателно постановление № 21-4332-005016 на началник на Отдел пътна полиция към СДВР на 22.03.2021г., което е връчено на ответника П. И.

П. на 19.10.2021г. и влезнал в законна сила на 27.10.2021г.

По делото са представени заверени уведомление за щета опис – заключение от застрахователното дружество, както и изх. Писмо от ДЗИ Общо застраховане с № 0-92-9641/28.07.2021г.

Представени са като доказателства за извършени ремонтни дейности по автомобила и фактури заплатени от ищеца, за претендираните суми.

По делото са приложени уведомления от ищцовото дружество до ответника, с които е поканен да заплати предвидените в договора и посочените по-горе неустойки, като по делото няма данни да са изпратени, съответно получени от адресата. Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За основателността на иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, следните предпоставки: че между страните е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен договор; наличие на неустоечно съглашение за ангажиране отговорността на ответника при неизпълнение на договорните му задължения; настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, както и конкретния размер на неустоечното вземане. Настоящият съд приема, че в хода на производството наличието на горепосочените предпоставки бе безспорно установено. Както бе посочено и по-горе, между страните няма спор относно съществуването на договор за наем с посоченото в исковата молба съдържание.