Решение № 8888 от 15.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8888 гр. С. 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20211110150083 по описа за 2021 година

Предявени са следните обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС от С. Ц. У., както следва:

1/ срещу Ц. Й. Ч., за признаване за установено спрямо него, че ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от Таванско помещение № 1, намиращо се в триетажна жилищна сграда с идентификатор № ....1 на таванския етаж на кота +10.72 м., състоящо се от: дрешник, баня и тоалетна, стая и тераса, със застроена площ от 26.40 кв.м. и да му предаде владението върху същото, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК се отмени нотариален акт от 06.11.2019 г.;

2/ срещу А. Б. З., Е. Ц. С. и Й. П. Ч. за признаване спрямо ответниците, че ищецът е собственик на собственик на 1/2 ид.ч. от Гараж № 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ....1.8 със застроена площ 16.20 кв.м. и Гараж № 2, представляващ самостоятелен обект в сграда идентификатор № ....1.7 със застроена площ 16.20 кв.м., находящи се в гр.С. ул. „К.а” № като ответниците бъдат осъдени да предадат владението върху индивидуализираните в исковата молба имоти;

3/ срещу Е. С., ЕГН **********, и Й. П. Ч. за признаване спрямо ответниците, че ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от ПРУ (противорадиационно укритие - мазе), със застроена площ 10.03 кв.м., находящо се в гр. С. ул. „К.а” № както и че е изключителен собственик на Мазе № 2 с площ от 10,09 кв.м., находящо се на кота 0 м., принадлежащо към апартамент № 2, като ответниците бъдат осъдени да му предадат владението върху индивидуализираните в исковата молба имоти.

Ищецът С. Ц. У. твърди, че е собственик на посочените в исковата молба недвижими имоти в съответния обем на основание суперфиция. Поддържа се с ответницата Е. С. са брат и сестра, а ответникът Й. Ч. да е неин съпруг. Посочва се, че родителите на У. и Ч. са им учредили суперфиция съгласно одобрен архитектурен проект през 1986 г., като е разпределено правото на собственост върху част от самостоятелните обекти в сградата, а именно на Е. С. - ет. 1, на ищеца - големият апартамент на II етаж и таванската стая над него, а на родителите им - останалият II етаж (малък апартамент и таванската стая над него), 1 като към тях имало изградени мазета. Твърди се освен посочените обекти в сградата да са построени още ПРУ, таванско помещение и три броя гаражи, като заявява, че същите са придобити на основание отстъпено право на строеж в съсобственост между Е. С. и С. У. по 1/2 ид.ч. Сочи се, че Е. Ч. е придобила на основание покупко-продажба през 1991 г. от своите родители апартамент №, мазе №, таван № и гараж №, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и с 1/2 ид.ч. от дворното място.

Ищецът сочи, че след построяването на сградата е живеел в таванско помещение (таван) № 1, за да довърши своя апартамент, а след завършването на апартамента си до 2018 г., процесното таванско помещение се е ползвало общо от Е. и С., като достъпът до него се е осъществявал през общото стълбище, както е по архитектурен проект. Наред с това семейството на ищеца е съхранявало там свои вещи, вкл. детските играчки на детето. Ето защо твърди сестра му Е. и съпругът й да не са придобили по давност таванско помещение № 1, съгласно КНА по обстоятелствена проверка от 6.11.2019 г., което в последствие дарили на сина си Ц. Ч. през 2021 г. Ищецът сочи, че през 2019 г. синът му е установил, че достъпът им до процесното таванско помещение е отнет чрез зазиждането на входа от общото стълбище, тъй като ответницата Е. Ч. била извършила преустройства. Сочи, че до този момент те не били отблъснали намерението му да свои процесната ½ ид. част от тавана.

Сочи, че те не са могли да прехвърлят имота на своя син, тъй като самите те не се били собственици на цялото таванско помещение.

Наред с горното ищецът У. твърди, че неговата майка Т. У.а не е притежавала правото на собственост върху 4/6 ид. части от гаражи № 1 и № 2, поради което и не е могла да се разпореди в полза на Ц. и П. Ч. с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 2019 г. с посочените имоти, респективно те да ги прехвърлят през 2021 г. на ответника А. З.. Предвид това А. З. не е придобил правото на собственост върху 4/6 ид. части от гаражи № 1 и № 2.

В исковата молба се твърди, че Т. У.а не е притежавала 4/6 ид. части от ПРУ (мазе), поради което не е могла да се разпореди със същото в полза на Е. Ч. с договор за покупкопродажба от 2019 г., поради което и последната не е придобила собствеността върху същото. Ето защо ищецът поддържа да са съсобственици при равни квоти - по ½ ид. част на процесния имот.

По отношение на мазе № 2 ищецът твърди да е изключителен собственик на същото като принадлежност на собствения му апартамент № 2 ,тъй като строителните правила и норми изискват към всяко едно жилище да бъде придадено поне едно складово помещение /в тавана или избата/. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Й. Ч. е депозирал отговор на исковата молба, с който поддържа становище за неоснователност предявените искове. Оспорва ищецът С. У. да е собственик на таванско помещение № 1 и да е ползвал същото, при твърдението, че същото е принадлежност към апартамент № от възникването на сградата до степен груб строеж, като същото е функционално свързано с въпросното жилище, което са придобили с по силата на покупко-продажбата. Сочи, че тъй като не било описано в НА от 1991 г. бил съставен КНА от 2019 г. на основание покупка и давностно владение. Излага, че считано от покупката 1991 г. апартамент №, заедно с всички прилежащи помещения, в това число и таванско помещение № 1 се е владял единствено и само от семейството на ответника, което владение било необезпокоявано и безспорно. Твърди, че учреденото право на строеж е реализирано, а построените три гаража (1, 2 и 3), както и складови помещения (1, 2 и 3) и ПРУ, при условията на приращение стават изключителна собственост на съпрузите Ц. С. У. и Т. И. У.а, като собственици на земята. След смъртта на Ц. У., неговата съпруга придобива 4/6 ид. части от тези имоти, а Е. и С. - 1/6 ид.част, като в последствие Т. У.а прехвърля своите ид. части от посочените имоти на Ц. и П. У.и (гаражи 1 и 2), както и на Е. (ПРУ и 2 мазе № 2). Към настоящия момент Гараж № 2 се владее изключително от ищеца С. У., като към него твърди да са отправяли многократно покани да възстанови владението на съпругата му, а гараж № 1 се владее от ответника З.. Сочи, че двамата със съпругата му владеят изключително мазе № 2, тъй като са собственици на общо 5/6 идеални части. За последното твърди да са уведомили на основание чл. 32, ал. 1 ЗС ищеца. Оспорва ищецът да е изключителен собственик на мазе № 2, тъй като същото не е прилежащо към неговия апартамент. Жилището му отговаряло на всички условия на ЗТСУ, доколкото било предвидено в него да има складово помещение, а в това число и таванска стая. Сочи че през 2021 г. са прехвърлили на сина си Ц. Й. Ч. 5/6 идеални части от ПРУ /мазе/, като към настоящия момент същото се владее изключително от него. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ц. Ч. е депозирал отговор на исковата молба, с който поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че процесното таванско помещение е планувано като прилежаща част към апартамент №, който по силата на учреденото право на строеж и вследствие на реализирането му е станало собственост на Ц. С. У. и Т. И. У.а, които от своя страна го прехвърлили на родителите му. Не оспорва, че единственият достъп до таванското помещение се осъществява само през собствения му апартамент №. Оспорва твърдението на ищеца същото да се е ползвало съвместно.

Владението върху процесното таванско помещение от 1991 г. до датата на извършеното от родителите му дарение винаги е било необезпокоявано. Ето защо поддържа, че дори да се приеме, че същото не е принадлежност към главнта вещ - апартамент №, то е придобито на основание изтекла давност в полза на родителите му, като по този начин извършеното през 2021г. в негова полза дарение е породило своя вещно-транслативен ефект. Твърди, че е собственик на 5/6 идеални части от ПРУ /мазе/, находящо се в процесната сграда, придобита по силата на дарение, обективирано в НА от 2021г. и владее този имот изцяло , за което е уведомил съсобственика С. У.. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. З. е депозирал отговор на исковата молба, с който поддържа становище за недопустимост на предявения иск, а по същество оспорва същия като неоснователен. Твърди, че е собственик на основание покупко-продажба на 4/6 ид. части от гараж № 1 и гараж № 2, находящи се в гр. С.. ул. „К.а“ № .... Твърди се понастоящем ищецът да владее гараж № 2 и въпреки изричните покани от З. да му предаде владението върху същия, У. продължавал да упражнява фактическата власт. Поддържа, че в тази връзка е предявил иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу ищеца, за което било образувано гр. д. 47304/2021 г. по описа на СРС, 173 състав. Сочи, че праводателите му са придобили собствеността върху посочените имоти от своята баба. Същите са придобити на основание приращение от собствениците на парцела Ц. и Т. У.и, тъй като били извън учредената суперфиция, като след смъртта на Ц. У., процесните два гаража са станали в съсобственост на Т. У.а - 4/6 ид. части и по 1/6 ид. част за ищеца и Е. Ч.. Ето защо оспорва ищецът да е придобил ½ ид. част от процесните гаражи 1 и 2. Не оспорва, че владее изключително гараж № 1. По изложените съображение моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. С. е депозирал отговор на исковата молба, с който поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че освен конкретно посочените самостоятелни обекти в суперфицията са изградени и други обекти, които не са изрично цитирани. Същите обаче представляват принадлежност към парцела и са собственост на Ц. и Т. У.и, поради което оспорва твърдението на ищеца, че изграденото извън учреданата суперфиция е станало собственост на суперфицаря. На второ място твърди, че таванско помещение № 1 е планирано и представлява прилежаща част към апартамент №, същото било функционално свързано с това жилище и не можело да бъде самостоятелен обект на собственост, и е било обект на придобивната сделка от 1991 г.

3

Независимо от горното поддържа, че е придобила по давност таванското помещение, изтекла към 2002г. По отношение на гараж 1, гараж 2 и противорадиационното укритие, както и мазе № 2 поддържа, че не са изрично посочени в процесната суперфиция и правото на собственост е преминало у учредителите на правото на строеж на основание чл. 92 ЗС.

Оспорва твърдението на ищеца да е живеел в таван № 1, последното да е използвано от него за съхранение на вещи, респективно съвместното ползване на същото, както и че достъпът е нарочно отнет от Е. Ч. чрез преустройство. Наред с това се оспорват и твърденията на ищеца, че ответницата и последващите приобретатели не са демонстрирали собственическо поведение, а напротив същите са манифестирали, че владеят имота си трайно, явно и необезпокоявано. Оспорва и твърдението, че преди 2019 г. ответницата и нейният съпруг не са отблъсквали намерението на ищеца за своене. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна следното:

Исковата молба по делото, подадена на 27.08.2024 г., е вписана в Служба по вписванията - гр. С. на 17.01.2022 г. Това обстоятелство се установява от положения върху исковата молба печат от Служба по вписванията - гр. С..