Решение № 1013 от 25.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1013 гр. Варна, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело № 20223100100079 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца В. А. против Прокуратурата на Р.България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 46 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически болки и страдания, негативни душевни преживявания, дискомфорт, стрес, притеснения и неспокойство в резултат от повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в извършването на престъпления по чл.119 от НК, по които воденото срещу него наказателното производство по ДП № 1/2019г. по описа на ОСлО при ОП-В., НОХД № 191/2020г. по описа на ВОС, е завършило с постановяване на оправдателна присъда /след триинстанционно производство/, както и от факта на задържането му под стража за 96 часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2021г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на ****. след семеен скандал, баща му А. А. под въздействие на употребен алкохол започнал безпричинно да напада него и майка му С.

А.а и да се заканва да ги убие. Започнал да хвърля по тях и да чупи в гърбовете им предмети, да извършва физическо насилие срещу майката и да прави опит да задуши ищеца.

В отговор на това ищецът нанесъл два удара с нож в тялото на баща си А., в следствие на което той починал. На ****. бил задържан за 24 часа в РУ-В., а на ***г. с постановление на прокурор бил задържан за срок от 72 часа в сектор „Арести“ към ОС „Изпълнение на наказанията“-В.. На същата дата бил привлечен като обвиняем по ДП № 1/2019г. по описа на ОСлО при ОП-В. за извършено тежко умишлено престъпление по чл.116 от НК. Посочва, 1 че на ****г. по ЧНД № 5/2019г. по описа на ВОС спрямо него е взета най-леката мярка за неотклонение за непълнолетен – „Под надзора на Инспектор при ДПС“ към РПУ А. и бил освободен от ареста. На 20.01.2020г. бил отново привлечен като обвиняем, този път за престъпление по чл.119 от НК. Прокуратурата внесла обвинителен акт срещу него за извършено убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана, по който било образувано НОХД № 191/2020г. Била постановена постановена присъда № 27/02.06.2020г., с която В. А. е признат за виновен в извършване на престъпление – убийство при превишаване пределите на неизбежна отбрана и му наложил наказание 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за срок от 2 години. Присъдата е обжалвана от ищеца, като по образуваното ВНОХД № 275/2020г. по описа на Апелативен съд В. е постановена нова присъда, с която В. А. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение. Въззивният съдебен акт е протестиран и делото е пренесено за разглеждане пред ВКС, като постановената оправдателна присъда на АС-В. е оставена в сила с решение № 60126/01.07.2021г. по КНД № 481/2021г. по опис на ВКС.

Ищецът твърди, че по време на извършване на деянието е бил непълнолетен, ученик в *** „*********“ гр.В. и се е справял много добре с учебния материал – участвал е в различни занятия по сертификационна програма за дигитален маркетинг. Посочва, че е успял успешно да завърши гимназиалното си обучение през 2021г. с отличен успех.

Въпреки това излага, че при първоначалното му задържане под стража за 96 часа е бил в много тежко психическо състояние с оглед случилото се, не можел да спи, да яде и да пие вода. Участвал при провежданите разпити и процесуално-следствени действия. Изпаднал в шок във връзка с престоя му в ареста, както и от факта, че не може да изпрати баща си.

Притеснявал се за живота си занапред, за отношението на съучениците, учителите му и съседи в с.О., които узнали за събитията във връзка с изнесени публикации и снимки в ел.медии. Във връзка със състоянието си се наложило да посети и психолог. Посочва, че за случилото се узнали и приятели и роднини в ****, като баба му и чичо му отказали да се видят с него и да разговарят, което го натъжило много. Претендира за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди сума в размер на 46 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от 01.07.2021г. – датата на постановяване на необжалваемият съдебен акт на ВКС по КНД № 481/2021г. до окончателното им изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Прокуратурата на Р.България, чрез Окръжна Прокуратура – В. е депозирала писмен отговор, в който заявява становище за неоснователност на предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди. Твърди, че искането за заплащане на обезщетение за това че му е повдигнато обвинение при доказаност на извършителството на деянието е в разрез с морала и на това основание е неоснователно. Посочва, че спрямо ищеца, предвид възрастта и фактите по повод на деянието, е била взета най-леката мярка за неотклонение, която не му е причинила никакви неудобства и притеснения в ежедневието, а задържането под стража по реда на чл.64, ал.2 от НПК е било за по-малко от 24 часа. Продължителността на 2 наказателното производство преминало през 3 фази е била в рамките на разумното – от ****. до 01.07.2021г. Посочва, че отрицателно въздействие върху психиката на ищеца е оказала както продължителната тежка семейна обстановка, така също и факта на извършване на деянието спрямо баща му. Оспорва Прокуратурата да има отношение към информацията в електронните медии, тъй като информацията за воденото срещу ищеца дело не е предоставяна от ответника. Що се отнася до това, че съседите им в с.О. узнали за извършеното от ищеца, счита че подобна информация се разпространява лесно и бързо в малките населени места, като посочва също, че за това е съдействала майка му, която уведомила по телефона своя позната за случилото се. Отделно от това счита, че събитията около смъртта на бащата не са се отразили съществено негативно в живота на ищеца, който продължил образованието си. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. В условията на евентуалност претендира за определяне на намален размер на обезщетение от този по исковата претенция предвид на това, че същият е крайно завишен и несъобразен с икономическия стандарт в страната за периода на висящността на наказателното производство.

В съдебно заседание ищецът В. А., чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Излага, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана поради това, че преди да пристъпи към повдигане на обвинение на ищеца е следвало да квалифицира фактите под правилната правна норма, тази на чл.12 от НК и да не привлича лицето към наказателна отговорност, тъй като е действало в условията на неизбежна отбрана. Излага, че извън неприятните преживявания свързани със смъртта на баща си, чийто фактически причинител е, ищецът е преживял негативни такива и в следствие на това че му е било повдигнато обвинени и воденият срещу него наказателен процес. Моли исковата претенция да бъде уважена и в полза на процесуалния представител да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът – Прокуратурата на Р.България, чрез представител на ВОП поддържа заявените в отговора на исковата молба оспорвания и възражения. Заявява становище, че не проведеното срещу ищеца наказателно производство, а фактът, че той е физическият причинител на смъртта на баща си е основната причина за претърпените от него неимуществени вреди. Твърди, че прокуратурата не е разгласявала случая, а наложената на А. мярка за неотклонение е била най-леката предвидена за непълнолетен. Моли исковата претенция да бъде оставена без уважение.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С постановление на следовател при ОСлО при ОП-В. от ****. е образувано досъдебно производство № 1/2019г. срещу В. А. за умишлено умъртвяване на баща си А. А., като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

3

С постановление на прокурор при ОП-В. от ***г. В. А. е задържан за срок от 72 часа в ареста на Сектор „Арести“ към областна служба „Изпълнение на наказанията“-В.. С постановление от същата дата /***г./ е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.3, вр.чл.115, вр.чл.63, ал.2 от НК. Направено е искане към ОС-В. за вземане за мярка за неотклонение на В. А. – „Задържане под стража“.

С протоколно определение от ****г. по ч.н.д.№ 5/2019г. по описа на ВОС, в производство по вземане на мярка за неотклонение на ищеца съдът е постановил, че взема мярка „Под надзор на инспектор при ДПС“ при РУ А. при ОД на МВР. Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 08.01.2019г.

На 09.01.2019г. с постановление на следовател при ОСлО при ОП-В., А. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.118, вр.чл.116, ал.1, т.3, вр.чл.115, вр.чл.63, ал.1, т.4 от НК – умъртвяване предизвикано от пострадалия с насилие и тежка обида, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния и неговите ближни-майка му С. А.а.

На 20.01.2020г. с постановление на следовател при ОСлО при ОП-В., А. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.119, вр.чл.63, ал.1, т.4 от НК – убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана. За посоченото престъпление срещу ищеца е внесен обвинителен акт в съда.

С присъда постановена на 02.06.2020г. по НОХД № 191/2020г. на ВОС подсъдимият В. А. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изтърпяване в отложено за срок от 2 години.

С присъда постановена на 30.10.2020г. по ВНОХД № 275/2020г. на ВАпС, при провеждане на инстанционен контрол е отменена осъдителната присъда на ВОС и подсъдимият В. А. е признат за невинен по повдигнатото обвинение по чл.119, вр.чл.63, ал.1, т.4 от НК.

Присъдата е протестирана от прокурор в Апелативна прокуратура-В. пред ВКС, който с решение от 01.07.2021г. по нак.дело № 481/2021г. оставя в сила въззивната присъда.

Видно от издадената диплома за средно образование от *** „*********“, гр.В. от 15.06.2021г. В. А. е завършил в самостоятелна форма на обучение с общ успех от 5,67.

От представената справка за съдимост актуална към ****г. е видно, че В. А. не е осъждан.

Представени са разпечатки от интернет сайтове с информация за инцидента от ****. довела до смъртта на А. А., причинена от сина му В. А., включително такива базирани на данни от адвоката на А. – Ю.Г..

От заключението на проведената по делото комплексна Съдебно-психиатрична и психологична експертиза поддържано в съдебно заседание от вещите лица К.К. и В.Д. се установява, че поведението на бащата в годините преди инцидента – емоционално отхвърляне и системен тормоз са оказали негативно въздействие върху психиката на ищеца като е довело до развиване на чувство за малоценност и безпомощност. Отнемането на живота на бащината фигура, във време, в което синът е бил непълнолетен и в процес на 4 формиране на личността му е довело до изграждането му като интровертен, тревожен и социално дистанциран. Вещите лица посочват, че задържанията на В. А. в ареста са били кратки и не са отключили посттравматично стресово разстройство, нарушени адаптивни способности или остри стресови реакции. Основното притеснение на ищеца по време на престоя му в ареста е било за майка му и нейното състояние след инцидента, като в този период е бил под силен емоционален афект. Посочват също, че преживените негативни семейни емоции, инцидентът и последвалата смърт на бащата са довели до влошаване на социалните взаимоотношения както в семейството, така и извън него /с връстници и приятели/. Вещите лица посочват, че А. и понастоящем е с изразени стойности на тревожност, водеща и до нарушение на съня, но те са следствие както на основното събитие – смъртта на бащата, така и на други травмиращи такива – смъртта на кръстницата му, загубата на любимия домашен любимец, неудачи в личен и професионален план, смяна на местоживеене и финансова нестабилност. В съдебно заседание посочват, че най-силен стрес и психическо натоварване в преживял непосредствено след извършване на акта довел до смъртта на баща му. Констатирано е и от двете вещи лица, че измежду всички травматични събития най-стресогенно за ищеца е било загубата на родния баща, породило чувството за вина и скръб, а всички останали само са допълвали това усещане. Травмата от събитието е дало лош фон на всички последващи преживявания на ищеца, тъй като все още не е отработена.

Разпечатката съдържа 29 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bf05226c-94cc-4684-b833-74ce45bf3a79