Решение № 460 от 23.12.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Несебър, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20252150101014 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „В. и К.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Г. В. В.“ № *, представлявано от Изпълнителния директор Ц. М., подадена чрез процесуалния им представител - гл.юк. К. Н. против Р. Б., род.на **.**.****г., гражданин на И., с Булстат-********* със заявен пред регистър Булстат адрес на територията на Р.България в к.к.С. б.З., апартаментен хотел М. Р., вх.*, ет.*, ап.*.

Предявени са обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника, в качеството му на собственик на СОС с идентификатор № *****.***.***.*.* по КККР на гр. Н., да заплати на ищеца сума от общо 129,55лв. за потребени ВиК услуги, доставени до притежавания от ответника водоснабден обект по издадени фактури за периода от 25.11.2022г. до 25.03.2025г. с отчетен период по фактури от 23.06.2022г. до 06.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на исковата молба пред съда- 19.08.2025г. до изплащане на задължението, както и за лихви от общо 24,84лв. за периода 26.12.2022г. до 18.08.2025г. за забавено плащане на главницата. Претендират се съдебни разноски.

Предявените претенции са основани на следните фактически твърдения:

Твърди се в исковата молба, че ответницата в качеството си на собственик на недвижим имот в гр. Н., е клиент на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ се горепосочения адрес, за който е разкрита 1 партида с абонатен № ******.

В съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответната страна притежава качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственик на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикувани на интернет страницата на водния оператор. Отчитането на водомера на абоната за процесния период се осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. При осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер. Съществувала възможност за „самоотчет“, когато клиентът сам предоставял на ВиК оператора данните по водомерните си устройства. Сочи се, че за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. След всяко отчитане са издавани данъчни фактури, съдържащи съответните реквизити.

Твърди се, че за така отчетената и потребена вода са издадени фактура № 0044433691/25.11.2022г. на стойност от 64,68лв. и фактура № 0048692442/25.03.2025г. на стойност от 64,87лв., като за посочените суми не е извършено плащане в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите. Върху тези суми се претендира и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 24,84 лв., считано от 26.12.2022г. до 18.08.2025г., както и законната лихва от 19.08.2025г.-датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответната страна, редовно уведомена чрез назначения особен представител представя писмен отговор по исковата молба, с който предявените претенции се намират за допустими и основателни. Не са сторени доказателствени искания.

В о.с.з. чрез представено писмено становище предявените искове се поддържат от процесуалния представител по пълномощие на ищеца и се моли за тяхното уважаване като доказани по основание и размер.

В о.с.з. се явява особения представител на ответника и дава становище, че исковата молба е основателна, а за нейната законосъобразност заявява, че предоставя на съда при преценка на събраните по делото доказателства.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, твърденията на страните и събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Видно от представен по делото нотариален акт /вж.л.64 по дело/ на 15.06.2016г. ответника по делото е закупил СОС с идентификатор № *****.***.***.*.* по КККР на гр. Н. с административен адрес в гр. Н., съвпадащ с посочения по-горе.

Видно от справка № 1063888/08.08.2024г. в Служба по вписвания към РСНесебър от придобиването и към датата на справката имотът е собственост на ответника. По делото не се спори, че имотът е водоснабден и за него е открита партида в ищцовото дружество. Последното се установява и от заявление вх.№ 3-6/15.12.2017г. подадено от името на ответника, чрез пълномощник за откриване на партида и монтиране на 1 бр. водомер до ищцовото дружество, към което е приложено като доказателство за собственост именно горепосочения нотариален акт. От извършеното отбелязване в това заявление се установява, че на 09.02.2018г. в апартамента е монтиран 1 бр.водомер.

От справка-извлечение от електронния карнет за посочения аб. номер /л.6 по дело/ е видно, че на монтирания в имота водомер /с № *****/с потребител ответника Р.

Б. с потребителски/абонатен № ****** са правени отчитания на 23.06.2022г. и 04.11.2022г. като за този период е отчетено количество от 11куб.м. вода преминала през водомера и посочено количество от разпределение 13,96куб.м.; на 04.05.2023г. с отчетено количество от 0куб.м. и начислени от разпределение 0куб.м., на 06.03.2025г. с отчетено количество от 11куб.м. и от разпределение 2,72куб.м.. Отбелязано е, че при всички отчитания водомерът е „видян“ от инкасатора.

За потребените и отчетени количества са издадени фактура № 0044433691/25.11.2022г. на стойност от 64,68лв. и фактура № 0048692442/25.03.2025г. на стойност от 64,87лв./л.24-л.25 по дело/. Ищецът твърди, че за посочените суми по фактурите не е извършено плащане от потребителя в срок 30 дни от издаването на всяка една от фактурите. Посочените във фактурите разбивки на цената за доставяне на вода, отвеждане на вода и пречистване на вода съответстват на утвърдените с решения на КЕВР, както следва: Решение № Ц-46 от 30.12.2020г., Решение № БП-Ц17/29.07.2022г., Решение № Ц-32/30.12.2022г., Решение № Ц-19/22.12.2023г.,Решение № Ц-30/19.12.2024г./л.13-л.23 по дело/.

Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По претенцията по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. По-конкретно ищецът следва да установи наличието на валидни облигационни правоотношения между страните с предмет доставката, отвеждането и пречистването на вода до конкретния водоснабден обект, по които е изправна страна, отговорността на ответника за плащане - качеството му на потребител /вкл.

3 собствеността на ответника по отношение на водоснабдения обект/, реално потребното количество вода в обектите за посочения период и размера на задълженията на ответника.

По претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД при които се търси обезщетение за забава при плащането на главниците, в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуеми вземания по отношения на ответника, техния размер и периода на забава.В тежест на ответната страна е да установи изпълнението на задължението за плащане или да установи фактите, въз основа на които е въвел възраженията си, вкл. и правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията.

Безспорно е по делото, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия, които в случая са публични. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно §1, ал.1, т.2, б.“а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители по смисъла на този закон са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно, че ответникът е потребител на ВиК услуги за собствен имот – представляващ описания 4 по-горе апартамент, съгласно представения нотариален акт. От представените писмени доказателства, вкл.фактурите и справки за отчетено потребление се установява, че ответникът е бил потребител за доставената до цитирания адрес вода в претендираните количества и единична цена, съгласно решенията на КЕВР, доколкото към момента потреблението на вода се осъществява при условията на регулиран пазар.

В конкретния случай отчитането е съобразено с разпоредбата на чл. 23, ал.1, т.

3 от Общи условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно, разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия дава възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди - от една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). Предвид на това, че обектът е собственост на чужд гражданин и е разположен в комплекс за сезонно ползване, е допустимо да не се извършва ежемесечно отчитане, като в конкретния случай такова е извършвано два пъти годишно, съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ, като е отчетено действително потребено количество вода за обекта. В случая е без значение кой точно е потребил количествата вода/собственика или негови гости/, за които е отчетено, че са преминали през монтирания в обекта водомер, тъй като собственика или ползвателя дължат заплащане на потребената за съответния обект вода.

При това положение, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че отчетените от ищеца и осчетоводени доставени, пречистени и отведени количества вода са били действително потребени в процесния обект на ответника, поради което той, в качеството му на собственик на имота следва да заплати тяхната стойност за процесния период. По делото липсват доказателства за заплащане на потребената вода. Затова искът за главницата е основателен и доказан по размер.