Определение № 1731 от 02.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1731 гр. София, 02.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Г.

Николай И. като разгледа докладваното от Маргарита Г. Касационно гражданско дело № 20268002100309 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 12375/17.12.2015 г. на С. С. С., чрез адв. А. С., срещу въззивно решение № 181/10.11.2025 г., постановено по възз. гр. д. № 230/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което като е потвърдено решение № 101/ 28.04.2025 г. по гр. д. № 327/2024 г. на Окръжен съд – Сливен, е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради неизпълнение сключеният между И. С. и С. С. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, предмет на нотариален акт № 84/23.07.2012 г., т. II, по нот. дело № 156/2012 г.

В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

В изложението си жалбоподателката поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите:

1) нарушил ли е принципа на диспозитивното начало в гражданския процес въззивният съд, като се е произнесъл по непредявено от ищцата фактическо основание на иска за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане; 2) ограничен ли е въззивният съд, при преценка на правилността на обжалвания съдебен акт, до посочените във 1 въззивната жалба оплаквания и включените в предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните; 3) може ли съдът да променя фактите и обстоятелствата, на които се основава исковата молба, без отправено искане по съответния процесуален ред; 4) допустимо ли е съдебното решение да се основава на факти, твърдения и възражения, които не са въведени в процеса от страните; 5) може ли съдът да приема за доказани факти и да основава решението си на същите, без да даде възможност на страните да изразят становище за тях; подлежат ли на доказване факти, които не са посочени от първоинстанционния съд с доклада по делото; 6) има ли право кредиторът по задължение за издръжка в натура по алеаторен договор, при изправен длъжник, при липса на обективни причини за получаване на издръжката в натура и при неизвършено трансформиране на задължението от натурално в парично, да възразява, че не е получил парична издръжка; 7) може ли да се вмени във вина на длъжника неплащане на парична издръжка, ако кредиторът по алеаторно задължение за натурална издръжка и гледане отказва всякакви контакти с лицето, което е задължено да го издържа, като едновременно кредиторът по това задължение укрива информация за местоживеенето и местонахождението си и няма актуални банкови сметки, или ако длъжникът няма информация за съществуващи банкови сметки на името на лицето, което се е задължил да издържа.

Ответната стрА. по жалбата - И. В. С., чрез адвокат С. Р., в писмен отговор поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирА. стрА. и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

По делото е установено, че с нотариален акт № 84, т. II, по нот. дело № 156/2012 г. ищцата И. С. е прехвърлила на дъщеря си С. С. собствения си недвижим имот, представляващ 4/6 ид. части от апартамент с идентификатор *** по КККР на гр. Сливен, с адрес - гр. Сливен, ж.к. „Даме Груев“, бл. 3, вх. „А“, ет. 2, ап. 4, със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, срещу грижите, положени от 2 приобретателката до сключване на договора и със задължение да поеме за в бъдеще гледането и издръжката на прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до този момент, като С. си запазила правото на ползване на имот а пожизнено и безвъзмездно. Според показанията на свидетелите Венетка Г., Катя Маркова и Кремена И.а до зимата на 2022 г., когато ответницата се заразила и прекарала тежко заболяване от коронавирус, тя взимала майка си всяка зима в процесния апартамент. След боледуването й, това било преустановено, но С. продължила да се грижи за майка си, като пътувала до къщата им в с. Горно Александрово, за да носи хранителни продукти и да помага с личен труд. В определени периоди, при необходимост С. наемала и жени, които да помагат в домакинството на майка й, а съсед се грижел за работата в двора. През м. март 2022 г., заради здравословни проблеми, ищцата била придружена от св. Г.АтА.сова до гр.София, а впоследствие и до гр. Стара Загора за медицински прегледи и операция. От пролетта на 2024 г. отношенията между ищцата и ответницата се влошили, като С. не искала да живее заедно с дъщеря си, не одобрявала наеманите да се грижат за нея трети лица, изразявала недоволство от липсата на адекватни грижи и издръжка. В края на м.01.2025 г. С. окончателно напуснала и имота в с. Горно Александрово, като в проведен телефонен разговор със ответницата я уведомила, че няма смисъл повече да пътува до селото. Според показанията на св. Любен Славов – син на ищцата, през м. февруари, 2024 г. майка му го потърсила, оплакала се, че е сама и не се полагат достатъчно грижи за нея, а в края на м.01.2025 г. тя напуснала по собствено желание имота в с. Горно Александрово и се установила да живее при него в жилището му в гр. Сливен.

Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел, че в случая безспорно е налице отказ за приемане на грижите и издръжката от стрА. на прехвърлителката, респ. налице е липса на съдействие от кредитора по отношение на дължимата от приобретателя престация по алеаторния договор. Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме уговорените грижи и издръжка в натура, той се поставя в забава. Липсата на съдействие от стрА. на кредитора освобождава длъжника само относно полагането на грижи, но не и от задължението за даване на издръжка. От момента, в който кредиторът преустанови да приема престацията в натура, приобретателят следва да започне да му плаща издръжка и без да чака трансформиране от съда на това задължение. Доколкото в случая ответницата 3 не е сторила това, същата се е поставила в положение на неизправна стрА. по договора и са налице предпоставките за развалянето му, поради неизпълнение.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от стрА.та основания за селектиране на жалбата.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивната инстанция по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. В т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, е разяснено, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Този въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на събраните по делото доказателства. След измененията на ГПК (обн. ДВ, бр. 86/2017 г.) касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятност решението да е нищожно и недопустимо, или когато е очевидно неправилно.

Не се констатира вероятност въззивното решение да е недопустимо, както твърди жалбоподателката. Най-общо, недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например - липса на право на иск, което се свързва с липсата на абсолютните процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за неговото предявяване и ненадлежното му упражняване. Съдебният акт е недопустим и когато съдът се е произнесъл извън пределите на диспозитивното начало и искА.та защита, ако не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал такъв, който не е предявен.

В случая, с оглед посочените критерии, съдебният акт не може да бъде оценен като вероятно недопустим, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на предмета на спора, с който е бил сезиран и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК.

4

Поставените въпроси №№1, 3 и 4 също касаят твърденията на стрА.та за недопустимост на въззивното решение и са аргументирани с това, че съдът недопустимо се произнесъл по факти и обстоятелства, на които ищцата не се била позовала, а именно – за неизпълнение на процесния договор, поради липса на извършена от приобретателката трансформация на задължението й в парична престация. Както се посочи по-горе, не съществува вероятност съдебният акт да е недопустим, още по-малко в контекста на формулираните въпроси. Практиката на ВКС е безпротиворечива, че съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона, а се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло хрА., режийни разноски, дрехи и други; и да полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора според нуждата и възможностите му да се справя сам. Прехвърлителят, който неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, изпада в забава, при което поетото от приобретателя задължение за издръжка следва да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи се погасява поради невиновна невъзможност за длъжника. Неприемането, съответно неоказването на съдействие от стрА. на кредитора, не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата - в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка (вж. - решение № 340/04.11.2015 г. по гр. д. № 1668/2015 г., IV г. о. , решение № 284/ 01.10.2014 г. по гр. д. № 1892/2014 г., ІV г. о., решение № 363/26.05.2010 г. по гр. д. № 756/2009 г., ІІІ г. о.; решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г., ІV г. о.; решение № 243/17.07.2015 г. по гр. д. № 6828/2014 г., ІV г. о; решение № 60144/30.07.2021 по гр. д. № 3081/2020 г., ІV г. о. и др.).

5

Тези правни разрешения са съобразени изцяло от въззивния съд при формиране на преценката му относно изпълнението на процесния договор, поради което не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и ал. 1, т. 1 ГПК за селектиране на жалбата.

Изложеното по-горе се отнася и за отговора на въпроси №№ 6 и 7 в изложението. В допълнение следва да се посочи, че практиката на ВКС трайно приема, че грижите и даването на издръжка в натура, с оглед свободата на договаряне, могат да бъдат предложени на кредитора за изпълнение и от повече от един длъжник, ако при тези условия е сключен договорът, или ако той приема такова изпълнение. Както се посочи по-горе, когато прехвърлителят не оказва съдействие и не приема изпълнението, това не освобождава длъжника от поетите с договора задължения. За да е изправна стрА., последният трябва да предложи изпълнение в съответен паричен еквивалент. Дори при установена забава на кредитора, ако длъжникът не предложи трансформирано изпълнение на задължението си, той изпада в забава, а последицата от нея е виновно неизпълнение на задължението и разваляне на договора. Затова, при поддържано в процеса възражение за неоказано съдействие от стрА. на кредитора, длъжникът по договора ще бъде изправна стрА., ако преди това е поискал трансформация на задължението си в парична равностойност, или е предоставил парично изпълнение. В случая, по делото е безспорно установено, че приобретателката не е поискала трансформация на задължението си, респ. - не е предоставила парично изпълнение, поради което въззивният съд е приел, че тя е неизправна стрА. по договора и е налице основание за развалянето му. Съобразено е също, че при прехвърлянето на имот срещу задължение за издръжка и гледане продължителността на изпълняване на поетото задължение от стрА. на длъжника не може да се поставя като основен елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение, а преценката по чл. 87, ал. 4 ЗЗД следва да се извършва с оглед интереса на кредитора и конкретните обстоятелства (възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция, икономически условия и др.).