Решение № 139 от 28.09.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Варна, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Въззивно гражданско дело № 20263000500157 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 157/2026 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна и насрещна въззивни жалби на двете страни срещу различни части на решение № 1015/13.10.2025 г., поправено с решение № 23/09.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1717/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:

- по въззивна жалба на Т. И. П. (ответник в първоинстанционното производство), подадена чрез адв. А. П., против решение № 1015/13.10.2025 г., поправено с решение № 23/09.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1717/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, в ЧАСТИТЕ, с които: - Т. И. П. е осъден да заплати на ищеца „Даунтаун пропъртис“ ЕООД на осн. чл.61, ал.2 от ЗЗД сума за водене на чужда работа без пълномощие, предприета и в собствен интерес и формирана като припадащи се части от разходи за груб строеж в сграда многофамилна жилищна сграда в ПИ с идентификатор № ***, с административен адрес в гр. Варна, ул."Индрижишка Кръстева" № 18, която сграда била с кадастрален №***, съобразно обема на притежаваните 8.0258% идеални части от общите части на сградата, разходи за довършителни работи по общите части на сградата съобразно обема на притежаваните 8.0258% идеални части от общите части на сградата, стойност на довършителни СМР в собствения на ответника апартамент № 11, идентификатор ***, находящ се на ет. 2 в същата сграда със застроена площ от 88,16 кв.м., състоящ се от входен 1 коридор, дневна с кухня, две спални, баня - тоалет, една тераса и открита тераса с площ от 21, 33 кв.м., ведно с избено помещение № 9 с полезна площ от 3,08 кв. м. и 8.0258% идеални части от общите части на сградата, представляващи в абсолютно число 16,78 кв.м. и 8.0258% идеални части от правото на строеж, ЗА ГОРНИЦАТА над 22 600 лв. до присъдените 59 888,55 лв. (без ДДС); - Т. И. П. е осъден да заплати на „Даунтаун пропъртис“ ЕООД законна лихва върху сумата за главница (59 888,55 лв.) от датата на завеждане на исковата молба - 21.08.2023 г. до окончателното изплащане на това задължение; - Т. И. П. е осъден да заплати на „Даунтаун пропъртис“ ЕООД разноски в размер на сумата от 13253.61 лв.

Въззивникът е настоявал, че решението в обжалваната част е неправилно постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в същата част с отхвърляне на иска за горницата над 22 600 лв. до присъдените 59 888,55 лв. и в частта на присъдените законни лихви върху сумата 59 888,55 лв. от датата на завеждане на исковата молба - 21.08.2023 г. до окончателното изплащане на това задължение, както и за присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е несъгласие с изводите на съда за основателност на иска по чл. 61, ал.2 ЗЗД.

Сочил е, че окръжният съд: не обсъдил всички събрани по делото доказателства и в тяхната взаимовръзка, а част от тях напълно игнорирал, като правните му изводи не се потвърждавали от събраните доказателства; коментирал единствено тройната СТЕ, избирателно и в отделни части и се позовал само на едно от приложенията й без да се обоснове; не обсъдил доводи и възражения, развити в отговора на исковата молба и в становищата на ответника в хода на производството, както и свързаните с тях доказателства, в резултат на което достигнал до необосновани изводи за дължимост на суми за работи които не били извършени от ищеца, не били претендирани с исковата молба и за работи, които не били в интерес на ответника, а само и единствено на ищеца. Неправилно ВОС приел: че в началото на 2020 година изпълнителят „Видери“ ЕООД престанал да извършва действия по строителството и евентуалното въвеждане на сградата в експлоатация и се дезинтересирал от строежа; че ответникът не е оспорил действията на гестора; че ответникът съдействал на ищеца при придвижването на СМР и легализирането им до етап на въвеждане на сградата в експлоатация. ВОС изобщо не коментирал: твърденията на ответника, че сградата е изградена и завършена от „Проект 65“ ЕООД по възлагане от „Видери“ ЕООД и доказателствата за това, включително Акт обр. 15 от 15.02.2023г., в който като строител бил посочен „Проект 65“ ЕООД, както и че след временното спиране на строежа в началото на 2020г. „Видери“ ЕООД продължило да участва в довършване на сградата. Ищецът не доказал основанието и размера на разходите за „груб строеж“, за общи части и за апартамент №11, както и че те са били извършени от „Евро студио“ ЕООД по възлагане на „Даунтаун пропъртис“ ЕООД, и че са били платени от ищеца, вкл. предвид, че разходите били направени за други обекти. Окръжният съд: не обсъдил (като неотносимо) възражението на ответника, че той е имал договорни отношения с „Видери“ ЕООД, както и това за договорни отношения на ищеца с посочения търговец; неправилно приел за обогатяване 2 разликата между пазарната стойност на ап.11 към 15.02.2023 г. от 191 700 лв. и платените от ответника на „Видери“ ЕООД суми до фазата на изпълнение на „грубия строеж“, вместо разликата между пазарната стойност на ап.11 към 15.02.2023 г. от 191 700 лв. и договорената цена по предварителния договор от 14.05.2019г. от 88000 евро (172113,04 лева), при което увеличената стойност следвало бъде в размер на сумата от 19587 лв.; не съобразил, че ответникът не притежава идеални части от дворното място, поради което не дължи разходи за довършване на двора, озеленяване, ограда и паркоместа; без мотиви и конкретика приел, че направените от ищеца разноски по имота за изграждането на ап.11 възлизат на 60 454.03лв.; не обсъдил своевременното оспорване на приложените към тройната СТЕ договори с „Топ строй 76“ЕООД и „Топ строй 88“ ЕООД, както и приложения, анекси, фактури и Актове Обр.19, като антидатирани и новосъставени за нуждите на процеса за доказване извършването на СМР с бетон, арматура и извозване, както и оспорването в тази връзка на тройната СТЕ в частите, позовани на тези договори, като приел за разходи недопустимо включени от ищеца в хода на производството такива за допълнителни дейности, включително за аварийно укрепване и вертикална планировка; не посочил в решението кои са разходите поотделно за груб строеж, довършване на общи части и за ап.11; съдът кредитирал заключението на вещите лица по т.7.3 от тройната СТЕ за сторени разходи в размер на 60454,03лв., като не съобразил погрешното дублиране на суми в разходи за общи части и за ап.11 и отчитане на разходи от вещите лица при липса на изпълнено задължение от ищеца да представи опис за тях.

Настоявал е, че дължи само разходите в размер на 22 600 лв., представляваща разликата между общата стойност за ап.11 и цената на грубия строеж, съгл. т.

10 от тройната СТЕ. Въззивникът е навел и оплаквания срещу присъждането на законната лихва върху главницата от исковата молба 21.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението по съображения, че до посочване на банкова сметка или друг начин за плащане от ищеца, което в случая не било изпълнено, законна лихва не се присъжда.

Ищецът „Даунтаун пропъртис“ ЕООД, чрез адв. К., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по съображения за неоснователност на оплакванията и такива за правилността на решението на окръжния съд в обжалваната му част, е молил за потвърждаването му в същата част.

- по насрещна въззивна жалба на ищеца „Даунтаун пропъртис“ ЕООД, подадена чрез адв. К., против решение № 1015/13.10.2025 г., поправено с решение № 23/09.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1717/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му срещу Т.

И. П. по чл.61, ал.2 от ЗЗД за горницата над 59 888,55 лв. до 60 454,03 лв., т.е. за сумата от 565.48 лв., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ответника – обезщетение за лишаването му от ползване на апартамент № 11 с идентификатор № *** за периода от 01.08.2023 г. до 25.08.2023 г., ведно с мораторна лихва за периода от 25.08.2023 г. до 03.01.2024 г. Сочил е, че решението в тази част е неправилно, като е молил за отмяната му в същата част и уважаване на иска в същата част за сумата от 565,48 лв., както и за присъждане на сторените във въззивното производство разноски. Изложил е, че страните не са били в договорни отношения, поради което и „Даунтаун 3 пропъртис“ ЕООД не е имал задължения за предаването на имотите и не следва да отговаря. Посочил е, че дружеството нито е ползвало нито е ограничавало ответника да ползва имота си, като ответникът не бил доказал по делото, че със сигурност е пропуснал ползи в размер на наемната цена.

Ответникът Т. И. П., чрез адв. П., е подал писмен отговор на насрещната въззивна жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователност на оплакванията и за правилността на решението в посочената отхвърлителна част, е молил за потвърждаването му в същата част, както и за присъждане на разноски.

Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в останалата му част, с която са отхвърлени исковете: по чл. 62 вр. чл. 285 ЗЗД за заплащане на сумата от 141 290, 51 лв., по чл. 61, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 141 290, 51 лв., както и искът по чл.61, ал.2 от ГПК, само в частта за горницата над сумата от 60 454,03 лв. до 141 290.51 лв.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните чрез своите процесуални представители са поддържали въззивните си жалби и отговорите и са претендирали разноски. В предоставения им от съда срок, въззивникът е депозирал писмени бележки по съществото на спора.

Съдът, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му с оглед наведените оплаквания, доводите на двете страни и доказателствата по делото, намира следното:

Предявените в евентуалност от „Даунтаун пропъртис“ ЕООД срещу Т.

И. П. искове (предмет на разглеждане във въззивното производство) са: по чл.61, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 141 290, 51 лв. - обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие, предприета и в свой интерес, състояща се в извършване в периода от 02.11.2020г. до 24.02.2023г. на строителни и ремонтни работи (СМР, посочени в табличен вид в уточнителната молба от 11.10.2023 г. на л.343 и сл. от делото) по доизграждане и довършване на собствения на ответника апартамент № 11 с идентификатор ***, със застроена площ от 88,16 кв.м., състоящ се от входен коридор, дневна с кухня, две спални, баня - тоалет, една тераса и открита тераса с площ от 21, 33 кв.м., ведно с избено помещение № 9 с полезна площ от 3,08 кв. м. и 9, 2168 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се на ет. 2 в завършената от ищеца и въведена в експлоатация многофамилна жилищна сграда с идентификатор №*** в ПИ с идентификатор № ***, с административен адрес в гр. Варна, ***, което обезщетение е формирано от припадащата се на ответника част от разходите за груб строеж и за довършителни работи по общите части на сградата (съобразно обема на притежаваните идеални части от общите части на сградата) и от разходите за довършителни СМР в собствения му апартамент, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 21.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението; по чл. 61, ал. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 141 290, 51 лв. - обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие, предприета въпреки противопоставянето на ответника Т. П., състояща се в извършване в периода от 02.11.2020г. до 4

24.02.2023г. на строителни и ремонтни работи (СМР, посочени в табличен вид в уточнителната молба от 11.10.2023 г. на л.343 и сл. от делото) по доизграждане и довършване на собствения на ответника апартамент № 11 с идентификатор ***, със застроена площ от 88,16 кв.м., състоящ се от входен коридор, дневна с кухня, две спални, баня - тоалет, една тераса и открита тераса с площ от 21, 33 кв.м., ведно с избено помещение № 9 с полезна площ от 3,08 кв. м. и 9, 2168 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се на ет. 2 в завършената от ищеца и въведена в експлоатация многофамилна жилищна сграда с идентификатор №*** в ПИ с идентификатор № ***, с административен адрес в гр. Варна, ***, което обезщетение е формирано от припадащата се на ответника част от разходите за груб строеж и за довършителни работи по общите части на сградата (съобразно обема на притежаваните идеални части от общите части на сградата) и от разходите за довършителни СМР в собствения му апартамент, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 21.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението.