Решение № 258 от 11.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241000502025 по описа за 2024 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищцата по гр.д 242/23 г.по описа на ОС Монтана. С решение по делото № 110/12.04.24 г. съдът е приел, че както липсва състояние на крайна нужда (разбирано като новопоявило се финансово затруднение, на база описани в исковата молба основания) за ищцата С. И., така и че няма сериозно несъответствие във вреда на продавача по сделка, обективирана в нотариален акт от 15.07.22 г., по н.д. 468/22 г. на нотариус В. Т., с район на действие РС Монтана, и е отхвърлил иск с правно основание чл. 33 ЗЗД, предявен срещу приобретателя на имота Г. Г..

Недоволна от решението е ищцата, която в срок е обжалвала решението.

Във въззивната жалба тя сочи, че представените доказателства по делото не са обсъдени поотделно и в съвкупност, като съдът само е изброил някои от доказателствата, но не ги е подложил на анализ, че решението е необосновано, че е неправилно, тъй като погрешно съдът е добавил цената на запазено от прехвърлителката право на безвъзмездно ползване на имота за период от 5 г. към продажната – според въззивничката определянето на безвъзмездност на ползването, не предполага калкулиране на цената му при определяне несъразмерност на престациите по договора. Неправилно съдът е мотивирал, че психичното заболяване на ищцата е с голяма давност и поради това не е възникнала на негова база крайна нужда. Вместо това съдът е следвало да съобрази каква е перспективата на това заболяване. Моментът на влизане на ищцата в нови обременителни кредитни правоотношения съвпада с момент на влошаване на здравословното й състояние, след загуба на втория родител (майка). Не е отчетено, че част от продажната цена е насочена за погасяване на кредита на ищцата, обезпечен с договорна ипотека над продавания имот. Поредно сключваните договори за кредит сами по себе си са свидетелство за финансовите нужди на ищцата, в каквато посока са и гласните 1 доказателства по делото. Вещото лице, определило цена на апартамента, е обосновало извода си, че жилището е на трети етаж, в сграда без асансьор, че е амортизирано с оглед отдалечения момент на строителството на сградата и липсата на последващи съществени ремонти, повишаващи цената та апартамента. Същите доводи не могат на собствено основание да се изтъкват от съда като допълнително обосноваващи липса на сериозно ощетяване на продачавката със сключената сделка. Не е ясно поради какви съображения съдът приема, че съществено занижаване на продажната цена би имало ако договорената цена е с 40 % под среднопазарната. При определяне цената на имота вещото лице не е оценило стойността на помощните помещения – таванско и избено, а съдът неправилно е калкулирал цена на вещното право на ползване, запазено от прехвърлителката като безвъзмездно. При остойностяване на помощните помещения и изключване от продажната цена на тази на правото на ползване, процесната продажна цена е с над 40 % по-ниска от средната такава, определена от експерта по приетата оценителна експертиза.

С въззивната жалба ищцата-въззивник е повторила оставени без уважение от първостепенния съд свои доказателствени искания, недопуснати от настоящия съд с определение 1888/26.07.24 г. За да постанови определението си, САС е отчел, че Монтанският окръжен съд се е ползвал служебно от публично достъпен, статистически установен размер на разходите за издръжка на едночленно семейство към момента на сключване на сделката – 2022 г., а относно здравния статус на ищцата има доказателства. Разходите за лечение подлежат на доказване с писмени и гласни доказателства, но в своевременно проведен доказателствен процес. Те не са предмет на специални познания, доколкото вещото лице не може да установи каква част от предписани или показани за лечение на заболяванията на ищцата медикаменти са действително закупувани и приемани и с каква честота (редовност) е осъществявано медикаментозното лечение. Това твърдение би могло да се докаже с касови бонове за закупуване на предписани лекарства и гласни доказателства – ако трето лице е изпълнявало поръчки на ищцата за купуване на лекарства. Поради това във въззивното производство съдът следва да се съобрази с доказателствения материал, приобщен към първоинстанционното производство.

От ответника в първоинстанционното производство е подадена частна жалба срещу определение на МОС, № 305/23.05.24 г., основано на разпоредбата на чл. 248 ГПК, с отказ на съда да измени свое определение за разпределяне на разноските в процеса, в частност – частта от решението, с която е уважил направено от ищцата възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на повереника на ответника.

Според частния жалбоподател съдът неправилно е определил цената на иска, на база на която съизмерява адвокатския хонорар като разноски на ответника в процеса.

При служебна проверка съдът установи, че жалбите са подадени в срок и са допустими. Допустим е и искът по чл. 33 ЗЗД, тъй като е спазен визираният в чл. 33, ал. 3 ЗЗД срок.

Самото обжалвано въззивно решение и определението, постановено на основание чл. 248 ГПК, са валидни и допустими съдебни актове.

Съдът дължи произнасяне относно правилността на решението с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба.

Въз основа твърденията на страните и наличния по делото доказателствен материал, събран в рамките на първоинстанционното производство, САС прави следните изводи:

Установено по делото е, че с нотариален акт 117/15.07.22 г. по описа на нотариус В. Т., с район на действие РС Монтана, ищцата С. И. продала на ответника Г.

Г. собствен недвижим имот в гр. ***, ул. *** № *, находящ се на трети етаж, с 2 квадратура на апартамента 109.83 кв.м., състоящ се от коридор, кухня, трапезария, дневна, две спални, баня и тоалетна, ведно с 13.29 % от общите части на сградата и правото на строеж, с избено помещение № 5, със застроена площ 6.49 кв.м. и таванско помещение № 7 с площ 13.97 кв.м. за продажна цена 79 600 лв. при запазено безвъзмездно право на ползване за продавача над целия продаден имот за срок от 5 г., считано от датата на изготвяне на акта.

Не се спори, че продажната цена е заплатена от ответника по уговорения в нотариалния акт начин (част от сумата в размер на 19 291.95 лв. е платена в полза на трето лице, учредило върху имота договорна ипотека срещу отпуснат на продавачката заем).

Доказано е с ЕР ТЕЛК № 61/ 31.03.22 г., че ищцата страда от параноидна шизофрения, с непрекъснато протичане и промяна на личността, обуславяща 80 % -тна намалена работоспособност за срок от 3 г., хипотериодизъм, контролиран медикаментозно с елтироксин, незатормозен пикочен мехур, постфлебитен синдром на лявата подбедрица. В решението е отразен психичният статус на освидетелстваната по следния начин: психомоторно спокойна, вътрешно напрегната, контактна, ориентирана ауто и алопсихично, отрича сетивни измами и суицидни мисли, леко забавен по темп мисловен процес, правилен по форма, частично редуцирана тревожност, с дезактуализирани налудни идеи, формално критична към заболяването си, с изразена личностова промяна.

Няма доводи за снижени когнитивни умения на ищцата. По записани въз основа на снета анамнеза данни в представената медицинска документация С. И. е завършила немска гимназия и медицина семестриално, без да се дипломира, а според разпитаната свидетелка М. ищцата е завършила право семестриелно и е състудентка на свидетелката.

Няма доказателства за осъществявано от ищцата медикаментозно лечение за хроничните заболявания – шизофрения, заболяване на щитовидната жлеза и отделителната система, въпреки твърденията на ищцата, че прави разходи до 200 лв. месечно за закупуване на лекарства. Първото заболяване попада в Списъка на заболяванията, за чието домашно лечение на територията на страната НЗОК заплаща напълно или частично лекарствени продукти, приет с Решение на Надзорния съвет на НЗОК от 2018 г., в който параноидната шизофрения фигурира под № F 20. В доказателствена тежест на ищцата е да установи какви по вид и количество медикаменти, непокрити от финансиране по НЗОК приема. Съдът не е допуснал поисканата медицинска експертиза, защото тя би могла да отговори на въпрос какви медикаменти са показани за лечение на съответните заболявания. А дали и какво лечение реално ищцата е провеждала към момента на сключване на сделката би могло да се установи с допустимите от ГПК доказателства, без сред тях да попада експертизата като доказателствено средство, подпомагащо съда при нужда от специални знания. Годни доказателства могат да бъдат касови бонове за заплатени лекарства, ведно с копия от рецепти респ. рецептурна книжка, а ако лекарствата са били изписвани с т.н. жълта рецепта, то те са извън реимбулсираните от НЗОК, тъй като се финансират от МЗ.

Според св. Г. С. (произхождаща от едно село с майката на ищцата, поради което познава С. от дете) ищцата живеела с родителите си и се грижела за тях. Семейството винаги е имало финансови затруднения и свидетелката е ставала поръчител по кредит още приживе на родителите на ищцата. По телефона свдетелката се чувала с ищцата често – „ако не всеки ден, през ден“. Ищцата вземала в заем от свидетелката дребни суми 20-30 лв. От ищцата свидетелката разбрала, че И. е продала апартамента, наследен от родителите , тъй като била „под заплаха, че ще я съдят“ и окачествила 3 продажбата като „голяма глупост“.

Св. М. М., състудентка на ищцата от Юридическия факултет, разказва, че към 1989-90 г. тя разбрала от родителите на ищцата, с които се познавала, че на С. е поставена диагноза „параноидна шизофрения“. Останала близка с нея в следващите години, като се чували по телефона 1-2 пъти месечно. Последната лична среща между свидетелката и ищцата била през 2021 г., след смъртта на майката на ищцата. Ищцата молела свидетелката да й заема различни по размер суми – 7 лв., 20 лв…Ищцата била личен асистент първо на баща си, а след това – на майка си. След смъртта на последната (в края на 2020 г.) ищцата задълбочила здравословните си и финансови проблеми. Ежеседмично искала от свидетелката пари. Свидетелката знае от ищцата, че тя теглела кредити и с парите от един покривала друг, по-стар заем. Пак от ищцата свидетелката знае, че поради липса на средства С. се хранела главно с кисело мляко, макар че „една-две жени й помагали“. Свидетелката изявила желание заедно с други приятелки от София да се организира и да покрие дълговете на ищцата, но последната отклонила предложението. Впоследствие ищцата казала на свидетелката, че се е справила, но има вероятност да й вземат жилището. Свидетелката (чиято професия е адвокат) поискала координати на кредитора, но ищцата отново потвърдила, че „за момента всичко било добре“. По-късно разказала на свидетелката, че близък на баща й я свързал с човек (фразата не е довършена, но се подразбира, че става дума за ответника в спора). Окачествила продажбата на жилището като „станала глупост“.

Свидетелката В. Т. е нотариусът, изповядал процесната сделка. Тя познавала и двете страни преди срещата по повод на сделката. Ищцата свидетелката познавала заради учредена договорна ипотека над апартамента, а ответникът отишъл да се консултира какви документи са нужни за покупко-продажбата на жилището на И.. При сключване на договора за ипотека свидетелката разяснила на ищцата последиците от неизпълнение по заема, но последната отговорила, че има доходи и може да си позволи да ипотекира собствен имот, че „няма проблем“. Преди процесната сделка първоначално свидетелката подготвила договор с клауза да двугодишно право на ползване на жилището. При посещение на кантората от страните за сключване на сделката, те започнали да спорят за времето за запазване на право на ползване от прехвърлителката. Продавачката поискала да остане 5 или 7 години да живее в жилището, а купувачът противопоставял, че през това време той ще губи пари, които би могъл да получава като наем. Двамата се оттеглили с калкулатор да изчислят колко би струвало оставането на продавачката в апартамента. Съгласили се да се впише 5 години, а заради това продажната цена била намалена, като свидетелката няма спомен за конкретните цифри. Свидетелката знае, че чрез двама брокери ищцата търсела да закупи друго жилище, тъй като тя се консултирала със свидетелката. Свидетелката има спомен, че търсенето на друго жилище е предхождало продажбата на жилището, наследено от родителите на ищцата на Г.. Пред свидетелката ищцата не е споделяла, че продава имота, тъй като има някакви притеснения. Въпреки че свидетелката отклонява въпроса (поради разнородната конкретика по отделни изповядани пред нея сделки), в крайна сметка отговаря, че около 100 000 лв. струвал апартамент в гр. Монтана по времето на сделката между страните.