Решение № 1238 от 18.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1238 гр. Варна, 18.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20263110203042 по описа за 2026 година

УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от *, представлявано от управителя К.Н.К., чрез адв. Т. Н.-С. при ВАК, против НП № *, с което на основание чл. 179 ал.1 от ЗДДС на юридическото лице е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 256 /двеста петдесет и шест/ евро, за нарушение по чл. 125, ал.5 от ЗДДС.

В депозираната жалба се излага становище, че НП е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се аргументи за допуснато нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, доколкото НП е издадено след изтичане на шестмесечният срок, посочен в Адресира се до съда искане НП да бъде отменено като незаконосъобразно, както и да се присъдят в полза на въззивника сторените по делото разноски по делото.

В хода на съдебното производство, въззивникът редовно призован, се представлява от адв. С., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед посочените в жалбата доводи. Релевират се аргументи, че не са били налице предпоставките за спиране на административно-наказателното производство, тъй като не са положени всички усилия за провеждане на щателно издирване на представител на дружеството, на който да бъде връчен процесният АУАН. Претендира се присъждане в полза на въззивника на сторените по делото разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юк П., която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не споделя доводите ва въззивника за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство с оглед дерогиране на нормата на чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, като излага аргументи, че с надлежен акта производството е било спряно на 02.11.2023 г. съотв. не е изтекъл шестмесечния законоустановен срок, считано от датата на съставяне на АУАН до издаване на процесното НП. Навежда аргумент, че е неприложима разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК, тъй като същата се отнася за щателно издирване на физически лица, а в случая е ангажирана административнонаказателна отговорност на юридическо лице, чийто адрес на управление е посочен в Търговския регистър и на който същото не е било открито Счита, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушенията по чл. 125, ал. 5 от ДДС са формални. Адресира до съда искане НП да бъде потвърдено и в полза на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото материалите по АНП, както и списък с разноски и договор за правна защита и съдействие. Разпитани са в качеството на свидетели актосъставителят- свид. Е. М. и свидетелят по акта – Н. Г. и двете на длъжност *.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 16.06.2023 г. в * е извършена проверка в информационния масив на учреждението, при която е установено, че * с ЕИК по БУЛСТАТ *, като регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за отчетен период 01.05.2022-31.05. 2022 г. в териториалната дирекция по регистрацията си - * в установения в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС срок до 14.06.2023 г.

Изпратена е като пощенска пратка покана с изх.№ * г. на адреса на управление на дружеството – жалбоподател, вписан в Търговския регистър, която е върната в цялост на 13.07.2023 г.

На 21.08.2023 г. на основание чл. 40 ал. 2 от ЗКПО в отсъствие на представляващ дружеството е съставен АУАН №* г. за констатираното нарушение на чл. 125 ал. 5 от ЗДДС.

Изпратена е като пощенска пратка покана за връчване на съставения АУАН с изх. № *г. на адреса на управление на дружеството – жалбоподател, която е върната в цялост на 18.09.2023 г.

Съставени са протоколи с изх. № * г. , подписани от инспектори по приходите при ТД на НАП – В. Е. М. и К.С. съотв. С.К. , в които е отразено, че адресът на управление на дружеството-жалбоподател, а именно – гр. Варна, ул. Роза № 15, ет. 3, ап. 4 е посетен, с цел връчване на АУАН № * г., като на същия не е установен представляващ юридическото лице или друго, упълномощено от него лице, на което да бъде връчен акта.

С протокол с изх.№ * г., подписан от служителите на ТД на НАП – Варна – Е.

М. и С.К., е спряно производството, образувано с процесния АУАН.

На 11.06.2026 г. е издадено обжалваното НП № *, с което въз основа на процесния акт, на основание чл. 179 ал.1 от ЗДДС на юридическото лице е наложено 2 административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 256 /двеста петдесет и шест/ евро, за нарушение по чл. 125, ал.5 от ЗДДС.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателно постановление № * г. на *, е издадено от компетентен орган - * за което видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-ЦУ-30575/02.04.2026 г., същият е надлежно упълномощен от *.

При преценка на процесуалната законосъобразност на издаденото НП обаче съдът установи, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, с оглед провеждането на производството извън сроковете, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, съотв. с. изтичане на същите се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир. Става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на акт за установяване на нарушение, поставящ началото на административно-наказателното производство в две хипотези - от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението.

Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шест месечен срок от съставянето на акта. Доколкото този срок е давностен, той не тече когато производството е спряно, при наличието на условията на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН.

В случай, че е налице законосъобразно спиране на административно наказателното производство, времето през което то е спряно не следва да се отчита при изчисляване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 43 ал. 6 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира.

Върховният съд, а впоследствие и ВКС в редица свои решения във връзка с чл.

269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.) сочи, че щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се осъществява продължителен период от 3 време, издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе дейност в течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл. 43, ал. 6 от ЗАНН основание, производството да бъде спряно до откриване на нарушителя. /В посочения смисъл са Решение № 1172 от 21.06.2023 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 1059/2023 г. Решение № 3885 от 15.04.2024 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 354/2024 г., Решение № 2326 от 30.11.2018 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2992/2018 г., Решение № 1311 от 15.02.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2326/2023 г. Решение № 4241/15.04.2025 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №449 / 2025 г., Решение № 12490 от 30.09.2026 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2021/2026 г.и др./.

В случая, не би могло да се приеме, че административнонаказателното производство е законосъобразно спряно, тъй като от събраните в хода на производството доказателства не се установява да е извършвано изискващото се щателно издирване на лицето. Съгласно трайната съдебна практика спиране на производството е допустимо, когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са налице еднозначни данни, че въпреки положени необходими за целта усилия, същият не е намерен.

Видно от приобщените по делото материали по АНП, провеждането на щателното издирване на въззивника се обосновава с извършване на две посещения на адреса на дружеството на 09.10.2023 г. и на 02.11.2023 г. , за които посещения са съставени протоколи, като в протоколите липсват конкретни данни за времевия интервал на посещението. Не са налице данни да е извършен опит за уведомяване на адресата и на установения по преписката настоящ адрес на неговия представляващ.

Липсват доказателства да са извършвани опити за връчване на АУАН чрез общинската администрация или чрез органите на МВР. Не е съобразена нормата на чл. 43, ал. 4 ЗАНН, според която когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване.

След като не е неприложима разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, не е спрял да тече и шестмесечният срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, считано от датата на издаване на АУАН и същият е изтекъл на 21.02.2024 г., съотв. след посочената дата административно-наказателното производство е следвало да бъде прекратено. ЗАНН предписва с императивни норми задължителни правила, по които следва да се реализира административно наказателното производство като гаранция за неговото законосъобразно протичане, при съблюдаване процесуалните права на засегнатите правни субекти, като същите в случая са нарушени, което е опорочило административнонаказателното производство.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на въззивника, че щателното издирване съгласно нормата на чл. 269 ал. 3 т. 2 от НПК е неприложимо по отношение на наказаните юридически лица, доколкото същите се представляват от физически лица, чието местопребиваване подлежи на установяване чрез съответните регистри.

Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество като установи от правна страна следното:

4

Съгласно разпоредбата на чл. 125 ал.5 от ЗДДС регистрираните по ЗДДС лица са длъжни да подават справки декларации до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал.2 от ЗДДС данъчния период е едномесечен.