Определение № 421 от 04.10.2022, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 421 гр. Пещера, 04.10.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело № 20225240100937 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Ц. Г. Б. срещу „И.“ ЕООД за признаване уволнението на ищцата, извършено със Заповед №35/22.06.2022 г. на управителя на дружеството за незаконно и за отмяна на заповедта; за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност; за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа - за периода от 6 месеца, считано от 22.06.2022г., в размер на 5307,96 лева.

Предявените искове са допустими, тъй като в случая са налице абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват отрицателните такива. На следващо място подадената искова молба е редовна, доколкото отговаря на изискванията по чл. 127 и чл. 128 ГПК.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.

По отношение на направените от страните доказателствени искания, съдът намира, че приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства са необходими, допустими и относими и следва да се допуснат, с изключение на представените от ищцата:

Заявление и съответна Заповед за разрешаване ползване на платен отпуск от ищцата на 24.06.2022г., Уведомления (с вх. № 802/20.06.2022г., 808/21.06.2022г. и 810/22.06.2022г.) от ищцата до управителя на „И.“ ЕООД за техническа неизправност на програма, с която тя работи, Писмо изх. № 313/24.02.2022г. на „И.“ ЕООД, фиш за работна заплата на ищцата за м. юни 2022г., отчети от ищцата с вх. №815/23.06.2022г. и вх. № 816/23.06.2022г. по описа на „И.“ ЕООД – които писмени доказателства са неотносими към правния спор по предявените искове.

В контекста на направеното от ищцата оплакване за нарушаване на принципа за добросъвестно осъществяване на трудови права и задължения (чл.8, ал.1 от КТ) – подлежи на уважаване доказателственото й искане за задължаване на ответника да представи поименното щатно разписание на „И.“ ЕООД в сила към 01.01.2022г., както и актуалното към момента поименно щатно разписание на дружеството.

1

Предвид представените от ответната страна заверени копия на трудово досие на ищцата и Заповед № 29/22.06.2022г. на управителя на „И.“ ЕООД – се явява излишно задължаване на ответника за представянето им, съобразно направеното такова доказателствено искане с исковата молба.

По повод доказателствените искания на ищцата за задължаване на ответника да представя: писмени критерии за процедура по подбор, уведомление до и отговор от КНСБ във връзка със съкращаването на щата, писмено изискване от ответника до ищцата – тя да представи обяснения относно семейното си положение и здравословно състояние, докладна записка до и съответен отговор от кмета на Община Брацигово, относно необходимост от промяна на щатното разписание, доклад обосноваващ съкращаването на единствената щатна бройка за последно заеманата от ищцата длъжност в „И.“ ЕООД, както и евентуални писмени обяснения от управителя – при липса на такива документи – следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 190 от ГПК предвижда възможността всяка страна да поиска от съда да задължи другата да представи, намиращ се у нея документ, но за бъде основателно направеното такова доказателствено искане, трябва да има данни, че исканите документи съществуват и действително се намират в насрещната страна. В настоящия случай такива липсват, а е недопустимо по реда на чл. 190 и чл. 192 от ГПК да се задължава страната или трето лице да състави нарочен документ за нуждите на процеса.

Принципно подлежи на уважаване доказателственото искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори само на въпроса за размера на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ (а не по чл. 255, ал.1 от КТ – явно техническа грешка в исковата молба) за Ц. Г. Б. за период от 6 месеца, считано от 22.06.2022г. - датата на прекратяване на трудовото правоотношение с „И.“ ЕООД, но съдът ще се произнесе по него след изслушване становището на ответната страна относно това – дали оспорва първоначално предявения от ищцата размер на такова обезщетение - 5307,96 лева. Останали посочени от ищцата въпроси не следва да бъдат допускани, тъй като съответно – тези от тях, касаещи законосъобразност на съкращаването на щата и необходимост от подбор са предмет на правна, а не на експертна преценка; въпросите, касаещи установяване от вещото лице на фактически обстоятелства – не са необходими, предвид ангажирани в тази насока достатъчно други доказателства от страните; въпросите относно просрочени задължения на „И.“ ЕООД и брой на длъжниците му, както и размерите на дължимите на ищцата обезщетения по чл. 220, ал.1 и чл. 224, ал.1 от КТ и трудово възнаграждение – са неотносими към правния спор по конкретно предявените искове.

По доказателственото искане за допускане на гласни доказателства чрез разпит на поискани трима свидетели при режим на довеждане от страна на ищцата – съдът ще се произнесе след посочване на обстоятелствата за установяване на които се искат разпитите на свидетелите – съобразно разпоредбата на чл. 156, ал.2 ГПК.

Тъй като производството е по реда на гл. ХХV от ГПК следва да се укаже на страните възможността им по чл. 312, ал. 2 ГПК и последиците по чл. 313 ГПК.

Следва да се укажат на страните възможностите и последици при постановяване на 2 решение при признание на иска и неприсъствено решение.

Следва да се напътят страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Предвид изложеното и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните следния доклад по делото:

1. Твърденията на ищцата са, че от 29.12.1998г. до 22.06.2022г., по силата на постоянен трудов договор е работила в „И.“ ЕООД, където последно заемала длъжността „Организатор работа с клиенти за просрочени вземания“. На 22.06.2022г. й е връчена Заповед № 35/22.06.2022г. на управителя на дружеството, с която трудовото й правоотношение било прекратено считано от същата дата, на основание чл. 328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ, а именно – поради съкращаване на щата. Счита се, че извършеното с посочената заповед уволнение е незаконно, при следните съображения: доколкото „И.“ ЕООД е второстепенен разпоредител с бюджет към Община Брацигово – издалият заповедта управител няма работодателска компетентност да съкращава щат и да уволнява работници в дружеството без съгласуване с Общински съвет и Кмет; некоректно посочен в заповедта за уволнение договор, по който е възникнало прекратяваното правоотношение; неосъществена процедура по подбор; несъобразена синдикална защита по чл. 333, ал.4 от КТ; липса на необходимост и неспазена процедура за съкращаване на щата; неизискани сведения за семейно положение и здравословно състояние на уволнената преди съкращаване на щата; незаплатен последен работен ден в дружеството; нарушаване на принципа за добросъвестно осъществяване на трудови права и задължения (чл.8, ал.1 от КТ) поради лично негативно и дискриминационно отношение на управителя спрямо ищцата, на която предстояло пенсиониране след няколко месеца. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 35/22.06.2022г. на управителя на „И.“ ЕООД , за незаконно и за отмяна на заповедта; да бъде възстановена ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Организатор работа с клиенти за просрочени вземания“; и да й бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа - за 6 месеца, считано то 22.06.2022г. - в размер на 5307,96 лева.

Ответната страна счита предявените искове за неоснователни. Твърди, че „И.“ ЕООД е търговско дружество със собствено имущество и не ползва общински бюджетни средства, като съгласно учредителния му акт и договора за управлението му – без ограничения в представителната му власт спрямо трети лица управителят има право да прекратява трудови договори и да освобождава работници и служители на дружеството от длъжност, като за това не е необходимо съгласуване с кмета на Общината или с Общинския съвет. Поддържа се, че съкращаването на щата на ищцата е извършено законосъобразно и с цел оптимизиране работата по събиране на задължения – чрез преразпределяне на трудовите функции между 3 други длъжности в дружеството, на които има повече служители, като предвид и броя им по-ефективно да събират вземанията. Сочи се, че тъй като длъжността на ищцата е била единствена със съответните трудови функции – извършването на подбор не е било задължително за работодателя. Твърди се, че в заповедта за уволнение е посочен коректно сключения с ищцата трудов договор и всички допълнителни споразумения към него.

Поддържа се неприложимост и на защитата по чл. 333, ал.4 от КТ с доводи, че в „И.“ ЕООД няма сключен колективен трудов договор, нито има синдикален орган в предприятието.

Предвид изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски по делото.

2. Правната квалификация на предявените при условията на обективно кумулативно съединение искове е чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/.

3. Към настоящия момент се признава и не се нуждае от доказване, че в периода от 29.12.1998г. до 22.06.2022г., по силата на постоянен трудов договор ищцата е работила в „И.“ ЕООД, където последно заемала единствената в дружеството длъжност „Организатор работа с клиенти за просрочени вземания“, като със Заповед № 35/22.06.2022г. на управителя на дружеството трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ.

4. Няма права и други обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от доказване.

5. Доказателствената тежест в настоящото производството се разпределя по следния начин: Ищцата трябва да докаже, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение; че е останала без работа през посочения в исковата молба период; че е претърпяла вреди вследствие на незаконното уволнение, изразяващи се в неполученото от ответника брутно трудово възнаграждение за този период, като установи и размера на тези вреди; а също – твърдяната злоупотреба с право от страна на ответника. В тежест на ответника е да установи изложените от него в отговора доводи за законосъобразно упражняване на правото му на уволнение на основанието на което е извършено.

УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства относно твърденията си, че е член на синдикална организация със съответен колективен трудов договор и орган в предприятието.

УКАЗВА на страните възможността в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, и да предприемат съответните процесуални действия, като на основание чл. 313 ГПК, ако не го направят в указания срок, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДОПУСКА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и отговора документи, с изключение на приложените към исковата молба Заявление и съответна Заповед за разрешаване ползване на платен отпуск от ищцата на 24.06.2022г., 4

Уведомления (с вх. № 802/20.06.2022г., 808/21.06.2022г. и 810/22.06.2022г.) от ищцата до управителя на „И.“ ЕООД за техническа неизправност на програма, с която тя работи, Писмо изх. № 313/24.02.2022г. на „И.“ ЕООД, фиш за работна заплата на ищцата за м. юни 2022г., отчети от ищцата с вх. №815/23.06.2022г. и вх. № 816/23.06.2022г. по описа на „И.“ ЕООД.

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, ответната страна в срок най-късно първото по делото открито съдебно заседание да представи намиращи се у нея документи, а именно : поименното щатно разписание на „И.“ ЕООД в сила към 01.01.2022г., както и актуалното към момента поименно щатно разписание на дружеството, като УКАЗВА на ответника, че непредставянето им ще се преценява от съда съобразно чл. 161 ГПК.