Определение № 52 от 09.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52 гр. София, 09.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502680 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 6204/1.09.2025г. от С. Г. Д., с ЕГН **********, чрез адв.ВД. от АК-Враца, срещу определение № 332/21.08.2025г, постановено по т.д.№ 98/2025г по описа на Окръжен съд-Враца, с което е прекратено производството по т.д.№ 98/2025г и е изпратено делото по подсъдност за разглеждане на Софийски градски съд, с доводи, че е неправилно и в противоречие със закона и съдебната практика. Сочи, че предмет на делото е искова претенция за застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди поради кражба на лекия автомобил по сключена застраховка „КАСКО“ на МПС и съдът неправилно е приел, че спорът е местно подсъден на Софийски градски съд. Възразява, че съдът неправилно е приел, че спорът е местно подсъден на Софийски градски съд, тъй като законодателят в чл.115, ал.2 ГПК е използвал по-широко понятие, включващо физическо или юридическо лице, предвиждайки възможност исковете срещу застраховател да се предявят и по седалище на увреденото юридическо лице.

Излага доводи, че съдът неправилно е тълкувал чл.115, ал.2 ГПК. Същата е специална по отношение на чл.113 ГПК, тъй като има по- тясно приложение и се отнася само искове за обезщетение по КЗ срещу застраховател, ГФ и НББАЗ, като се касае за законодателна непрецизност и изразено становище в мотивите към законопроекта.

Поддържа, че независимо от вида на застрахователното събитие всички искове за обезщетение по КЗ следва да се обхващат от ал.2, а не само тези, по които застрахователното събитие е непозволено увреждане. Всички искове по чл.115, ал.2 ГПК, с изключение на тези срещу ГФ, са договорни, а не деликтни. В чл115, ал.2 ГПК не е посочено, че законодателят е искал да ограничи подсъдността по чл.115, ал.2 ГПК само до застраховките „Гражданска отговорност“ и „увреденото лице“ следва да се разбира като „правоимащото лице“. Сочи още, че и застрахователното събитие „кражба“ на застрахованото МПС е непозволено увреждане за собственика на автомобила.

Претендира да се отмени обжалваното определение и да се върне делото за разглеждане на Окръжен съд-Враца.

Ответната страна-“Застрахователно дружество Евроинс“ АД, чрез юрк. Х. А., е оспорила частната жалба с доводи, че е неоснователна. Излага доводи, че правилно е 1 прекратено производството и изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, като е извършена служебна проверка и е установено, че настоящият адрес на ищеца е в гр.София.

Възразява срещу доводите в частната жалба, че при определяне на подсъдността на производството следва да се приложи разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК, тъй като при имуществена застраховка „Каско“ физическото лице, в полза на което е сключен застрахователният договор, се ползва с качеството на потребител на застрахователни услуги, а не на увредено лице.

Поддържа, че е приложима специалната подсъдност по чл.113 ГПК, тъй като ищцовата страна е „потребител на застрахователни услуги“, а не увредено лице, както би било при пряк иск по чл.432, ал.1 ГПК. Въведената изборна подсъдност при исковете за обезщетение по КЗ на увреденото лице срещу застраховател се отнася само при искове за вреди от непозволено увреждане, съгласно чл. 115, ал.1 ГПК. В процесния случай не е налице непозволено увреждане, независимо, че застрахователното събитие е кражба на застраховано имущество, като застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от задълженията и тяхното изпълнение от страните по застрахователния договор. Претендира да се остави без уважение частната жалба.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок на 1.09.2025г, тъй като жалбоподателят е уведомен за постановеното определение на 26.08.2025г., от надлежна страна е и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по делото пред Окръжен съд-Враца е образувано от С. Г. Д. срещу-“Застрахователно дружество Евроинс“АД по иск с правно основание чл.405 КЗ, с което ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ на МПС.

Нормата на чл.115 ГПК урежда местната подсъдност по искове за непозволено увреждане, а съгласно ал.2 на същата разпоредба /в сила от 7.08.2018г. , ДВ, бр.86 от 2017г, изм. ДВ, бр.65 от 2018г/ исковете за обезщетение по Кодекса на застраховането на увреденото лице срещу застраховател, Гаранционен фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

От систематичното място на нормата на чл.115, ал.2 ГПК и от нейното съдържание, се извежда необходимост от установяване на фактическия състав, съдържащ като твърдян, респективно доказан факт на непозволено увреждане, с оглед на който е уредена възможността на увреденото лице да предяви иск срещу застрахователя на деликвента за обезщетяване на вредите при преференциално определена местна подсъдност-по неговото местоживеене, респ. по местоосъществяване на ПТП. Когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него-по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане, независимо, че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП. В този смисъл при застраховка „Каско“ е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение.

Поради това следва да се приеме, че особената местна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК не се прилага по отношение на всички искове по КЗ, а само по тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимирано по тях е увреденото лице.

Следователно приложимата разпоредба за подсъдността е тази по чл.113 ГПК, като следва да се отчете, че ищцата има качеството на „потребител“. Изводът следва от мотивите 2 към т.6 на ТР №1/2014г от 23.12.2015г, постановено по т.д.№ 1/2014г на ОСТК на ВКС, в което е прието, че застраховано по застраховка „Каско“ физическо лице, което като страна по договор за услуга, се явява потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗР, се ползва от уредената в чл.113 ГПК особена местна подсъдност. При отчитане, че относимите норми на отменения КЗ, по който е постановено тълкувателното решение, не са претърпели съществено изменение в приложимия към спора закон, определената изрично и императивно подсъдност на потребител, е тази по настоящия адрес на ищеца. /В този смисъл е определение № 87/21.02.2020г на ВКС по ч.т.д.№ 2870/2019г, I Г.О., ТК./ Цитираната съдебна практика от жалбоподателя /Определение № 403/13.02.2023г по в.гр.д.№ 367/2023г. на САС, 11 с-в/, е на Софийски апелативен съд и не е задължителна, а и противоречи на съдебната практика на ВКС.

От извършената служебна справка по делото в НБД „Население“ от ЕИСС за адресна регистрация на ищцата, се установява, че С. Г. Д. е с регистриран настоящ адрес в гр.***, жк „***“, № *, вх.*, ет.*, заявен на 19.10.2015 г и постоянен адрес гр.***, жк“***“, бл.*, ет.*, ап.*, заявен от 10.08.2011г. Въз основа на установения настоящ адрес на ищцата-потребител в гр.София, следва да се определи, че местно компетентен да разгледа предявения иск е Софийски градски съд, съгл. чл.113 ГПК.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 6204/1.09.2025г. от С. Г. Д., чрез адв.ВД. от АК-Враца, срещу определение № 332/21.08.2025г, постановено по т.д.№ 98/2025г по описа на ОС-Враца, с което е прекратено производството пред Окръжен съд-Враца по т.д.

№ 98/2025г и е изпратено делото по подсъдност за разглеждане на Софийски градски съд.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението при условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБългария.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3