Решение № 323 от 18.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Бургас, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Анг. Костова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Търговско дело № 20212100900510 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Д.Н.П., ЕГН **********, адрес в гр.*** к-с *** бл.** вх.* ап.* ет.* и „Холидей Трип” ООД, ЕИК 202810695, седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с „Славейков”, бл.22, вх.8, ет.1, представлявано от управителя Дилян Николов Пейков, съдебен адрес и за двамата в гр.Бургас, ул.“Македония“ №61-63, партер, офис, чрез адв. Иван Танев, срещу „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283, понастоящем „Йетел България“ ЕАД, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.

„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, за осъждане на ответника да заплати на ищците следните суми, представляващи обезщетения за нанесени имуществени вреди, причинени от дружеството ответник, чрез противоправни действия и бездействия на служителите на ответника при използване на поддържаното от оператора „Теленор България” ЕАД интернет приложение за управление на услуги “telenor бизнес портал”, от трето неизвестно за ищците лице, посредством което са наредени и изпълнени неразрешени от ищците банкови преводи, с които последните са увредени, а именно: по отношение на Д.Н.П. - сумата от 9300 лв. с банков превод на 29.12.2020 г., с получател на превода А.И. по негова сметка в „Уникредит Булбанк”, с основание „захранване”; по отношение на „Холидей Трип” ООД - сумата от 33490 лв. отнета посредством 4 бр. банкови преводи на 29.12.2020 г., както следва: 8900 лв. към Н. Д. като получател по негова сметка в „Райфайзенбанк” с основание: „заплащане на монтаж за рест. оборуд.”;

9890 лв. към Н. Д. по негова сметка в „Райфайзенбанк” с основание: „заплащане на оборудване за ресторант”; 6100 лв. към Х. М. по негова сметка в „Райфайзенбанк” с основание: „паричен превод”; 8600 лв. към А.И., по негова сметка в „Уникредит Булбанк” с получател А.И.,

1 като горните суми се претендират на основание чл.49, във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите от ответника , ведно със законната лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2021 год. до датата на окончателното им изплащане.

Твърди се, че ищецът П. лично и в качеството си на управител на „Холидей Трип” ООД е имал електронен достъп до неговите и на дружеството банкови сметки, открити в „ПроКредитБанк България“ АД. За извършване на разплащания е било въведено изискване от банката за потвърждение на транзакцията посредством “SMS код”, получаван на избрания от титуляра тел. +3598********. На 29.12.2020 г. посредством осъществен достъп до този телефонен номер са били извършени процесните неоторизирани банкови преводи от неизвестно за ищците лице. Твърди се, че преводите са потвърдени с SMS код, изпратен на чужда СИМ карта, като се излагат доводи, че за снабдяването с такава е необходимо съдействието от служители на дружеството. Посочва се, че за да бъде заменена СИМ картата, респ. прехвърлен номера на нова карта, която е била използвана за потвърждение на тези преводи, следва титулярят да посети офис на Теленор, да се оформи съответната документация и на титуляря да се предаде СИМ картата срещу подпис. Излагат се още съображения, че вина за осъщественото прехвърляне на номера на нова СИМ карта носи мобилният оператор, който “не е създал адекватна система и мерки за противодействие и предотвратяване на нерегламентирания достъп и извършването на операции от трети лица в поддържания от него интернет бизнес портал, както и по отношение на процедурата по прехвърляне на мобилния номер на друга СИМ карта, и/или не е спазил собствените си процедури в тази връзка”. Така посредством осъщественото неоторизирано прехвърляне на номера +3598******** на друга СИМ карта, трето неизвестно лице е получило и използвало картата, за да потвърди неоторизираните банкови преводи, с което са нанесени процесните имуществени вреди.

В исковата молба се посочва още, че за извършеното престъпление е подаден съответен сигнал и е образувана преписка № 251000-23751/2020 г. по описа на ОД на МВ Бургас.

В подкрепа на исковете са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В предоставения срок ответникът е подал писмен отговор, с който претенцията се оспорва изцяло по основание и размер. От страна на ответника е направено възражение по отношение на родовата и местната подсъдност на спора, както и относно редовността на исковата молба. Направено е искане за спиране на настоящото производство до окончателното приключване на производството образувано във връзка с подадения сигнал по преписка № 251000-23751/2020 г. по описа на ОД на МВ Бургас. Възразява се още срещу избрания процесуален ред за разглеждане на делото, а именно по глава XXXII “Търговски спорове”, като се твърди, че спорът не попада в нито една от хипотезите на чл.365 от ТЗ и следва да бъде разглеждан по общия ред.

С отговора на исковата молба е изразено становище за неоснователност на предявените искове на подробно изложени в отговора аргументи. В тази връзка, оспорват се 2 ищцовите твърдения за наличие на договорни отношения с „Прокредитбанк България“ ЕАД, сметки на ищците там и каквито и да е суми по тях. Твърди се, че преводите към посочените лица не са извършени без основание, а преведените суми не са изтеглени от лице, което няма право на това. Счита, че ищците не доказват противоправно поведение от страна на ответника/негови служители, както и наличието на причинно следствена връзка между действия/бездействия на негови служители и твърдяното осъществяване на посочените банкови преводи и изтеглянето на посочените суми. Оспорва и механизма на извършване на неоторизирания превод, като твърди, че същият изисква две независими една от друга пароли за осъществяване на достъп до две независими една от други интернет платформи, като тази за достъп до „Теленор бизнес портал“ се създава от самия потребител и не е известна на служители на ответника, които нямат и не могат да имат достъп до нея.

Създаването на такава парола може да се извърши само от мобилен номер, изрично определен за „Основен номер“ на ЮЛ, което ищецът П. представлява и който е заявил лично на 24.07.2020 г. Така създадената парола се „хешира“, което не позволява да бъде видяна и възстановена обратно. Ответникът твърди, че за да се осигури високо ниво на сигурност, въведената от потребителя парола трябва да съдържа най-малко осем символа, които да включват букви и цифри, а за да се осуетят опити за отгатване на пароли е приложено системно ограничение на броя грешни опити, и когато те надвишат 5, профилът на потребителя се заключва. Посочва се и това, че регистрацията и входът в бизнес портала на ответника се осъществяват чрез платформата MyOpenID, а връзката между потребителския браузър и сървърите на платформата се осъществява по криптирана https комуникация, която отговаря на най-съвременните изисквания.

Видно от отговора, Общите Условия за ползване на услуги чрез бизнес портала на ответника, които са част от договорите, сключени с „Холидей Трип“ ООД изключват отговорността му за вреди вследствие използване на портала и услугите в него, освен ако ищецът не докаже наличие на умисъл или груба небрежност от страна на ответника. Твърди, че ищците не са положили необходимата грижа, поради което трети лица са получили достъп до банковата им сметка и възможността да се разпоредят с нея, в случай, че това се установи. В тази връзка въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. В подкрепа на своите твърдения ангажира доказателства.

С отговора на исковата молба е направено и искане по чл.219 от ГПК за привличане като трети лица - помагачи в производството на „ПроКредитбанк (България)“ ЕАД, Н. Д., Х.

М. и А.И., първите двама от които са конституирани с определение на Апелативен съд Бургас след отмяна на определението на съдията докладчик за отказ.

В предоставения срок по чл.372 ГПК ищците оспорват направените възражения относно подсъдността и редовността на исковата молба, като уточняват, че вредите са пряко свързани с предоставянето на СИМ карта на трето лице и прехвърляне на номера. Изразява се и становище за разглеждане на спора по общия ред. Изложени са съображения по същество. Твърди се, че ответникът е нарушил т.7, б.“а“, т.135, т.33 от ОУ, тъй като е предоставил празна СИМ Карта на неизвестно към момента трето лице, без самото то да е 3 надлежно регистрирано в системата на ответника и без да е изготвена задължителната надлежна документация за предоставянето на картата и за идентификация на лицето, като посредством това са създадени условия лицето, притежаващо празната СИМ карта да прехвърли чужд телефонен номер (в случая този на ищеца П.) на нея и да регистрира картата в системата. Твърди, че причинените от ответника вреди произтичат от непозволено увреждане, извършено при груба небрежност, а евентуално - вследствие на посочените погоре нарушения на задълженията на ответника, свързани с прехвърлянето на мобилния номер на ищеца на друга празна СИМ карта, издадена от мобилния оператор и неправомерно предоставена на трето лице/а. Направени са нови доказателствени искания.

Ответникът е депозирал отговор в предоставения му срок по чл.373 от ГПК, с който се поддържат направените възражения и се иска отделяне на производството по отношение на всеки от двамата ищци и изпращането им по подсъдност на родово и местно компетентните съдилища, съобразно цената на иска и седалището на ответника.

По изложените от ответника възражения съдът се е произнесъл с определение №297/16.05.2022 г.

Съдът, като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на спора, намира, че обективно съединените искове са допустими.

Съдът като взе пред вид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл. 49 във ръзка с чл.45 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите от на Д.Н.П., ЕГН **********, адрес в гр.*** к-с *** бл.** вх.* ап.* ет.* и „Холидей Трип” ООД, ЕИК 202810695, седалище и адрес на управление гр.Бургас, к-с „Славейков”, бл.22, вх.8, ет.1, представлявано от управителя Дилян Николов Пейков, съдебен адрес и за двамата в гр.Бургас, ул.“Македония“ №61-63, партер, офис, чрез адв. Иван Танев, срещу „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283, понастоящем „Йетел България“ ЕАД, седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, за осъждане на ответника да заплати на ищците следните суми, представляващи обезщетения за нанесени имуществени вреди, причинени от дружеството ответник, чрез неоторизирано използване на поддържаното от оператора „Теленор България” ЕАД интернет приложение за управление на услуги “telenor бизнес портал”, от трето неизвестно за ищците лице, посредством което са наредени и изпълнени неразрешени от ищците банкови преводи, с които последните са увредени, а именно: по отношение на Д.Н.П. - сумата от 9300 лв. с банков превод на 29.12.2020 г., с получател на превода А.И. по негова сметка в „Уникредит Булбанк”, с основание „захранване”; по отношение на „Холидей Трип” ООД - сумата от 33490 лв. отнета посредством 4 бр. банкови преводи на 29.12.2020 г., както следва: 8900 лв. към Н. Д. като получател по негова сметка в „Райфайзенбанк” с основание: „заплащане на монтаж за рест. оборуд.”; 9890 лв. към Н. Д. по негова сметка в „Райфайзенбанк” с основание: „заплащане на оборудване за ресторан.”; 6100 лв. към Х. М. по негова сметка в „Райфайзенбанк” с основание: „паричен превод”; 8600 лв. към А.И., по негова сметка в „Уникредит Булбанк” с получател А.И., като горните суми се 4 претендират на основание чл.49, във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите от ответника , ведно със законната лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2021 год. до датата на окончателното им изплащане.