Определение № 516 от 10.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 516 гр. Ловеч, 10.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500301 по описа за 2024 година Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Р. И. М. против разпореждане № 978/05.04.2024 г., по ч.гр.д. № 327/2024 г. на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против И. А. Л..

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от заповедния съд е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението.

От частната жалба се излага несъгласие с решаващите изводи на съда в следните аспекти: неправилен извод на съда, че искането по заявлението за издаване на заповед за изпълнение заобикаля чл. 130 СК, без посочване на конкретна хипотеза от същата разпоредба, без да се съобразява, че в същата разпоредба не е установена забрана малолетно лице да е длъжник или кредитор по договора и че в случая е приложен договор за поръчка с нотариална заверка на подписите; неправилен извод на съда, че уговорката в чл. 4 от договора за поръчка била нищожна поради противоречие на добрите нрави, без съобразяване, че с договора за поръчка е уговорен резултативен хонорар, което е позволено от закона, че с оглед на това в производството по делото, по което е присъдено застрахователното обезщетение (ТД № 20/23 г. на ОС Ловеч), не е искано присъждане на разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение; излагане от районния на произволни мотиви с неправилно позоваване на съдебна практика на ВКС, неотносима към конкретния случай.

В частната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, частната жалба е подадена на 22.04.2024 г., видно от клеймото за изпращач, а броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (16.04.2024 г.), същият е изтекъл на 1

23.04.2024 г. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, ал. 4 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 ГПК, подадено от Р. И. М.. Към заявлението е приложен договор за поръчка между И. А. Л., действащ чрез своята майка А.С. М. Л. (доверител) и адв. Р. И. М. (довереник), с нотариална заверка на подписите рег. № 2313/02.11.2022 г. на Нотариус рег. № 305 на Нотариалната камара, както и преводно нареждане (кредитен превод) за сумата от 29689,21 лв., преведена от ЗАД „Далл Богг живот и здраве“ АД в полза на И. А. Л..

С разпореждане № 978/05.04.2024 г., по ч.гр.д. № 327/2024 г. на Районен съд Тетевен, съдът е отхвърлил изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против И. А. Л.. За да отхвърли заявлението, районният съд е счел, че уговорката в чл. 4 от договора за поръчка с нотариална заверка на подписите, е нищожна поради противоречие на добрите нрави.

При така установените факти, настоящият състав на мира следното от правна страна:

Обжалваното разпореждане е правилно като краен резултат.

Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд (чл. 36, ал. 1 ЗАдв).

Размерът на възнаграждението се определя в договора между адвоката и клиента, като конкретно договореният размер трябва да е справедлив и обоснован (чл. 36, ал. 2 ЗАдв). По граждански дела с материален интерес възнаграждението може да се определи в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото (чл. 36, ал. 3 ЗАдв). Не се допуска от закона адвокатът (лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник) да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото (чл. 46 ЗАдв). В този смисъл е и забраната в чл. 15 от Етичния кодекс на адвоката (ЕКАдв), според която адвокатът няма право преди приключването на делото да сключва с клиента си споразумение, с което размерът на адвокатското възнаграждение се определя като дял от предмета на защитавания от адвоката правен спор.

С уговорката в чл. 4, ал. 1 от Договора за поръчка с нотариална заверка на подписите (рег. № 2313/02.11.2022 г. на Нотариус рег. № 305 на Нотариалната камара), приложен към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, е постигнат имено такъв забранен резултат – определяне размера на адвокатското възнаграждение като дял от предмета на защитавания от адвоката правен спор. Според нейното съдържание доверителят ще заплати на довереника възнаграждение в размер на 25 % от присъденото от съда или договорено доброволно застрахователно обезщетение. Така определеният размер не съставлява резултативен хонорар по смисъла на чл. 36, ал. 3 ЗАдв, защото възприетият в уговорката механизъм се свежда до определяне размера на адвокатското възнаграждение като дял от предмета на защитавания от адвоката правен спор (дял от присъденото застрахователно обезщетение), а не като процент върху определен интерес, с оглед изхода на делото. В подкрепа на този извод е условието в същата 2 уговорка, че сумата се изчислява и дължи при реалното получаване на обезщетението от застрахователя (чл. 4, ал. 2 от Договора за поръчка), което означава, че възнаграждението е уговорено като част от реално полученото застрахователно обезщетение. При договаряне на т.нар. резултативен хонорар, неговата дължимост и размер е безусловна, като тя и размерът му не са обвързани от реалното получаване на обезщетението, предмет на делото.

Напротив, именно заради забраните по чл. 46 ЗАдв и чл. 15 ЕКАдв, такава обвързаност не е допустима, а императивното правило в чл. 36, ал. 3 ЗАдв повелява адвокатското възнаграждение да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, т.е. като математична величина, изразяваща размера на възнаграждението като част от абстрактна стойност. Ето защо уговорката в чл. 4 от договора за поръчка е нищожна поради противоречието й със закона.

Именно защото размерът на адвокатското възнаграждение е определен като дял (процент) от присъденото застрахователно обезщетение, което застрахователят е изплатил по банкова сметка на детето, с евентуално уважаване на заявлението би се стигнало до непозволен от закона правен резултат – разпореждане с права на непълнолетния, което макар да е установено като заплатено адвокатско възнаграждение, същото не е в интерес на детето, защото изключва механизма за възстановяването му като разноска в процеса (чл. 78, ал. 1 ГПК). Отделно от това, ако поради материално затруднение непълнолетният ищец и неговия родител не са могли да заплатят предварително адвокатското възнаграждение, адвокатът можело да им окаже безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, претендирайки в съдебното производство присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Такова би му се определило от съда според съответното правило от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/09.07.2004 г.), но заплащането му ще е в тежест на застрахователя, без да се засяга присъденото застрахователно обезщетение (чл. 38, ал. 2 ЗАдв). Напротив, в случая възнаграждението на адвоката според чл. 4 от договора за поръчка, определено като 25 % от присъденото застрахователно обезщетение, надхвърля значително минимално дължимия такъв, съобразно конкретно присъденото (и заплатено от застрахователя) обезщетение (срвн. чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/09.07.2004 г.), от една страна, а от друга, то си остава за сметка на ищеца, защото се изплаща като част от присъденото застрахователно обезщетение, при лишена възможност за претендирането му от насрещната страна по делото. В този смисъл уговорката в чл. 4 от договора за поръчка е нищожна и поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 978/05.04.2024 г., по ч.гр.д. № 327/2024 г. на Районен съд Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, подадено от частния жалбоподател против И. А. Л..

Определението не подлежи на касационно обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4