Протокол № 213 от 15.02.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 213 гр. Пазарджик, 08.02.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20215220102170 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Ищецът ЕМ. Д. СТ. – уведомен от предходното с. з., се явява лично и с адв. Н.М. Д. от САК - надлежно упълномощена от преди.

Постъпила е молба с вх. № 93/05.01.2022 г. от ищцовата страна, с която представят препис от Определение № 20224872/21.12.2021 г. по ГРД № 29151/2020 г. по описа на СРС във връзка с привременните мерки, поради което оттеглят искането си за постановяване на привременни мерки по настоящото дело.

Ответницата Р. Г. СТ. – уведомена от предходното с. з. чрез пълномощника си, се явява лично и с адв. В. З. от САК – надлежно упълномощена от преди.

Постъпила е молба с вх. № 23697/13.12.2021 г. от адв. З., с която са направени доказателствени искания.

Постъпила е молба с вх. № 24803/29.12.2021 г. от адв. З., с която се поставят допълнителни въпроси към назначената комплексна СППЕ.

За контролиращата страна РП Пазарджик – уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпращат законов или процесуален представител.

За Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пазарджик – уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпращат законов или процесуален представител.

1

АДВ. Д.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. З.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. Д.: Поддържам исковата молбата.

АДВ. З.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен отговор.

СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

АДВ. З.: Направихме опити.

АДВ. Д.: Поставят се непосилни условия.

СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.

АДВ. З.: Госпожо съдия, преди да сме започнали искам да изразя мнение, че вероятно вещите лица са бързали предвид насроченото за днес с. з., но следваше да се представи в цялост след обследване на двамата родители и на детето. Може би съм останала неясно разбрана, но лично аз много държа, защото считам, че вещото лице психолог ще отговори на един много важен въпрос, след като стане свидетел на отношенията майка-дете в самото обследване. Това е изключително важно. Поради която причина ви моля да не бъдат изслушвани в днешното с. з. вещите лица. Аз съм запозната с молбата на вещото лице Д. и сме съгласни с това да се изготвят три отделни експертизи, но ние държим за пълноценност да се изготви експертизата и за майката, защото може да настъпят промени в тяхното становище. Не на последно място предвид абсолютната липса на каквато и да е пряка 2 комуникация между вещите лица и моята доверителка, прави ми впечатление, че в по-големия обем на хартия по отношение на комплексната експертиза на Е. в почти всеки един от въпросите, на които се съдържа отговор последната или респективно първата част на отговора е „Ако се приеме за вярно, че …“.

Считам, че след като проведат среща с майката не би представлявало за тях да преценят аджеба, обследваното лице носител ли е на каквато и да е агресия и темподобен род прояви на характера за насилване на собственото дете. Това вече е от особено значение и в този случай, защото допускам, че ще е в такава насока самото заключение, майката е един от най-добродушните и спокойни хора, с които съм комуникирала, след което и самите лица ще се убедят в това и в този случай прочитът на отговорът ще бъде със съвсем различно съдържание. Няма данни, няма данни. Вещите лица ще имат среща с майката днес след заседанието.

АДВ. Д.: Поддържам искането си за разпит на двамата свидетели социални работници.

АДВ. З.: Ние ви молим да допуснете един свидетел от страна на доверителката ми, който е големият син Н., който е главния участник в твърденията на бащата, че е насилвал, блудствал и е бил обект на обследване в А., а и самият той е бил свидетел на конспиративните теории, в които бащата вярва от поне 15 години - мании за преследване, изпращал е на Д. – другият свидетел и син на Р., че доверителката ми и големият и син, това е доста преди случая с Е. са сектанти. Аз искам това удостоверение, което съм поискала от вас. Самият Д., който свидетелства пред вас е бил разпитван в като свидетел в английското производство и в разпита му като свидетел същият е заявил, че това са съвършено неверни теории на бащата и че самият му баща има проблем с главата. Аз затова искам това удостоверение и ще допълня удостоверението да се снабдим с копие от цялата преписка, защото същият този Д. се е подигравал, който заяви, че е виждал П., се е подигравал на баща си с въображаемия образ на П. и в момента, в който е имало конфликт той се е смеел и е поглеждал към градината и е казвал „Татко, кое е бе, П. ли идва?“. Това е закрепено в английското разследване, пък нека да е здрав.

АДВ. Д.: Има обяснение за това и той Д. в следващите си показания може да каже, че е бил заплашван, когато е давал своите обяснения.

3

В.Л. Д.: Така пише в протокола от разпита на Д.. Той казва, че там ги е премълчавал и т. н.

АДВ. З.: Вие искате да кажете, че си имате вече свое становище. Аз се домогвам да докажа, че са лъжливи показанията на Д..

В.Л. Д.: Експертът не е този, който ще каже кои доказателства са истински.

АДВ. З.: Моля ви госпожо съдия, да ми бъде издадено съдебно удостоверение с допълнение в цялост, заверени преписи от П.ицейската преписка в А., ведно с протоколите за разпит на свидетели, предприети и извършени следствени действия, респективно резултатът от същите и резултатът от самата П.ицейската преписка със същински акт. След като П.учим преписката ще я представим в легализиран превод на български език.

Водим свидетеля Н., той е тук пред залата.

ВЕЩИТЕ ЛИЦА /по отделно/: Госпожо съдия, моля да останем в залата и да чуем показанията на свидетеля и евентуално ако имаме въпроси към него да ги зададем.

СТРАНИТЕ /по отделно/: Не възразяваме вещите лица да останат.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

Н. К. Л. – на 24 години, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, син съм на Р.С..

На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да откаже да дава свидетелски показания.

СВ. Л.: Желая да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

С В . Л.: Познавам Е., той е съпруг на майка ми. Те живеят заедно откакто съм малък, още отпреди да се помня. Като бяхме малки майка ми се грижеше за нас. Грижеше се за всички четири деца. Ние всички заедно живеехме в А.. Заминахме 2014 г. за А.. В А. отново майка ми се грижеше за 4 нас и тя се занимаваше с обучението ни и с Е.. Аз бях завършил. Майка ми и Е. винаги са се разбирали, не са се карали, не я била или удряла нещо. Майка ми винаги й е помагала за училище. Б. постигна отличен успех в училище. Тя беше единственото дете от училището, което спечели пълна стипендия за частно училище. Това беше през 2018 г. когато Е. си беше в България и Е. си беше само с мен и майка ми. Е. си беше в България около една година. През тази една година Б. се подготвяше да кандидатства и тогава успя да влезе в частното училище. Преди това пак не е имала проблеми в старото училище. Б. беше абсолютно щастливо дете, ходеше на занималня, имаше си приятели.

Никога не е имала тревоги до септември 2019 г. Брат ми Д. в момента живее в Пазарджик. Д. ми е показвал съобщения от Е., всъщност, когато Е. направи тези обвинения срещу нас той си мислеше, че ние се опитваме да навредим и на Д. и как ние сме сатанисти, щели сме да водим Е. на ритуали, има ли сме връзка с някаква международна организация за трафик на хора. Д. не вярваше на това и се подиграваше с това. Това бяха чатове между Е. и Д., и Д. ми ги показваше. Е. го наричаше предател, защото той стоя една година с нас и Д. започна да се шегува и да му се подиграва на Е.. Д. пред нас ни каза, че след всички тези показания, арестите във В., Е. има някакви психологични проблеми и трябва да му се помогне да търси решение, защото той всичко си измисля за мен и майка ми. Е. вярва в абсолютно всички конспиративни теории за Световен ред, за тайно правителство, за войни, за ваксини, за самолети и т. н. Дори в А. стои още неговото кашонче с неговите вещи и има голяма купчина с изпринтени такива неща с разни теории. Всичко започна през септември 2019 г., когато те ни събудиха – майка ми и Е., и той ни заяви, че има записи, че майка ми се занимава с проституция, при което аз и Д. бяхме шокирани от това и той започна да ни разказва в детайли как майка ми ходела до магазина, как се качвала във ванове. Твърдеше, че проституира в бусове, че ходи често до магазина. Също така Е. ни каза че има записи, които ние слушахме, но от тях не се чува абсолютно нищо. Дори беше накарал Д. да следи един от тези бусове с колата и после Д. ми сподели, че това е някакъв проблем, че Е. си внушава и че това е лудост някаква. Д. каза, че са следили някакъв човек, който с буса си се е прибрал вкъщи. В началото Е. обвини майка ми обаче когато видя, че се опитваме да го убедим, че това не е така, че неговата история няма логика просто и че нещата, които разказва не могат да се случат, той тогава един ден влезе в кухнята затвори вратата на кухнята 5 след Д. и му каза: „Н. знае“. Той това го каза Д., т. е. аз знам, че майка ми се занимава с проституция и че един вид аз го ръководя, аз съм включен в тази дейност проституция, че аз го организирам. Оттогава започна Е. да се съмнява в мен и той след това закара Б. в България. П. като човек не съществува. В П.ицията ме разпитваха за някакъв човек П.. Д. след разследванията започна да изП.зва П. като шега и като станеше нещо казваше – ще кажа на П., ще питаме П.. Този П. беше като част от тази организация, в която сме аз, майка ми и този П. във В. и той просто знаеше, че това не е истина и го изП.зваше като шега. Арестуваха ни с майка ми в А., като това беше около април, май 2020 г. Една сутрин влязоха 20-30 човека вкъщи и ни арестуваха. Нас ни отведоха веднага и са останали да претърсят къщата, да иззземат телефони, камери, сим-карти, карти с памети всякакви електронни устройства. Претърсили са цялата къщата, каквото е имало са го иззели. Като ни арестуваха ни отведоха за разпит с майка ми, а Д. са го разпитали на място в къщата. Тогава Д. е отрекъл всички тези показания. Той отрече показанията на Е. и Е.. Той това после ни го каза Д.. Д. дойде да ни вземе от П.ицейското управление с колата, след като ни разпитаха нас и тогава той ни разказа. Каза какво е казал на П.ицията, и че тези неща не са верни, и че наистина има някакъв сериозен психологичен проблем с баща му, с Е.. Разследването продължи около три месеца като нищо не излезе от него и те го прекратиха.

Бяха дадени показания за някакви снимки, клипове с Е., те нищо не намериха.

Тези показания бяха дадени от Е. и от Е.. В този момент Е. беше там в А., за да даде показанията и после стояха още няколко месеца там докато течеше разследването. Преди да ни арестуват Е. се обади на майка ми и каза, че Б. иска да се връща във В., но я убеди да дойде до България, защото те трябва да пътуват заедно, да минат през границата. Убеди я да дойде да си я вземе. След като пристигнаха във В. те живяха в един друг град близо до нашия. Дойдоха до нас и след около П.овин час си тръгнаха. Тя всъщност стоя там три месеца за разследването и после се прибраха тук в България. Знам, че Б. и Е. са живели през това време на хотел някъде. В тези три месеца Б. не е контактувала с майка ми въобще и след приключването на разследването те се върнаха в България и от този момент до ден днешен майка ми не е виждала Б.. Това се случи през август 2020 г. и оттогава майка ми не е виждала Б..

Много пъти се е опитвала да се свърже с нея по телефон, но не е успявала, защото или не може да се свърже или Б. не иска да говори, отказва да говори 6 с нея. Когато бях малък се виждах с биологичния си баща. Когато ние ходихме на кафе или просто да се срещнем с биологичния ми баща Е. ни следеше отдалече с колата си. Всеки път ни следеше. Правеше го затова, че се срещах с биологичния ми баща. Аз съм единственият, който искаше да се среща с него, другият ми брат не искаше да се вижда с баща ни и през годините Е. имаше различно отношение към мен. Например мен не ме взимаше на почивки. Като бях по-малък, като цяло нормално се е държал с мен и с другия ми брат, но е имало такива периода, в които е имал различни чувства между нас, като два пъти ме е оставял и е отивал на ваканция с другите деца. Имаше и трети път, когато аз се разплаках, но тогава ме взеха.