Решение № 264787 от 16.07.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

МИРОСЛАВ

СТОЯНОВ при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 11316 по описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 27.07.2020г., постановено по гр.д. № 21837/2019г. на СРС, ГО, 167 състав, са уважени предявените от Н.Д.М. срещу Прокуратурата на Република България обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 4 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязло в сила решение от 19.10.2018г., постановено по ВАНД № 477/2018г. по описа на окръжен съд – Кюстендил, ведно със законната лихва от 16.04.2019г. до окончателното изплащане и сумата от 223, 77 лева лихва за забава върху главницата за периода от 19.10.2018г. до 15.04.2019г.; сумата от 3 600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязло в сила решение от 19.10.2018г., постановено по ВАНД № 477/2018г. по описа на окръжен съд – Кюстендил, изразяващи се в заплатени от ищеца възнаграждения за адвокатска защита и сумата от 179, 01 лева лихва за забава върху главницата за периода от 19.10.2018г. до 15.04.2019г. Със същото решение са отхвърлени предявените искове до пълните претендирани размери, както следва: за неимуществени вреди – за разликата над сумата от 4 500 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева; за обезщетение за забава – за разликата над сумата от 223, 77 лева до пълния предявен размер от 497, 23 лева; за имуществени вреди – за разликата над сумата от 3 600 лева до пълния претендиран размер от 4 800 лева и за обезщетение за забава за разликата над сумата от 179, 01 лева до пълния претендиран размер от 238, 67 лева.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове е подадена въззивна жалба от ищеца Н.Д.М., в която са изложени оплаквания за допуснато от съда нарушение на материалния закон.

Поддържа, че при определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, съдът не е отчел установените по делото факти, че ищецът е спрял да работи в строителството, както и че хората се отдръпнали от него. Освен това той е изпитвал силни притеснения заради безпокойството и грижите, които е причинявал на близките си, отслабнал е с над 30 килограма, бил е увещаван да се признае за виновен, особено засегнат е бил от характера на обвинението – че поради немарливо изпълнение на работата си е причинил увреждания на двама души.

Ето защо счита, че предявената претенция за неимуществени вреди е доказана в пълния си размер. По отношение на вземането за имуществени вреди са изложени съображения за неправилност на изводите на съда, че са налице предпоставки за намаляване на техния размер. Аргументира се с обстоятелството, че обвинението срещу него се е отличавало с фактическа сложност, освен това защитата по делото била свързана с проучване на уредбата на трудовото законодателство, правилата за безопасност на труда, регулациите в сферата на строителството. Освен това размерът на адвокатското възнаграждение можел да се намали само ако то драстично и многократно надхвърля нормативно установения минимален размер, но процесният случай не бил такъв. Ето защо е направено искане за отмяна на обжалваното решение в частта, в която е охвърлен иска за имуществени вреди и постановяване на друго, с което претенцията да се уважи в пълен размер.

Насрещната страна П.НА Р.Б.оспорва въззивната жалба като неоснователна.

По делото е постъпила въззивна жалба и от ответника П.НА Р.Б.срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове. В същата са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушения на материалния закон. Твърди, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на претендираните неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между незаконното обвинение и вредите. Счита, че част от заявените вреди следвало да бъдат установено посредством заключение на вещо лице, а не въз основа на гласни доказателствени средства. Освен това показанията на разпитаните свидетели били общи и неконкретни. Не били установени като негативни последици твърденият стрес, уронване на доброто име на ищеца в обществото вследствие на обвинението, поради което счита, че предявеният иск за неимуществени вреди е недоказан. В условията на евентуалност навежда доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е определено в нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като неговият размер не е съобразен с критерия за справедливост. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е понесъл притеснения и неудобства, които са нормално изводими от ситуацията, поради което страданията му не са извън обичайните за такива случаи. Оспорва се правилността на изводите на съда за основателност на претенцията за имуществени вреди, както и счита, че присъденият размер е завишен и не отговаря на действителната фактическа и правна сложност на наказателното дело. С тези доводи се прави искане за отмяна на решението в обжалваните му части, а в условията на евентуалност – за намаляване на размера на присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Насрещната страна Н.Д.М. оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материално-правни норми. По изложените във въззивната жалба оплаквания намира следното:

Ищецът претендира заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, за което е оправдан.

В срока за отговор на исковата молба ответникът П.НА Р.Б.е оспорил исковете с правоизключващи спорното право възражения, включително, че не са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди, че техният размер е завишен, както и че претендираните имуществени вреди за направени разходи за адвокатско възнаграждение са в прекомерен размер с оглед повдигнатото обвинение и обема на предоставената правна защита и съдействие.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че съобразно продължителността на периода, през който срещу ищеца било повдигнато и поддържано обвинение в извършено престъпление, тежестта на обвинението, взетата мярка за неотклонение „подписка“, изпитаният от него стрес, притеснение, дискомфорт, напрегнатост, влошаването на отношенията със съпругата му, сестра му и зет му, засегнатите чест и достойнство, справедливият размер на дължимото обезщетение е 4 500 лева. В мотивите е прието още, че останалите твърдени неимуществени вреди, изразяващи се в настъпил развод със съпругата му, отдръпване на част от хората, които разбрали за повдигнатото му обвинение, нежеланието да работи в сферата на строителството, т.е. по специалността си, изкарването на препитанието си с по-ниско квалифициран труд, не са доказани. По отношение на претенцията за заплащане на имуществени вреди в размер на заплатения адвокатски хонорар за оказаната в наказателното производство правна защита и съдействие е посочено, че в случая уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото такова, поради което исковата претенция е уважена до размер на сумата от общо 3 600 лева с ДДС /по 1 800 лева с ДДС за първоинстанционното и за въззивното производство/.

В жалбата, с които е сезиран съдът, не се правят обосновани оплаквания за неправилно установени факти в първоинстанционното производство, поради което в правоприлагащата си дейност въззивният съд следва да изходи от установеното от първата инстанция, като приложи закона, уреждащ спорното право.

С оглед изложеното, на настоящия етап от производството е установено, че с постановление от 28.10.2015г. по досъдебно производство № 1092/2014г. по описа на РУ МВР - Дупница, пр. пр. № 2543/2014г. по описа на РП – гр. Дупница, Н.Д.М. е привлечен в качество на обвиняем за извършване на престъпление от общ характер по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК и по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, за това, че на 29.12.2014 г. в обл. Кюстендил, на строителен обект – тунел „********“ от км. 324+450м. до км. 324+840м, част от автомагистрала „Струма“ – ЛОТ № 2, участък „Дупница - Благоеврград“, е причинил на Й.И.Д.от гр. Панагюрище средна телесна повреда, изразяваща се във фрактури на двете кости на дясната подбедрица в областта на глезенната става, довели до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – техническо ръководство на строежите – при констатирани по време на изкопните работи в дясната тръба на тунела обрушвания на земна маса и скални късове, в качеството си на технически ръководител на строителния обект не е осигурил изпълнението на строежа в съответствие с мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка, като не е прекратил работата и не е извел всички лица от строителната площадка при сериозна и непосредствена опасност за здравето или живота им, както и при наличие на условия, при които се изисква спиране на работата при налична опасност от обрушване и свличане, не е разпоредил незабавно извеждане на хората и механизацията от застрашените зони, в нарушение на чл. 163а, ал. 4 вр. чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, на чл. 26, т. 9, б. „а“ от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и на т. 2.3 от Приложение 1 към чл. 2, т. 2 от същата наредба, както и на част „изкопни работи“ от т. 17 „Безопасност и хигиена на труда и противопожарна охрана“ на раздел 2: „Строително-конструктивна част“ на част 12: „Тунели“ от техническия проект за изграждането на автомагистрала „Струма“ – ЛОТ 2, участък „Дупница - Благоевград“ от км. 322+000 до км 328+160, вследствие на което при срутване на земна и скална маса били причинени посочените телесни увреждания на пострадалия Делирадев – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК; както и за това, че на 29.12.2014 г. в обл.

Кюстендил, на строителен обект – тунел „********“ от км. 324+450м. до км.

324+840м, част от автомагистрала „Струма“ – ЛОТ № 2, участък „Дупница - Благоевград“, е причинил на Н.Р.С.от с. Ябълково, обл. Кюстендил, средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на тялото на 12-и гръден прешлен на гръбначния стълб, довела до трайно затруднение на движенията на снагата, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност – техническо ръководство на строежите – при констатирани по време на изкопните работи в дясната тръба на тунела обрушвания на земна маса и скални късове, в качеството си на технически ръководител на строителния обект не е осигурил изпълнението на строежа в съответствие с мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка, като не е прекратил работата и не е извел всички лица от строителната площадка при сериозна и непосредствена опасност за здравето или живота им, както и при наличие на условия, при които се изисква спиране на работата при налична опасност от обрушване и свличане, не е разпоредил незабавно извеждане на хората и механизацията от застрашените зони, в нарушение на чл. 163а, ал. 4 вр. чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, на чл.