Определение № 3249 от 25.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3249 гр. София, 25.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20238002102980 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. В. З. и С. Р. З. против решение № 119 от 10.03.2023 г. по в.гр.д.№ 273 от 2022 г. на Кюстендилския окръжен съд, I. състав в следните негови части:

1. Частта, с която е отменено решение № 260009 от 02.02.2022 г. по гр.д.№ 2671 от 2019 г. на Кюстендилския районен съд в частта му за уважаване на предявения от С. Р. З. и К. В. З. срещу К. В. С. и Д. В. С. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване на правото на собственост на ищците върху 2/3 ид.ч., придобити по давност, от два имота: 1. жилище с площ от 100 кв.м., състоящо се от три стаи, кухня, входно антре и баня със санитарен възел, ведно с прилежащите към него две избени помещения в източната половина на сградата, източната половина на таванското помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж в УПИ *** в кв.*** по регулационния план на [населено място], находящо се в [населено място],

[улица], сграда 1, ет.2, представляващо имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-96 от 28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК и 2. гараж с площ от 14 кв.м., находящ се в същото дворно място, представляващ имот с идентификатор **** по 1 кадастралната карта на [населено място] от 2008 г., като вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на този иск;

2. Частта, с която е потвърдено решение № 260009 от 02.02.2022 г. по гр.д.№ 2671 от 2019 г. на Кюстендилския районен съд в частта му за осъждане на К.

В. З. да заплати на К. В. С. и Д. В. С. на основание чл.31, ал.2 ЗС обезщетение за лишаване от ползване на 2/3 ид.ч. от гореописаните имоти за периода от 21.01.2016 г. до м.05.2019 г. в размер на 3 257,80 лв. на всеки от ищците;

3. Частта, с която е отменено решение № 260009 от 02.02.2022 г. по гр.д.№ 2671 от 2019 г. на Кюстендилския районен съд в частта му, с която на страните са присъдени разноски по компенсация, като К. В. З. е осъден да заплати на К. В. С. и Д. В. С. разноски в размер на 1 636,04 лв., а К. В. С. и Д.

В. С. са осъдени да заплатят на К. В. З. разноски в размер на 2 835,70 лв. и вместо това е постановено ново решение за осъждане на К. В. З. да заплати на К. В. С. и Д. В. С. разноски за първата и възивната инстанция в размер на 2 978,01 лв., а К. В. С. и Д. В. С. са осъдени да заплатят на К. В. З. и С. Р. З. разноски за първата и въззивната инстанция в размер на 1 834,72 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението на Кюстендилския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставят се следните правни въпроси:

1. Вписването на искова молба по собственически иск по чл.124, ал.1 ГПК има ли оповестително- защитно действие по отношение на ищеца ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 177 от 08.04.2019 г. по гр.д.№ 4119 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 52 от 23.07.2018 г. по гр.д.№ 1455 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о.

2. В. искова молба презюмира ли знанието на владелеца- приобретател по последваща сделка, че праводателят му не е собственик ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 60117 от 15.12.2021 г. по гр.д.№ 3680 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 385 от 06.10.2010 г. по гр.д.№ 1359 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 1048 от 28.10.2008 г. по гр.д.№ 3131 от 2008 г. на ВКС, ГК, I. г.о., решение № 11 от 13.07.2018 г. по гр.д.№ 1451 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 52 от 23.07.2018 г. по гр.д.№ 1455 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 60111 от 08.10.2021 г.

2 по гр.д.№ 342 от 2021 г. на ВКС, ГК, II г.о.

3. Следва ли ответниците по иск за собственост, на които е противопоставена придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС, да оборят законната презумпция на чл.70, ал.2 ЗС, като докажат, че ищците са знаели при сключване на договора с нотариален акт, че закупеният от тях имот не е собственост на праводателя им ? По този правен въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 86 от 30.10.2020 г. по гр.д.№ 3076 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 237 от 29.04.2009 г. по гр.д.№ 1937 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 309 от 06.12.2012 г. по гр.д.№ 697 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 132 от 06.02.2019 г. по гр.д.№ 5049 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о. и ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г.

4. Описанието на имота по административен адрес, без същият да е индивидуализиран в исковата молба, съответно при вписването в Службата по вписванията с поне три от границите си и според актуалния му регулационен статут /последният влязъл в сила регулационен план/, достатъчно основание ли е вписването да породи действието, предвидено в чл.114 ЗС ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 429 от 28.10.2011 г. по гр.д.№ 579 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр.д.№ 408 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр.д.№ 1584 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 129 от 14.02.2019 г. по гр.д.№ 3314 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о.

В писмен отговор от 13.07.2023 г. ответниците по жалбата К. В. С. и Д. В. С. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

I. Касационната жалба срещу решението на въззивния съд, касаещо предявените от К. В. С. и Д. В. С. срещу К. В. З. искове по чл.31, ал.2 ЗС, е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, тъй като е срещу решение на въззивен съд по искове с цена на иска под 5 000 лв. /два иска за 4 100 лв./, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

II. Касационната жалба срещу решението на въззивния съд, касаещо предявения от К. В. З. и С. Р. З. срещу К. В. С. и Д. В. С. иск по чл.124, ал.1 3

ГПК за собственост, е допустима: подадена е от легитимирани лица /страни по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното решение на 27.03.2023 г. г., а касационната жалба е подадена на 26.04.2023 г./ и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, независимо от цената на иска, ако са налице някои от предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.

За да постанови решението си по установителния иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Процесните имоти /жилище на втори етаж от двуетажна къща и гараж/ са били собственост на К. В. С. и Д. В. С. и на тяхната майка А. Д. С. по наследство от техния баща и съпруг В. Р. С., което е видно от констативен нотариален акт за собственост № 138 от 02.05.1996 г. и удостоверение за наследници на В. Р. С., починал на 17.12.1998 г.

С нотариален акт № 169 от 29.05.2002 г. А. Д. С., К. В. С. и Д. В. С. са продали процесните два имота на Ц. Б. М. и Р. Н. Д..

С нотариален акт № 141 от 29.09.2003 г. Ц. Б. М., К. М. М., Р. Н. Д. и Г. С. Д. са продали обратно на А. Д. С. процесните имоти.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 14.07.2006 г. на съдия изпълнител по изп.д.№ 20067430400002 и присъединено изп.д.№ 20067430400001 процесните имоти са били възложени на В. И. М..

На 14.08.2006 г. е била предявена, а на 27.12.2006 г. е била вписана искова молба, с която К. В. С. и Д. В. С. са предявили срещу А. Д. С., Ц. Б. М., К. М.

М., Р. Н. Д., Г. С. Д. и В. И. М. искове по чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване за нищожен поради противоречието му със закона /чл.209 ЗЗД/ на сключения между А. С., К. С. и Д. С. като продавачи и Ц. М. и Р. Д. като купувачи договор за покупко-продажба на процесните два имота, обективиран в нотариален акт № 169 от 29.05.2002 г. и по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за приемане за установено по отношение на всички ответници, че К. В. С. и Д. В. С. са собственици на по 1/3 ид.ч. от горепосочените имоти. По тази искова молба е образувано гр.д.№ 1659 от 2006 г. на Кюстендилския районен съд, преобразувано по-късно в гр.д.№ 3328 от 2010 г. Делото е приключило с влязло в сила решение от 25.06.2014 г. по в.гр.д.№ 795 от 2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което тези два иска са уважени.

4

С нотариален акт № 180 от 01.08.2007 г. /след завеждане на делото, по което е постановено горепосоченото решение- 14.08.2006 г. и след вписване на исковата молба по това дело, извършено на 27.12.2006 г./ В. И. М. е продал процесните имоти на ищеца К. В. З. по време на брака му с ищцата С. Р. З..

С нотариална покана, връчена на К. В. З. на 21.12.2015 г., К. С. и Д. С. са поканили К. З. да им заплаща обезщетение за ползването на имота в размер общо на 200 лв. месечно.

От събраните по делото гласни доказателства е установено, че К. В. З. и семейството му са установили владение върху процесните имоти два-три месеца след закупуването му с нотариалния акт № 180 от 01.08.2007 г.

Въз основа на приетото по делото заключение на в.л.Н. Г. е прието, че размерът на наема за жилището за исковия период от 21.01.2016 г. до 31.05.2019 г. е 8 680,64 лв., на зимничните помещения- 1 097,74 лв., а на гаража- 1317,30 лв.

При така установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е достигнал до следните правни изводи: Съгласно чл.226, ал.3 ГПК силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 1659 от 2006 г., по-късно преобразувано в гр.д.№ 3328 от 2010 г. на Кюстендилския районен съд, се разпростира и спрямо К. В. З. и С. Р. З., тъй като те са придобили процесните имоти в хода на делото и то от един от ответниците по това дело В. И. М..

Прието е, че тъй като исковата молба по това дело е била вписана на 27.12.2006 г., преди прехвърлянето на имота с нотариалния акт № 180 от 01.08.2007 г., съгласно чл.114 ЗС и чл.226, ал.3 ГПК придобитите в хода на делото вещни права върху процесните имоти от трети лица /в случая К. З. и С.

З./ са непротивопоставими на ищците по гр.д.№ 1659 от 2006 г. К. В. С. и Д.

В. С..

Относно възражението на К. З. и С. З. за нередовност на исковата молба и съответно за невалидност на впиването й в имотния регистър, съдът е посочил, че исковата молба е била достатъчно индивидуализирана, тъй като в нея имотът е описан по неговия административен адрес, който фигурира и в нотариалния акт на З..

По твърдението на ищците по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК К. З. и С. З., че са придобили спорните 2/3 ид.ч. от имотите по давност, съдът е приел, че З. са били недобросъвестни владелци на тези имоти, тъй като са придобили права върху тях след вписване на исковата молба по гр.д.№ 1659 5 от 2006 г. на Кюстендилския районен съд, предявена срещу техния праводател В. М.. Посочил е, че през целия период на висящност на гр.д.№ 1659 от 2006 г., преобразувано в гр.д.№ 3328 от 2010 г. на Кюстендилския районен съд /от 2006 г. до 25.06.2014 г./ на основание чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД придобивната давност за имотите е спряла да тече, както по отношение на страните по делото, така и по отношение на третите лица, които са придобили права върху имотите в хода на делото /в случая К. З. и С. З./. По този въпрос се е позовал на решение № 97 от 27.07.2015 г. по гр.д.№ 6353 от 2014 г. на ВКС, ГК II г.о. и определение № 1153 от 2011 г. по гр.д.№ 459 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о. Поради това е приел, че давност е започнала да тече от датата на влизане в сила на решението по гр.д.№ 1659 от 2006 г.- 25.06.2014 г. и до предявяване на исковата молба по настоящото дело на 27.12.2019 г. не е изтекъл необходимият за придобиване по давност съгласно чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок.