Решение № 234 от 27.05.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Ботевград, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от **** Административно наказателно дело № 20241810200085 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

В. З. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***** е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 23-0246-000984/14.11.2023 г., издадено от Началник РУ Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева, и за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80,00 лева. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна – Началника на РУ Ботевград, не изпраща представител.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

1

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № 1035061/04.10.2023 г., НП № 23-0246000984/14.11.2023 г., заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Директора на ОДМВР-София, справка за нарушител/водач, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Х. Х. - актосъставител и С. Г.-С. – свидетел по акта, двамата служители при РУ Ботевград, се установява следната фактическа обстановка:

На 04.10.2023 г., около 09,20 часа, в ****, свидетелите Х. Х. актосъставител и С. Г.-С. – свидетел по акта, двамата служители при РУ Ботевград, при изпълнение на задълженията си по контрол и спазване на правилата за движение по Закона за движение по пътищата, спрели за проверка жалбоподателя В. З. Д., който управлявал л.а. „Форд Фиеста“ с рег.

№ ****, собственост на ****. При извършената проверка, било устоновено, че водача управлява автомобила без предпазен обезопасителен колен, при наличие на такова оборудване в автомобила и навлиза след пътен знак „В1 – забраняващ навлизането след него“. За установените нарушения, свид. Х. съставил на водача АУАН № 1035061/04.10.2023 г. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 и чл. Чл. 6, т. 1, пр.3 ЗДвП.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление

№

23-0246000984/14.11.2023 г., издадено от Началник РУ Ботевград, в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50,00 лева и нарушение по чл. 6, т. 1, пр. 3 ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал.

3, т. 5, пр. 1 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 30,00 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите, от съставения АУАН и от всички приложени по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са непротиворечиви с писмените доказателства по делото и съдът ги цени с доверие. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени 2 като достоверни.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

По нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП:

Съгласно чл. 137а, ал. 1 ЗДвП водачът и пътниците в моторните превозни средства от категории М1, М2, МЗ и N1, N2 и N3 са длъжни при движение на моторното превозно средство да ползват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Административнонаказващият орган е констатирал нарушението при извършената проверка. Не се установяват и обстоятелства по смисъла на чл.

137А, ал. 2 ЗДвП, които да изключват ползването на обезопасителния колан.

По същество жалбоподателят не представя доказателства, с които да обори констатацията за реализирано административно нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП. От друга страна полицейските служители – очевидци на нарушението – Х. Х. и С. Г.-С., поддържат констатациите, направени в акт за установяване на административно нарушение № 1035061/04.10.2023 г.

Нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е формално, на просто извършване. С управлението на лекия автомобил без обезопасителен колан същото е довършено.

Видно от санкцията по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП за извършеното нарушение се предвижда наказание глоба във фиксиран размер от 50 лв.

Санкцията е наложена законосъобразно, поради което в тази част НП следва да бъде потвърдено.

Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното лице, въведена с нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не се обори от събраните доказателства в съдебно заседание.

По нарушението по чл. 6, т. 1, пр. 3 ЗДвП:

Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДвП „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да 3 регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая, е установено, че жалбоподателя Д. се е движил по ул. „Свобода“ с посока на движение от ул. „Витоша“ към ул. „Трети март“, като е навлязъл след пътен знак „В1“, който забранява навлизането след него. Свидетели очевидци на извършеното нарушение са били двамата полицейски служители – Х. и Г.-С., които са извършили проверката на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 6, т. 1 е императивна. Целта е да се задължат водачите да спазват предписанието на пътните знаци, за да се гарантира безопасността на всички участници в движението и неправилното изпреварване да се изключи като условие или причина за настъпване на пътно транспортно произшествие. На водачите не е предоставена възможност да преценяват законосъобразността или целесъобразността на поставянето на пътните знаци, нито да нарушават предписанието им, а във всички случаи следва да се съобразят с тях.

Посочването на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е прецизно. Наличието на съответната маркировка /пътен знак/ е безспорно, както и несъобразяването на поведението на въззивника с нея, което е достатъчно за ангажирането на отговорността му за нарушение на това задължение, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока, този съдебен състав приема за неоснователни.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е знаел правилата, установени с пътните знаци, въпреки това е навлязъл след забраняващ знак и не е съобразил поведението си с него.

Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното лице, въведена с нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не се обори от събраните доказателства в съдебно заседание.

Правилно административно-наказващият орган е наложил наказание за нарушението в съответствие с предвидения в административно-наказателната разпоредба размер от 30 лева, доколкото посоченото наказание в санкционната норма на чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 ЗДвП е с фиксиран размер и липсва възможност за оперативна самостоятелност при определяне на стойности, различни от определените в сочената правна норма.

4

Ето защо, с оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното по настоящото дело наказателно постановление за законосъобразно и счита, че като такова същото следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на адвинистративнонаказващият орган, но такива не са претендирани от жалбоподателя, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

23-0246000984/14.11.2023 г., издадено от Началник РУ Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-София, с което на В. З. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***** за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева, като правилно и законосъобразно.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

23-0246000984/14.11.2023 г., издадено от Началник РУ Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Директора на ОДМВР-София, с което на В. З. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес ***** за нарушение на чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 30,00 лева, като правилно и законосъобразно.

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5