Решение № 260001 от 13.01.2022, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 227/2020
- Вид
- Решение № 260001
- Подписан
- 13.01.2022
- В сила
- 06.07.2022
- Състав
- ГЕРГАНА ТОЧЕВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл.111, б.В" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260001 12.01.2022 г. гр. Димитровград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в публичното заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Гергана Стоянова
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Д.П.
Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№227 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД против П.Д. К..
В исковата молба се сочи, че на
12.09.2019г. дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. №3067073 срещу П.Д.К. за сумата 91,83лв., от които 55,09лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.01.2017г. до м.04.2018г., като и стойността по изравнителни сметки №**********/30.11.2017г. за периода 07.04.2017г. до 30.04.2017г., №**********/30.11.2017г. за периода м.07.2016г. до 06.04.2017г., 10,26лв. - законна лихва за забава от 03.03.2017г. до 16.08.2019г., както и 22,50лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.01.2017г. до м.04.2018г. и 3,98лв. - законна лихва за забава за периода от 02.03.2017г. до 16.08.2019г„ като претендираме и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане, постановено по ч. гр. дело №1927/2019г. по описа на ДРС е уважено искането ни и е издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което, със съобщение, получено от дружеството ни на 23.01.2020г., съдията докладчик по цитираното дело ни указва, че дружеството ни може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, в законоустановения срок по чл.
415, ал. 1 от ГПК, предявяваме иск за установяване на вземането ни за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ срещу П.Д.К., като потребител на ТЕ за стопански нужди за топлоснабден имот - магазин №3, находящ се в гр.
София, общ. ********************************, за периода м.01.2017г. до м.04.2018г., с код на платеца №Т362730.
Между П.Д.К. и “Топлофикация София” ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана,поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството ни и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването.
В § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр.
107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, П.Д.К. не е изпълнил задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката.
В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “Топлофикация София” АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет, се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
За процесния период в сила са били ОУ за продажба на
ТЕ за стопански нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР. като същите са в сила от датата на решението. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен реда н срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. п ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на .месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на П.Д.К., за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че П.Д.К. е имало възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ. До настоящия момент в деловодството ни не е постъпваш такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми.
Дружеството ни е изпратило писмо покана, с което длъжникът е поканен да заплати доброволно дължимата сума, както и че ако П.Д.К., не заплати същата в 7-мо дневен срок от получаване на писмото, “Топлофикация София” ЕАД ще пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл.154, ал.1 от ЗЕ, с всички законни последици от това.
Въпреки отправената покана последвало плащане не е извършено, поради което дружеството на 12.09.2019г. депозира, на основание чл.
410 от ГПК, заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу П.Д.К., за ползвана, но незаплатена ТЕ в топлоснабден имот, за горепосочения период.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от
ЗЕЕЕ /чл. 1386 от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Бруната България” ООД.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния период - м.01.2017г. до м.04.2018г. са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - “Бруната България” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ. бр. 68 от 03.08.2004 г./. За имота на ответника са издадени изравнителни сметки /индивидуални справки/, в подкрепа на твърденията ни, че сумите за топлинна енергия за имота на ответникът са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани па отоплителните тела в имота.
Молбата е да се постанови от съда решение, с което да се признае за установено по отношение на П.Д.К., че дължи на „Топлофикация София” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 91,83лв., от които 55,09лв. - главница, представляваща стойност на незаплатенага топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.01.2017г. до м.04.2018г., като и стойността по изравнителни сметки №**********/30.11.2017г. за периода 07.04.2017г. до 30.04.2017г„ №**********/30.11.2017г. за периода м.07.2016г. до 06.04.2017г., 10,26лв. - законна лихва за забава от 03.03.2017г. до 16.08.2019г., както и 22,50лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.01.2017г. до м.04.2018г. и 3,98лв. - законна лихва за забава за периода от 02.03.2017г. до 16.08.2019г., ведно със законната лихва от 12.09.2019г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. №3067073 до окончателното изплащане на сумите.
Депозиран е отговор от ответника, чрез назначен от съда особен представител адв.Д.Я.-ХАК.Същият оспорва предявения установителен иск по основание и размер, като счита същия за неоснователеи и недоказан, поради наличието на следните основни съображения:На първо място оспорва съдържащото се в исковата молба твърдение на ищцовото дружество, че ответницата е потребител на топлинна енергия за процесния имот,представляващ Магазин № 3, находящ се в гр.София, п.к.1407, район *****************************, през посочения период: м.01.2017г. - м.04.2018г.В случая липсвали каквито и да било доказатвлства, че ответницата е ползвала горецитирания стопанския обект през визирания период от месец 01.2017г. до 04.2018г. и че реално същата е ползвала топлинна енергия в обекта през този процесен период.Оспорва автентичносгта на приложеното към исковата молба заявление от 11
.01.2012г. до „Топлофикация София" ЕАД, изходящо от името на пълномощник на ответницата за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.Оспорва и получаването на покана за сключване на договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди.Оспорва доказателствената стойност на всички приложени към исковата молба едностранно изготвени писмени документи от ищцовото дружество.Счита, че процесният имот е самостоятелен обект и не влиза в режима на етажната собственост, като името на ответницата не е отразено в съдържащия се към исковата молба протокол на Общото събрание на етажната собственост.
Освен гореизложеното, съгласно чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. сметките от енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за тьрговия с енергия на дребно следва да се изготвят въз основа на реално енергийно потребление, а не на прогнозно такова, което не следва да се приема.
Счита, че между „Топлофикация София"
ЕАД и ответницата по настоящото дело - П.Д. К. липсва валидно сключен договор за продажба на топлинна енергия, т.е. липсва нanичие на действащо облигационно правоотношение, обвързващо страните в настоящото производство за продажба на топлинна енергия, като излагам твърдения, че в имота на повереницата ми П.Д. К. в тр.София през процесния период не е доставяна и ползвана от нейна страна топлинна енергия.Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката / обн. ДВ. бр.107 от 9 декември 2003г., в редакцията изм. ДВ. бр.105 от 30 декември 2016г. и сл./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
В случая независимо от обстоятелството, че ответницата е физическо лице, се касае до стопански топлоснабдителен обект - магазин, който се използва за търговски цели.В тази насока разпоредбата на чл.149, aл.1, т.3 от ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени договори при Общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови нужди.В случая ответникът е небитов клиент по смисъла на § 1, т. ЗЗа от П3Р на ЗЕ, тъй като имотьт, за който се твърди, че е била доставяна топлинната енергия е тьрговски - магазин, който по самото си предназначение не следва да се ползва за битови нужди.За да се приеме, че между ответницата - П. Д. К. и ицtцовото дружество - ,,Топлофикация София" ЕАД е възникнало договорно правоотношение въз основа на общи условия, е необходимо да има писмено потвърждение за предаването им на същите на клиента по арг. от чл. 298, an. 2 от Т3, предвид характера на сделката и качеството тьрговец на ответника. Само в този случай приемането ще е действително.
Разпечатката съдържа 38 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/befdb5e9-7799-43c0-9a6a-05a9a74d1c77