Решение № 284 от 20.07.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Атанасова

Членове:

Красимира Медарова

Бонка Янкова при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Момчил Бенчев като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200266 по описа за 2023 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. П. Н. в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимата В. В. А. срещу въззивно решение № 250/15.08.2022 г. на Софийски апелативен съд, НО, 2-ри състав, постановено по в.н.о.х.д. № 451/2022 г.

В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Защитата счита, че въззивното решение е постановено без извършване на дължимия собствен доказателствен анализ от страна на САС, като е възприета фактическата обстановка от първоинстанционната присъда, без проверка и оценка на доказателствената съвкупност. Твърди, че показанията на свидетеля М. са превратно оценени и неправилно използвани за установяване на факта, че цигарата, която подсъдимата му е предложила да изпушат е била от марихуана, а не от друг вид вещество. Отделно, счита, че са игнорирани показанията на свидетеля К. Н., собственик на автомобила, в който подсъдимата е задържана, за това, че тя не е разполагала със собствен ключ от колата, както и че той го е предоставял и на други лица. В заключение се посочва, че при липсата на данни за виновно поведение, същата е следвало да бъде оправдана. Наложеното наказание оценява като прекомерно тежко и несъответно на тежестта на деянието. Счита, че са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК относно малозначителност на извършеното от 1 подсъдимата деяние, поради което тя следва да се оправдае и на това основание. В подкрепа на горното се позовава на изтеклия продължителен период от извършване на деянието и на положителните данни за личността на А., както и на обстоятелството, че към процесната дата е била в млада възраст.

В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимата А., адв. Н. поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения и с направеното искане за оправдаване на подзащитната му, като се приложи чл.9, ал.2 от НК, алтернативно- за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Акцентира върху младата възраст на подсъдимата и положителната оценка на личността й, както и на изминалия период от време от деянието, които обстоятелства цени в подкрепа на тезата за малозначителност на деянието.

Подсъдимата А. в последната си дума пред настоящата инстанция моли да бъде оправдана, за да продължи да упражнява своята професия.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимата за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно както в частта относно квалификацията на деянията, така и относно размера на наложената санкция. Сочи, че въззивният съд е постановил решението си при стриктно спазване на изискванията на процесуалния закон, без да допуска съществени процесуални нарушения във всички етапи от неговата дейност по проверка на присъдата на първата инстанция. Сочи, че наказанието е правилно индивидуализирано, като неговият размер е съобразен с всички касаещи наказателната отговорност на подсъдимата обстоятелства и е в пълно съответствие с разпоредбата на чл.35, ал.3 от НК и с целите на наказанието по чл.36 от НК.

Намира, че искането на защитата за прилагане на чл.9, ал.2 от НК е неоснователно, предвид високата обществена опасност на деянието, с оглед неговата актуална разпространеност като посегателство срещу обществените отношения по опазване на здравето на гражданите и тежките последици от употребата на наркотични вещества.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимата основания и доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 904137/27.10.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 97/2020 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград, НО, 9 с. подсъдимата В. В. А. е призната за виновна в това, че на 30.11.2018 г. в гр. Благоевград, на паркинг, находящ се в ж.к. /жилищен комплекс/ срещу бл. /блок / без надлежно разрешително е направила опит да разпространи на Н. И. М. високорисково наркотично вещество, марихуана с нето тегло 0,41 гр. с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 26,5 %, на стойност 2, 46 лв., поради което и на осн. чл.354а, ал.1 изр.1, пр.5 оот НК / в присъдата не е посочен чл.18, ал.1 от НК/ и чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от шест месеца.Със същата присъда 2 подсъдимата А. е призната за виновна в това, че по същото време и място в лек автомобил /марка и модел/ с рег. № /рег. № на мпс/ без надлежно разрешително е държала високорисково наркотично вещество, марихуана с нето тегло 6,29 гр. с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 23,9 %, на стойност 37,74 лв., поради което и на осн. чл.354а, ал.3, т.1 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 и 3 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от три месеца, като е оправдана по обвинението по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 и във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

На осн. чл.23, ал.1 от НК на подсъдимата А. е определено общо най-тежко наказание за така извършените деяния в размер на шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила

На осн. чл.354а, ал.6 от НК наркотичното вещество, предмет на престъпленията е отнето в полза на държавата и съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото. Съдът е възложил в тежест на подсъдимата разноските по делото от досъдебната и съдебна фаза, на осн. чл.189, ал.3 от НПК.

С въззивно решение № 250/15.08.2022 г. на Софийски апелативен съд, НО, 2-ри състав по в.н.о.х.д. № 451/2022 г. присъдата на окръжния съд е била потвърдена изцяло.

Касационната жалба на подсъдимата А., чрез упълномощения защитник е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява частично основателна, макар и не по наведените в жалбата съображения.

Наведените в цялост касационни основания изискват първоначално да се даде отговор на оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което при констатиране на неговата основателност има за последица отмяна на контролирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Съображенията, които са изложени в подкрепа на това оплакване се отнасят до неправилна оценка на доказателствата в подкрепа на обвинението и за възприемане от контролираните инстанции на доказателствено необезпечени факти. Последното твърдение е отнесено до обстоятелството,че подсъдимата е държала наркотичните вещества, иззети при претърсването на лекия автомобил, при положение, че до него са имали достъп и други лица, както и относно целта на срещата й със свидетеля М., като се сочи, че липсват убедителни доказателства в насока приетата съвместна употреба на наркотични вещества, обещани му от подсъдимата в разговора по телефона. В подкрепа на същото оплакване се излагат и аргументи за липса на собствен доказателствен анализ от страна на въззивния съд по доказаността на обвинението.

Възраженията са неоснователни.

В решението на апелативната инстанция се съдържа подробен анализ на доказателствата от значение за предявеното на подсъдимата обвинение, като тяхната обективност е разгледана в контекста на направените от защитата възражения срещу кредитирането на определени гласни доказателствени средства. На първо място следва да се посочи, че в случаите когато 3 възприема за правилна фактическата обстановка, установена от първата инстанция, въззивният съд не е задължен да излага подробни съображения по доказателствената й обезпеченост и да подлага на самостоятелен анализ и проверка всеки един доказателствен източник относно неговата достоверност и взаимна подкрепеност с останалите кредитирани доказателства. Съдебната практика е последователна в разбирането, че когато въззивният съд потвърждава първоинстанционната присъда е достатъчно да изложи в концентриран вид фактите по делото и доказателствата, които ги подкрепят, като разпоредбата на чл.339, ал.2 от НПК го задължава да отговори на възраженията на страните срещу нейната правилност, което апелативният съд е изпълнил.

Напълно неоснователен е упрекът към контролираните съдилища за превратна оценка на гласните доказателствени средства, изходящи от свидетелите М. и Н.. По отношение на първия свидетел възражението е срещу фактическия извод на САС, че поканата от страна на подсъдимата е била за прием на наркотични вещества под формата на цигара за пушене с марихуана. Прегледът на показанията на цитирания свидетел показва, че същите са последователни и еднопосочни по въпроса за това, че срещата с подсъдимата е била с цел да го снабди с наркотично вещество, марихуана, което да приеме преди работа. В цитираните показания М. недвусмислено е заявил, че се касае за цигара с марихуана, а не за друг вид цигара, като е уточнил, че двамата са се снабдявали взаимно с наркотици и че срещите между тях са били предимно по повод съвместна употреба на марихуана. Както и че той не е заплащал на подсъдимата определена цена за наркотичното вещество, което тя му е предоставяла.

Относно показанията на свидетеля Н. също не се отчита неправилна интерпретация на тяхното съдържание. Решаващите съдилища са оценили като обективно дадени показанията на свидетеля от досъдебното производство, в които той е заявил, че е предоставил на подсъдимата един от двата контактни ключа за собствения му автомобил и че тя използва колата, за да пуши в нея марихуана и не са дали кредит на доверие на депозираните пред съда, като са отчели близките му отношения с подсъдимата и заинтересоваността му от изхода на делото. Становището на контролираните инстанции е надлежно аргументирано и обосновано, като дава възможност да се проследи процеса на формиране на вътрешното им убеждение по релевантните факти, поради което не се констатират нарушения в доказателствената им дейност по възприемане на фактическата обстановка по делото.

Коментираните гласни доказателствени средства не са разглеждани изолирано, а са преценявани в контекста на цялостната доказателствена съвкупност, като са съпоставени с показанията на полицейските служители, които са присъствали на срещата между свидетеля М. и подсъдимата А. за личните им възприятия от поведението на двете лица. Както и като контролни факти в частта, в която са свидетелствали, че при първоначалната проверка А. е заявила, че на седалката до нея има марихуана, която е за личен прием, тъй като тя употребява наркотични вещества. В същата насока са разгледани и данните от претърсването на лекия автомобил, при което са иззети наркотичните вещества и електронна везна, която се е намирала пред седалката на подсъдимата.

4

Предвид изложените данни ВКС намира, че апелативният съд е изпълнил задълженията си за цялостен обективен прочит на доказателствената съвкупност и за оценка на събраните доказателства съобразно действителното им съдържание и процесуална тежест, поради което претенцията на защитата за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде удовлетворена.

В рамките на приетите от инстанциите по същество факти, материалният закон не е приложен съвсем коректно, доколкото окръжният съд е квалифицирал извършеното от подсъдимата държане без надлежно разрешително на наркотични вещества и опита за разпространение на наркотични вещества като две отделни престъпления, като за всяко от тях е наложил самостоятелно наказание и по реда на чл. 23, ал.1 от НК е определил на подсъдимата едно общо най-тежко наказание измежду тях, като я е оправдал за това, че е държала наркотичните вещества с цел разпространение.