Решение № 2762 от 17.10.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2762 гр. София, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Ем. Владимирова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100502395 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 21.10.2021 г. по гр.д. № 7805/21 г., СРС, I ГО, 30 с-в е осъдил В. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* *******, ап. 92 да заплати на „Р. ВН“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ,******* офис 405, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ сумата от 2 317.50 евро - възнаграждение по чл. 3 от Договор за поръчка от 04.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 26.05.2020 г., до окончателното плащане, на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД сумата от 353.42 евро - законна лихва за забава за периода от 21.11.2018 г. до 22.05.2020г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 981.31 лв. - разноски по делото.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника В. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „******* *******, ап. 92, чрез пълномощника по делото адвокат Л. И. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че съдът е дал изключителна вяра на показанията на ищовите свидетели и игнорирал свидетелите на ответника. Свидетелите на ищеца са очевидно заинтересовани 1 от изхода на дело-свидетелят П. е брокер, т.е.негов работодател е ищецът. От друга страна, свидетелите на ответника не са заинтересовани от изхода на делото. Първият ключов момент от показанията на свидетеля Н., неотчетен от съда е, че между ищеца и ответника не е постигнато съгласие по отношение на продажната цена. Ищецът се е домогвал до намаляване на цената, като е поискал от продавача да отдели мазето. След като ищецът е поел ангажимент да постигне исканата от ответника цена, той е бил длъжен да изпълни изцяло задължението си. Като не е направил това, той е бил в неизпълнение и не може да има претенции към ответника. Вторият ключов момент в показанията на свидетеля Н. е, че след като е отказал да отделя мазето от апартамента, от агенцията заявили, че се отказват, защото не могат да договорят цената на клиента. Ищецът не може да има претенции към ответника при отказ. Свидетелката Б.-И.а представлява банката, която отпуска ипотечния кредит. Същата уС.ява, че е служебно задължение огледа на апартамента, проследяването и фактическото получаване на предварителния договор. В този смисъл счита за произволни изводите на съда за „очевидно приятелските отношения между свидетелката и ответника… доколкото е житейски неправдоподобно тя да придружава С. при огледите и срещите му с брокерите. За оборване на този извод на съда се прави доказателствено искане на основание чл.192 ГПК да се изискат от „Търговска банка Д“ АД находящия се в нея документ „Организация на работния процес за кредитиране на физически лица в Търговска банка Д“ АД, от който да се уС.ят изискванията при отпускането на ипотечния кредит.

Съдът е игнорирал ключово показание на свидетелката Б.-И.а, че ищецът сам се е отказал от договора, като отказът е поради невъзможност да постигне исканата от ответника цена, включително и чрез отделянето на мазето, а при отказ, ищецът не може да има претенции към ответника. Показанията на ответните свидетели Н. и Б.-И.а са последователни, логични и достоверни.

Между страните не е постигнато съгласие по отношение на цената на апартамента, като съгласно договор за депозит от 11.09.2018 г. оферната предложена от ищеца цена е 77 250 евро, а ответникът е посочил цена от 70 000 евро. Парите от депозита са върнати именно поради отказа на ищеца от поръчката. Налице е хипотезата на чл.8, ал.3 от Договора за поръчка от 04.09.2018 г., а именно при отказ от поръчката, ищецът няма право на възнаграждение. Ищецът не е посочил ясно договорното основание за 2 претенцията си, което е самостоятелен аргумент за отхвърлянето на иска. Чл.

3 от Договора за поръчка предвижда две различни хипотези. Първата хипотеза предвижда плащане на 3 % в деня на подписване на предварителния договор за покупко-продажба. Тази хипотеза е неприложима, тъй като ищецът и ответникът не са постигнали съгласие по отношение на цената. Нещо повече, според показанията на свидетелката Б.-И.а, ищецът не е представил дори и проект за такъв договор, който е задължителен за финансиращата банка. Втората хипотеза на чл.3 предвижда плащане на 6 % ако клиентът закупи имот, показан от „Нов дом 1“, но без съдействието на агенцията. Тази клауза е нищожна, поради накърняване на добрите нрави съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД. Според добрите нрави заплащане се дължи за свършена работа и не се дължи двойно заплащане за несвършена работа. Възнаграждение по чл.8, т.2 се дължи се дължи само при оттегляне на поръчката от страна на доверителя, но тази хипотеза не е налице по отношение на апартамента, предмет на договора. Ищецът сам се е отказал от поръчката и няма право на възнаграждение. В този смисъл са неприемливи съжденията на съда на стр. 6 от решението, а именно „съдът намира, че самото завеждане на клиента за оглед и провеждане на преговори относно цената сами по себе си и без осъществяването на личен контакти между страните по бъдещата сделка представлява изпълнение на задълженията на посредника“. Счита за абсурдно и неприемливо посредника дори да няма задължението да свърже двете страни.

Моли съда да поС.и решение, с което да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде отхвърлен предявения иск.

Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемото дружество „Р. ВН“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ******* офис 405, представлявано от управителя В.Б., чрез пълномощника адвокат Н. Т. от АК-гр.Варна, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“******* оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и С.ища на страните, приема за уС.ено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от 3 надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е поС.ено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-поС.ено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.51 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Р. ВН“ ЕООД, ЕИК ******* срещу В. Б. С., ЕГН ********** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 317,50 евро - възнаграждение по чл. 3 от Договор за поръчка от 04.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 26.05.2020 г., до окончателното плащане, и сумата от 353.42 евро - законна лихва за периода от 21.11.2018 г. до 22.05.2020 г.

Ищецът „Р. ВН“ ЕООД твърди, че на 04.09.2018 г. ответникът имал среща с брокери от агенция „Нов дом 1“, при която му е бил презентиран имот за покупка, отговарящ на неговите критерии, а именно недвижим имот, находящ се в гр. София, Район „Овча купел“, ул. „******* който бил селектиран за оглед. Бил сключен Договор за поръчка от 04.09.2018 г. В чл. 1, т. 1 от договора било посочено, че продажната цена на имота е 77 250 евро, а в чл. 3 било уговорено възнаграждение за изпълнителя в размер на 3 % върху цената на недвижимия имот, посочена в чл. 1 от договора, но не по-малко от 950 евро, като било уговорено, че възнаграждението се дължи дори при закупуване на имот, показан от дружеството, но без негово съдействие.

Ищецът сочи, че негови брокери организирали оглед на имота, такъв бил извършен и ответникът заявил, че е харесал имота и иска да го придобие. Ето защо бил сключен Договор за депозит от 11.09.2018 г., по силата на който С. изрично заявил, че желае да закупи представения му от ищцовото дружество апартамент при продажна цена от 77 250 евро, като предал на дружеството сумата от 1 960 лв. - депозит за закупуване на имота, която ищецът се задължил да предаде на продавача като първоначална вноска по продажната 4 цена при подписване на предварителен договор за покупко-продажба при зададените в чл. 1 от Договора за депозит параметри. Съгласно чл. 2 от Договора за депозит ответникът се задължил да сключи предварителен договор в срок до 20.09.2018 г. в офиса на дружеството и да заплати възнаграждението по Договора за поръчка от 04.09.2018 г. Твърди, че агенцията е изпълнила добросъвестно и в срок задълженията си по двата договора, но в уговорения срок С. не се явил, за да подпише предварителен договор, а при проведен разговор между него и представител на дружеството заявил, че се е отказал изцяло от покупката на имота. Впоследствие се оказало, че той е осъществил директен контакт с продавача, за да избегне заплащането на комисионна към агенцията, като е придобил имота, намерен и предоставен като подходящо предложение от агенцията, два месеца след извършените огледи. Счита, че на 21.11.2018 г. - датата на закупуване на имота от ответника без съдействието на агенцията, за последния е възникнало задължението да заплати сумата от 2 317.50 евро, представляваща 3 % от посочената в Договора за поръчка цена на имота, като от тази дата той е изпаднал в забава, поради което дължи и законната лихва върху неплатеното възнаграждение.

Ответникът В. Б. С. в срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че и двата договора са прекратени от ищеца в средата на месец октомври 2018 г. поради негов отказ от поръчката, дължащ се на негова субективна невъзможност да изпълни поетия ангажимент да намали покупната цена. Сочи, че е придобил имота след прекратяване на договорите, без съдействие на агенцията и на различна цена, а именно 74 000 евро.

СГС констатира следното:

Безспорно е и се уС.ява от писмените доказателства, че между В. Б. С., от една страна като доверител, и „Р. ВН“ ЕООД, наричано „Нов дом 1“ от друга страна, е сключен на 04.09.2018г. Договор за поръчка, с който доверителят възлага на „Нов дом 1“ да намери и да му предостави подходящи предложения за покупка на недвижим имот срещу възнаграждение, като в чл.

1 изрично е посочен недвижим имот, находящ се в гр. София, Район „Овча купел“, ул. „****** *******, ап. 17, при цена 77 250 евро, а с чл. 2 „Нов дом 1“ се задължава да изпълни поръчката от името и за сметка на доверителя. В чл. 3 е уговорено, че доверителят ще заплати на „Нов дом 1“ възнаграждение в размер на 3 %, но не по-малко от 950 евро, върху цената на недвижимия 5 имот, посочена в чл. 1 от договора, в деня на подписване на предварителния договор за покупко-продажба, а съгласно чл. 3.1., ако клиентът закупи имот, показан от „Нов дом 1“, но без съдействието на агенцията, той се съгласява и задължава да заплати на „Нов дом 1“ възнаграждение в размер на 6 % от цената на имота, описан в т. 1 от този договор, в деня на подписване на предварителен договор. Съгласно чл. 5 доверителят се задължава да даде необходимите сведения и данни за извършване на поръчката и да заплати на „Нов дом 1“ възнаграждение в размера, сроковете и начина, указани в този договор. В чл. 8 е уговорено, че договорът се прекратява: 1. В предвидените от закона случаи; 2. С оттегляне на поръчката от страна на доверителя, като в случай че в срок до 3 години след това клиентът или свързано с него лице по чл. 4 закупи описан в чл. 1 от договора имот, клиентът се задължава да заплати възнаграждението по чл. 3 от този договор, а в случай, че не го заплати, ще бъде приложен чл. 9 от договора; 3. При отказ на „Нов дом 1“ от поръчката; 4. Когато изпълнението на поръчката е станало невъзможно.