Решение № 3872 от 03.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3872 гр. Пловдив, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330104883 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Г. А. Я., ЕГН ********** против „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата за „Такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение“, обективирана в Договор за паричен заем № ****** г., сключен между страните, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК и чл.

19, ал. 4 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 19.12.2022г. е сключен договор за паричен заем №*****, по силата на който са предоставени в заем 1500, 00 лева, при фиксиран годишен процент на заема 10.00%, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0.10% и при ГПР 10.29%. Твърди се също така, че съгласно т.3 от договора, кредитополучателят дължи 1304.10 лв. за такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, уговорена в договора, след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължил да плати такса, за която не му е било известно в какъв размер е и как ще бъде платена. Счита, че таксата за изготвяне на индивидуално кредитно предложение е във фиксиран размер - 1304.10лв. като липсва каквато и да е еквивалентност между нея и извършената услуга от заемодателя, поради и което счита, че тази клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и че с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, като тази такса, представлява и скрит разход по договора за 1 кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Ето защо се иска от съда прогласяване нищожността на клауза от договора за паричен заем №****** г., сключен между страните, обективирана в т. 3 и предвиждаща заплащане на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1304,10 лв., като противоречаща на добрите нрави заобикаляща чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаваща чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Кредит Тайм“ ЕООД, с който се излагат съображения за недопустимост на иска, неоснователност на предявения иск и че искът не е подсъден на РС Пловдив, а на РС София, тъй като ищецът няма качеството на потребител.

Направено е и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в случай, че такъв се претендира и оспорено качеството на ищеца, като материално затруднено лице.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приобщените по делото доказателствени материали се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем *****г. , по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 1500 лева.

Установява се още от събрания доказателствен материал, че паричният заем е отпуснат при фиксиран лихвен процент в размер на 10 % и ГПР в размер на 10,29 %. В договора било посочено, че от потребителя се дължи такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 1304,28 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „Кредит Тайм“ ЕООД като заемодател и ищеца като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1500 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен 2 процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в 3 случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси".

Предвид изложеното, е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита.

Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Несъответното в случая е че заемната сума по договора за кредит възлиза на 1500 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя е над два пъти по-голяма – 4230 лева. Така уговорената клауза за заплащане на допълнителна такса противоречи и на нормата на чл. 10а, ал.2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че 3 сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК. Доколкото целият договор за кредит се явява нищожен, то такава се явява и отделната клауза за заплащане на еднократна такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищецът. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 50 лева.

Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в размер на 400 лева по чл. 38 ЗАдв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които следва да се присъдят на адв. С. К. Н..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Г. А. Я., ЕГН **********, срещу „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, че клаузата от Договор за паричен заем № ***** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на еднократна такса за индивидуално кредитно предложение в размер на 1304,28 лева, е нищожни като противоречаща на закона.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, ДА ЗАПЛАТИ на Г.

А. Я., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.1 ГПК сума в размер на 50 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на адвокат С. К. Н., сумата в размер на 400 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. № 4883/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________ 4