Решение № 2830 от 03.07.2020, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№……..…./03.07.2020г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20173 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М.Д.Х., ЕГН ********** *** срещу Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор Иван Гешев, с адрес: гр.София, ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от повдигнатото срещу него незаконно обвинение в извършването на престъпление от общ характер и сумата от 4000 лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди за направени разноски за адвокатско възнаграждение по воденото срещу ищеца наказателно производство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението, с което страната е окончателно оправдана- 23.04.2018г. до дата на окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба ищецът поддържа, че на

17.09.2015г. е привлечена като обвиняем по ДП № 661/2014 г. по описа на Четвърто РУ при ОДМВР – гр. Варна за това, че за времето от 05.10.2014г. до 09.10.2014г. в условията на продължавано престъпление е използвал платежен инстумент - дебитна карта, издаден от „ЦКБ“ АД без съгласието на титуляра Йорданка Димитрова Димитрова, като е извършил три транзакции, с които е изтеглил общо сумата от 1100 лева, на осн. чл. 249, ал.1 . пр. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.

На ищеца е взета мярка за неотклонение“Подписка“. Поддържа се, че по-късно на 17.05.2016г. обвинението е променено, като се е същото се е поддържало за две транзакции, вместо за три. Навежда се, че с влязло в сила Решение № 40/23.04.2018 по н.д. № 1147/2017г. на ВКС ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение. С Решение № 197/19.11.2018г., постановено по н.д.№890/2018г. ВКС е оставил без уважение искане за възобновяване на наказателното производство, депозирано от окръжен прокурор при Окръжна прокуратура-гр.Варна, на осн. чл.422, ал.1, т. 3 от НПК. Навежда, че наказателното преследване срещу него е приключило окончателно на 19.11.2018г.

Навежда се, че неоснователно поддържаното спрямо ищеца обвинение в продължение на повече от три години го е травмирало.

Преди обвинението ищецът е воден спокоен живот, като е имал добри взаимоотношения със семейството, близките и съседите си. Повдигнатото му обвинение е станало достояние на широк обществен кръг. Наложило се ищецът да отсъства нееднократно от работа за извършване на действия по разследването, вкл. и да пътува до гр.София за участие в съдебно заседание. Тези ангажименти затруднили трудовата дейност на ищеца. По време на провелото се наказателното производство ищецът се чувствал унизен, напрегнат и подтиснат. Изпитвал нарушение в съня. Появило се чувство за малоценност. Същевременно ищецът се изолирал от близките си, ограничил социалните си контакти, загубил приятели. Изпитвал усещане за невъзможност да се справя в житейски ситуации. Престанал да се храни. Чувствал се несигурен за утрешния ден. Ищецът станал обект на отрицателни коментари. Навежда, че след като постановената осъдителна присъда на първа инстанция била потвърдена от въззивната, ищецът се сринал окончателно. Преди да започне да се възстановява от изживените негативни емоции започнало производство по възобновяване на наказателното производство. Тогава загубил съня си и спрял да се храни. Поддържа, че въпреки благоприятния изход от делото, негативните изживяване не са отшумели. Ето защо се претендира парично компенсиране на понесените болки и страдания.

На следващо място ищецът се позовава, че се е наложило да ползва правна защита, за което заплатил възнаграждение на ангажирания процесуален представител в размер на 4000 лева за цялото производство, вкл. в неговата досъдебна фаза и по искането на възобновяване.

Върху обезщетенията ищецът претендира мораторна лихва за период от 23.04.2018г.(когато окончателно е приключило производството) до окончателното издължаване на сумата.

По изложените съображения моли за уважаване на исковете за заплащане на обезщетение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Йотова от ВРП, с който исковете се оспорват по основание и по размер. На първо място поддържа, че предприетите по ДП №661/2014 г. по описа на IV РУ при ОД на МВР – Варна действия не могат да се свържат с поведението на ответника. Сочи още, че липсва причинна връзка между недобронамереното поведение на трети лица, изразяващо се в отбягване, иронични усмивки, шушукания и т.н и поддържаното от ответника обвинение. В тази връзка възразява прокуратурата да е оповестявала факти по производството. Оспорва твърденията за влошено здравословно състояние на ищеца и за връзката на тези вреди с поведението на ищеца. Размерът на претендираното обезщетение ответникът намира за необоснован и несъответен с принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД, както с икономическия стандарт в България и на трайната съдебна практика (включително и на ЕСПЧ).

В отговора се излага, че в хода на наказателното производство спрямо Х. е взета най-леката мярка за неотклонение - „подписка", поради което правата и свободите му са били ограничени в най-малката възможна степен. Самото наказателно производство е протекло в разумни срокове. Отделно от това периодът, за който може да се претендира обезщетение по ЗОДОВ на осн. чл.2, ал.1, т.З от този закон е от привличането на лицето като обвиняем, до влизането в законна сила на съдебния акт, с който то е оправдано, а не до влизане в сила акта, с който е отказано възобновяване на делото.

Поддържа, че направените в хода на наказателното производство разноски за адвокатско възнаграждение не подлежат на обезвреда по реда на ЗОДОВ.Оспорва разходите за адвокатска защита да са действително заплатени в предявения размер. Претенцията за мораторно обезщетение също се оспорва по съображения за неоснователност на главния иск.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по спора. Ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Христова акцентира, че в резултата на воденото производство е засегната психиката на лицето, нарушени са личностните и емоционални функции, настъпил е в срив в неговите семейна среда и приятелски кръг.

Представителят на процесуалния субституент на държавата в лицето на Прокуратурата- прокурор Йотова мотивира становището си, че в процеса е останало недоказано ищецът да е претърпял неимуществени вреди. Проблемите в социалните функции се дължат на личосните характеристики на ищеца, а не на воденото производство. В тази връзка оспорван обосноваността на претенцията за неимуществени вреди. Що се отнася до представените доказалства, с които ищецът се домогва да установи претърпените имуществени вреди, намира приложените договори за антидатирани, а освен това не са представени в наказателното производство.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна следното:

Приобщено е по делото ДП № 661/2014 г. по описа на Четвърто РУ, ведно с материалите по пр.пр.№418/2014г. на ВОП установява, че с постановление за привличане на обвиняем от 17.09.2015г. ищецът М.Д.Х. е привлечен в качеството му на обвиняем за това, че времето от 05.10.2014г. до 09.10.2014г. в условията на продължавано престъпление е използвал платежен инструмент - дебитна карта, издаден от „ЦКБ“ АД без съгласието на титуляра Йорданка Димитрова Димитрова, като е извършил три транзакции, с които е изтеглил общо сумата от 1100 лева, на осн. чл. 249, ал.1 . пр. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Видно от приложения към преписката протокол за разпит на обвиняем от 17.09.2015г. на посочената дата ищецът е разпитан в това му качество. На 04.11.2015г. на обвиняемия / сега ищец/ е предявено разследването, видно от протокол от същата дата. С участието на обвиняемия са извършени процесуално-следствени действия по извършвана на видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза.

Видно от приложения по НОХД ℕ1441/2016г. по описа на ВОС и след допуснато изменение на обвинението, прокуратурата е внесла обвинителен акт за това, че времето от 05.10.2014г. до 09.10.2014г. в условията на продължавано престъпление е използвал платежен инструмент - дебитна карта, издаден от „ЦКБ“ АД без съгласието на титуляра Йорданка Димитрова Димитрова, като е извършил две транзакции и е изтеглил сума в общ размер на 800 лева, както следва –на 05.10.2014г. е изтеглил сумата от 400 лева и на 06.10.2014г. е изтеглил сумата от 400 лева, като деянието не съставялява тежко престъпление.

С присъда ℕ 21/05.04.2017г. по НОХД

ℕ1441/2016г. по описа на ВОС, потвърдена с решение ℕ 241/20.09.2017г. по ВНОХД ℕ 221/2017г. по описа на ВАпС М.Х. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му е наложено наказания лишаване от свобода за срок от четири месеца, което на осн. чл. 66, ал.1 от ЗН е отложено с изпитателен срок от три години.

С решение ℕ40/23.04.2018г. по н.д. ℕ1147/2017г. по описа на

Върховния касационен съд е отменено изцяло решение ℕ 241/20.09.2017г. по ВНОХД ℕ 221/2017г. по описа на ВАпС, като М.Д.Х. е оправдан по повдигнатото му обвинение.

По искане на Окръжна Прокуратура- гр.Варна за възобновяване на наказатеното производство е образувано н.д.ℕ 890/2018г. по описа на ВКС, като с влязло в сила решение от 19.11.2018г. по делото е оставено без уважение искането за възобновяване, на осн. чл. 422, ал.1,т. 3 от НК.

По делото е представен договор за правна помощ и съдействие от 20.09.2015г., видно от който между М.Х. и адв. Ал. А. от ВАК е възникнало валидно облигационно отношение по за поръчка, по силата на което довереникът е поел да осъществява процесуално предствителство на доверителя по ДП № 661/2014 г. по описа на Четвърто РУ. От приложената на л.36 разписка е видно, че адв. възнаграждение в размер на 900 лева е заплатено в полза на процесуалния представител.

С договор за правна помощ и съдействие от 30.08.2017г. между М.Х. и адв. Ал. А. от ВАК е възникнало валидно облигационно отношение по за поръчка, по силата на което довереникът е поел да осъществява процесуално предствителство на доверителя по НОХД № 1441/2016 г. ВНОХДℕ 221/2017г.на ВАпС. От приложената на л.36 разписка е видно, че адв. възнаграждение в размер на 1000 лева е заплатено в полза на процесуалния представител.

С договор за правна помощ и съдействие от 15.02.2018г. между М.Х. и адв. Ал. А. от ВАК е възникнало валидно облигационно отношение по за поръчка, по силата на което довереникът е поел да оъществява процесуално предствителство на доверителя пред ВКС по повод обжалване на решението, постановено по ВНОХДℕ 221/2017г.на ВАпС. От приложената на л.40 разписка е видно, че адв. възнаграждение в размер на 1000 лева е заплатено в полза на процесуалния представител.

С договор за правна помощ и съдействие от 23.10.2018г. между М.Х. и адв. Ал. А. от ВАК е възникнало валидно облигационно отношение по за поръчка, по силата на което довереникът е поел да осъществява процесуално предствителство на доверителя пред ВКС искането за възобновяване на изп. производство. От приложената на л.42 разписка е видно, че адв. възнаграждение в размер на 1000 лева е заплатено в полза на процесуалния представител.

По делото е прието заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза, по което съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните.

По делото да събрани гласни доказателства.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3&nbsp ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.