Решение № 1006 от 17.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1006 гр. София, 17.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110109782 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:

203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор ..........., чрез юрисконсулт .........., срещу К. В. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. С, с която са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че К. В. Г. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: сумата от 3163,74 лева, представляваща главница по Договор за заем CrediHome №: 9002-00005172, сключен между „Микро Кредит“ АД и К. В. Г. на дата 25.09.2019 година, вземанията по който са прехвърлени от страна на „Микро Кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД (правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания" АД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД) по силата на Приложение № 01/10.03.2020 г. към Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от дата 16.01.2015 г., ведно със законна лихва за период от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, - сумата 1044,38 лева, представляваща договорна лихва за период от 09.12.2019 г. до 09.04.2021 г., сумата 1087,13 лева, представляваща мораторна лихва за период от 10.12.2019 г. до 28.04.2023 г., - сумата от 3040,62 лева, представляваща цена за пакет допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №: 9002-00005172, сключени между „Микро Кредит“ АД и К. В. Г. на дата 25.09.2019 г., по който договор вземането е прехвърлено от страна на „Микро Кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 01/10.03.2020 г. към Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от дата 16.01.2015 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.07.2023 г. по ч. гр. д. № 22927/2023 г. на СРС, 143 състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 25.09.2019 г. между „Микро Кредит“ АД и К. В. Г. бил сключен договор за заем CrediHome № 9002-00005172, по силата на който дружеството му предоставило заем в размер на 3300 лева. Подписвайки Договора за заем, 1 заемополучателят удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума от 3300 лева, която се задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия. Съгласно Общите условията, при които е подписан договора, Заемополучателят се задължил да върне заема ведно с договорната лихва, на 18 равни месечни погасителни вноски, в размер на 247.57 лева, като първата погасителна вноска била платима на 09.11.2019 г. На основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр — Искане за допълнителни услуги, на 25.09.2019 г. между „Микро Кредит“ АД и К. В. Г. бил сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 9002- 00005172, съгласно който „Микро Кредит“ АД се задължил да предостави на Заемополучателя пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора, което било предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължал заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 3219.48 лв„ като му била предоставена възможността да я заплати на 18 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 178.86 лв., при първа погасителна вноска, платима на 09.11.2019 г. На 10.03.2020 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК 201318404, и „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, по силата на който вземанията на „Микро Кредит“ АД срещу К. В. Г., произтичащи от Договор за заем CrediHome № 9002 00005172 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 9002 00005172 и двата от дата 25.09.2019г., били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор.

Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Микро Кредит“ АД с Уведомително писмо с изх. №УПЦ-П-МКР/9002-00005172 от дата 12.03.2020 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството на пълномощник на цедента. Ищецът твърди, че ответникът не е погасил изцяло задълженията си по кредита, като към датата на сезиране на съда – 28.04.2023 г. непогасени били процесните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.07.2023 г. по ч. гр. д. № 22927/2023 г. на СРС, 143 състав. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Поддържа, че заемодателят нямал право да прехвърля вземането на трети лица. Счита, че не е бил надлежно уведомен за извършена цесия. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е изискано и приложено ч.гр.дело № 22927/2023 г. по описа на СРС, ГО, 143 състав, от материалите на което се установява следното:

На 28.04.2023 г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. В. Г., ЕГН:

**********, за следните суми: 1./ 3163,74 лева - главница по Договор за заем CrediHome №:

9002-00005172, ведно със законна лихва за период от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, 2./ 1044,38 лева - договорна лихва за период от 09.12.2019 г. до 09.04.2021 г.; 3./ 1087,13 лева - мораторна лихва за период от 10.12.2019 г. до 28.04.2023 г.; 4./ 3040,62 лева цена за пакет допълнителни услуги по Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №: 9002-00005172, както и сторените по делото разноски.

С разпореждане от 28.07.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 22927/2023г. съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и 2 сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 166,72 лева – държавна такса, и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което е заявено, че оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявило искове за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по исков ред. Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен идентитет.

По делото е представен Договор за заем MicroCredit 9002-00005172/25.09.2019 г., съгласно който заемодателят „МИКРО КРЕДИТ“ АД предоставя на заемополучателя К. В. Г. с ЕГН: ********** сумата от 3 300 лв. Посочени са срок на договора за заем 18 месеца, с посочена дата на получаване на заема 25.09.2019 г., дата на първо плащане 9.11.2019 г., фиксиран лихвен процент 40,48%. ОпредЕ. е месечна погасителна вноска в размер на 247,57 лв., 9-то число на месеца за месечната погасителна вноска, посочена е банкова сметка по която следва да се погасява кредита.

Представени към договора са погасителен план по договора за кредит, приложими общи условия към договор за заем Микрокредит, искане за заем от заемополучателя, всеки един от тях с посочена дата на подписване 25.09.2019 г.

Представен по делото е Договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit 9002 00005172/25.09.2019 г., подписан между изпълнителя „МИКРО КРЕДИТ“ АД и клиента К. В. Г., с ЕГН **********. Договорът е за допълнителни услуги-пакет „Комфорт“ - описан подробно в договора, срещу задължение за месечно плащане от страна на клиента в размер на 178,86 лв., платимо на 9-то число на месеца, за период от 18 месеца. Представени към договора са Искане за допълнителни услуги към заем MicroCredit 900200005172/25.09.2019г. от кредитополучателя К. В. Г.. Представен от кредитора е съвместен погасителен план по двата договора.

От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр.

2 ГПК експертно заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, районният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че размерът на усвоения кредит е 3300,00 лева. Вещото лице посочва, че за погасяване на задълженията по договора за кредит е направено едно единствено плащане в размер от 427,00 лева, извършено на 09.12.2019 г.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 16.01.2015 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – като купувач, и „Микро Кредит“ АД – като продавач, заедно със сключените към него анекси.

По делото са представени и приети като писмени доказателства Потвърждение за сключена цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД пълномощно, с което „Микро Кредит“ АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от името на Микро Кредит“ АД всички длъжници за сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., подписан между „Микро Кредит“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, и всички Приложения, Допълнителни споразумения и Протоколи към него, по силата на които вземанията на конкретните длъжници са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

По делото е представено и прието като писмено доказателство Уведомително писмо (л. 30), с което „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомява длъжника, че вземането на „Микро Кредит“ АД е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ 3

ЕАД. Видно от известието за доставяне, писмото не е връчено на получателя поради непълен адрес.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, и чл. 99 ЗЗД: основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание, като ответникът е получил претендираната сума и се е задължил да я върне, ведно с възнаградителна лихва в претендирания размер; 2/ изискуемост на задълженията на ответника; 3/ наличието на валиден договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил процесните вземания; 4/ съобщаването на цесията на ответника от първоначалния кредитор или негов пълномощник.

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на същите е в тежест на ищеца, който черпи от тях изгодни правни последици. При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията си поради тяхното изпълнение.

По акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно главно задължение и изпадане в забава на ответника. В тежест на ответника при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.