Решение № 128 от 23.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Д.а Д. Генчева в присъствието на прокурора В. Т. В. Т. В. Т. С. Д. Т. Л. Анг. К. като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100602709 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на подс. И. К. и подс. Д. П., подадени чрез общия им упълномощен защитник адв. Д. Д., срещу присъда от 21.03.2022г., постановена по НОХД № 12961/20г. по описа на СРС, НО, 94 състав, с която съдът е признал за виновни двамата подсъдими - И. П. К. и Д. И. П., по повдигнатите им обвинения по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК и при условията на чл. 54 от НК им е наложил наказания „лишаване от свобода“ за срок от 5 (пет) месеца, изпълнението на които на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил за срок от 3 (три) години. В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски в д.п. и съдебното производство.

В депозираните жалби (с идентично съдържание) се твърди необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, като се счита обвинението за недоказано по отношение на всеки от подсъдимите. Претендират се и допуснати от СРС съществени нарушения на процесуалните правила без да се посочват конкретно в какво се изразяват, както и явна несправедливост на наложените наказания. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова от въззивния съд, с което подсъдимите да бъдат признати за невиновни по повдигнатите обвинения, алтернативно – за намаляване на наказанията или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

След запознаване с мотивите към присъдата са постъпили допълнения към въззивните жалби от новоупълномощените процесуални представители на двамата подсъдими, в които са изложени подробни съображения, относно исканията за отмяна на съдебния акт. Адв. И. Б. в качеството й на защитник на подс. И. К., излага подробни 1 аргументи за допуснати от СРС съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата. Твърди се, че първоинстанционният съд е изградил мотивите си въз основа на предположения относно реализирането на съществени обстоятелства относно предмета на доказване, както и, че в тях се съдържат вътрешнологически противоречия, които правят неясна волята на съдебния състав, което се равнява на липса на мотиви. Като друго съществено процесуално нарушение се изтъква, че внесеният от прокуратурата обвинителен акт не съдържа пълно и точно отразяване на правнорелевантни факти, като в него липсват съставомерни признаци на деянието, предмет на обвинението. Излагат се доводи, че в атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е излязъл от обвинителната рамка, като сам е извел фактическа обстановка, която не се съдържа в обвинителния акт и по този начин е осъществил функция по обвинението. С оглед гореизложеното се отправя искане за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, алтернативно – за постановяване на нова присъда от въззивния съд, с която подсъдимата К. да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение.

В допълнението към въззивната жалба адв. С. С., в качеството й на упълномощен защитник на подс. Д. П., излага подробни съображения за допуснати в първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че районният съд се е произнесъл по непълен и неясен обвинителен акт, което е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Твърди се, че СРС се е отклонил от пределите на обвинителния акт, като незаконосъобразно е запълнил обема му с конкретни действия на подсъдимите, които липсват в повдигнатите им обвинения. Излагат се аргументи, че атакуваната присъда е необоснована, поради изграждането на правните изводи на съда въз основа на негодна съдебно-счетоводна експертиза и запълване на доказателствената празнота с предположения. Твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо с оглед личните добри характеристични данни за под. П.. Във връзка с изложените доводи, се отправя искане въззивният съд да постанови нова присъда, с която да оправдае подс. П. по повдигнатото му обвинение, при условията на алтернативност – да отмени атакуваната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да измени присъдата като намали наказанието

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, в разпоредително заседание на 28.07.2022 година, по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция.

В хода на съдебните прения защитникът на подс. П. - адв. С. заявява, че поддържа жалбата и допълнението към нея с изложените в тях съображения.

Защитникът акцентира, че в досъдебното производство са допуснати множество съществени процесуални нарушения, което обуславя делото да бъде върнато за ново разглеждане, за да бъде съобразено с императивните правила на НПК.

Подс. П. подкрепя казаното от адвоката му.

Адв. Б., защитник на подс. И. К., заявява, че поддържа изцяло жалбата и допълнението към нея.

Подс. К. подкрепя казаното от адвоката й.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение моли за оставяне жалбите на подсъдимите без уважение като неоснователни. Намира присъдата на СРС за правилна и обоснована, постановена при правилен анализ на доказателствата 2 по делото. Смята, че наложеното на подсъдимите наказание е законосъобразно и справедливо, като съдът правилно е отчел високата обществена опасност на деянието и дейците, а при индивидуализацията му е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

В правото си на лична защита и предоставената им последна дума, двамата подсъдими П. и К. заявяват поотделно, че поддържат тезите на своите защитници.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІV въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното от фактическа страна:

На първо място следва да бъдат обсъдени доводите на защитата на двамата подсъдими за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с несъответствието на обвинителния акт и постановената първоинстанционна присъда с изискванията на процесуалния закон, доколкото основателността на тези възражения предпоставя по-нататъшните разсъждения на въззивната инстанция по съществото на делото.

С оглед на това, въззивният съд намира, че обвинителният акт отговаря формално на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, като прокуратурата е индивидуализирала в достатъчна степен съставомерните признаци от състава на престъпленията. Видно от обвинителния акт, според прокуратурата подсъдимите К. и П. в съучастие като съизвършители, са извършили престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Обвинителният акт, макар и лаконичен, съдържа описание на престъпленията и обстоятелствата при които според прокуратурата те са извършени. Посочени са време, място и начин на реализиране на престъплението - в гр. София, на 15.09.2018 г., в магазин „Икеа“ на съответен адрес, чрез вземане на определени вещи от търговската зона на магазина, които са поставени в носените от подсъдимите лица чанта и раница, като същите не са платени на касите на магазина. Посочени са също стойността на вещите, техният собственик и лицето, в чието владение са се намирали. Отбелязано е, че последното не е давало съгласие за установяване на фактическа власт върху взетите от подсъдимите вещи. Престъплението кражба няма други съставомерни признаци от обективна страна, които прокурорът да е следвало да посочи.

В тази връзка липсва очертаната в жалбите неяснота, относно предприетите от подсъдимите конкретни действия. Прокуратурата е описала ясно в какво според нея се изразява съставомерното поведение на всеки от подсъдимите, чрез следните изразни средства: „взели от магазина“ описаните в обвинителния акт вещи, „които поставили в носените от тях раница и чанта“ и „не заплатили същите на касата и напуснали обекта“, с което е изчерпала задължението си съгласно чл. 246, ал. 2 от НПК. По този начин подсъдимите са били запознати с фактическите рамки на обвинението и непосочването в диспозитИ. на точното място в магазина, където подсъдимите са предприели конкретни действия по разкъсване на опаковките на инкриминираните вещи и поставянето им в носените от тях собствени чанта и раница, не води до неяснота на обвинението и не поставя непреодолими препятствия пред защитата на подсъдимите. По изложените съображения не може да бъде споделено възражението на защитата, че районнният съд се е произнесъл извън рамките на повдигнатото обвинение, като е очертал механизма на деянието с конкретни действия на подсъдимите, които не се съдържат в обвинителния акт. Контролираният съд е достигнал до тези фактически изводи след анализ на събраната в досъдебното производство и съдебното следствие доказателствена съвкупност, като в съответствие със своите законови правомощия е прецизирал начина на извършване на деянието без това да е довело до съществено изменение на фактическата обстановка, което от своя страна да е ограничило правото на защита на подсъдимите.

3

По отношение на довода на защитата, че не е посочено детайлно времето, в което подсъдимите К. и П. са извършили инкриминираните деяния, настоящият съд счита, че от съдържанието на обвинителния акт, макар и без посочен приблизителен или точен час, респ. интервал от време, времето на осъществяване на престъплението е определено достатъчно ясно и конкретно (15.09.2018 г.), за да могат обвиняемите лица да организират защитата си. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК, определяща задължителното съдържание на обстоятелствената част и на диспозитИ. на обвинителния акт, предвижда като изискуем реквизит да бъде посочено не часа, а единствено времето на извършването на деянието. То може да бъде изразено в дата, час или период от време, или във всички тях взети заедно. Законът обаче не предвижда, че обвинението трябва поначало да посочва и часовите рамки на деянието. Относно аргументите на защитата, че в обвинителния акт е посочена грешна дата и час, от записа на който не става ясно за коя част от денонощието се отнася, въззивният съд споделя становището на първата инстанция, изразена в разпоредителното заседание, проведено на 10.02.2021г., че става въпрос за явна техническа грешка, която не е довела до неяснота в изложената от прокурора фактическа обстановка, тъй като в обстоятелствената част и в диспозитИ. на обвинителния акт спрямо двамата подсъдими е посочена правилната дата (15.09.2018 г.) на извършване на деянието.

Не може да бъде споделено становището на защитата на двамата подсъдими, свързано с предмета на престъплението. Видно от обвинителния акт отнетите от магазина вещи са индивидуализирани по вид, количество и стойност, което съгласно утвърдената съдебна практика в достатъчно пълна степен определя предмета на престъпленията против собствеността. По досъдебното производство не е била назначена оценъчна експертиза за определяне пазарните цени на посочените вещи, предмет на обвинението, а прокурорът се е позовал на показанията на упълномощения представител на ощетеното юридическо лице за продажната цена на стоките в магазина. Действително, съгласно константната съдебна практика е недопустимо пазарната цена на предмета на престъплението да се определя по показанията на пострадалия от същото, но стойността на отнетите вещи, подлежи на доказване в съдебното производство и първоинстанционният съд е предприел нужните законосъобразни действия за определяне стойността на инкриминираните вещи, съобразно тяхната реална пазарна стойност /средните пазарни цени, като по този начин в пълна степен е гарантирал правото на защита на подсъдимите.