Решение № 3423 от 17.07.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3423 гр. София, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. М. при участието на секретаря М. В. като разгледа докладваното от И. Д. М. Административно наказателно дело № 20231110203521 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Софийски Районен съд е сезиран с жалба от В. Д. В. от ...................., с ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № СО - Т - В- 22 - 01 - 077/16.06.2022г. издадено от Заместник - кмет на Столична Община, с което на лицето е наложено наказание глоба в размер на 300 (триста) лева за извършено административно нарушение по чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична Община.

В жалбата си до съда наказаното лице навежда оплакване, свързано с процесуалната допустимост и основателност на жалбата. В мотивите се излагат съображения, че липсват данни жалбоподателката да е извършвала търговска дейност, респ. ако е била извършвала такава, не е годен субект на административна отговорност, тъй като е работила за юридическо лице. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят В. В., редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмена молба до съда от упълномощения 1 защитник не се възразява по даване ход на делото в тяхно отсъствие. Развиват се съображения във връзка с поддържане на аргументите, изложени в жалбата. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.

Административно – наказващият орган: Заместник - кмет на Столична Община, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се установява следната фактическа обстановка:

Търговското дружество „Висмар - 2022” ЕООД е било вписано в Търговския регистър с ЕИК ................ За нуждите на търговската си дейност то наело по силата на трудов договор № 00006/09.01.2022г. жалбоподателката В. Д. В.. Тя била назначена на длъжност ,,продавач – консултант“, като предмет на договора било извършване на търговия на територията на град ............... Срокът на договора бил сключен за неопределено време.

На 27.03.2022г. свидетелят Н.Г., назначен на длъжност „старши инспектор” в Столичен инспекторат към Столична община, заедно със свидетелката старши инспектор П. С., участвали в проверка за спазване правилата за извършване на търговски дейности на територията на Столична община, регулирани с Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО) и по конкретно спазването на изискването да се извършва търговия на открито само след снабдяване с разрешение за ползване на място върху терени общинска собственост, издадено от кмета на района. В изпълнение на своите контролни функции те посетили ,,Градска градина“ пред Народния театър, разположена в район „Средец“, в гр. София. Около 10:30 часа, на 27.03.2022г., преминавайки през градската градина, проверяващите забелязали жалбоподателката да продава печена и варена царевица и кестени от два боря метални колички, заемайки около 3 кв.м. публична общинска 2 собственост – пешеходна зона, без разрешение за ползване на мястото, издадено от Кмета на район ,,Средец“. Пристъпвайки към изпълнение на контролните си функции, административните органи изискали от В. разрешение за ползване на място за извършване на търговия на открито на терен – публична общинска собственост, издадено от Кмета на Район „Средец“. Жалбоподателката обаче не представил изисканите книжа, тъй като не разполагал с такива. Служителите при Столична Община не направили контролна покупка и не изискали касов бон. Съставили Констативен протокол на 27.03.2022г. от свидетелката П. С. В него като лице, което е извършвало неразрешена търговска дейност, било вписано В. В..

При така установените възприятия свидетелят Георгиев преценил, че е извършено административно нарушение, поради което съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-01077/27.03.2022 г. срещу В. Д. В.. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл.23 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДТСО). Актът бил изготвен в присъствието на свидетеля С.. Същият бил представен за подпис на В. и препис от него й бил връчен. В съответната графа тя вписала възражения, че работи за фирма ,,Висмар 2020“ ЕООД с касов бон и номер на трудовия договор, който цитирала. Отделно депозирала и възражение срещу акта, в което посочила че щандовете, на които работила, са на дружеството, което я е наело за извършване на търговска дейност. Въз основа на съставения АУАН на 16.06.2022г. Заместник – кметът на Столична община, издал и обжалваното Наказателно постановление № СО – Т-В – 22 – 01 -077/ 16.

06.2022г., с което на основание чл. 36, ал.1 и чл.35, ал.3 от НРУИТДТСО, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на физическото лице- жалбоподател било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно установена и доказана от от събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели Н. Г. и П. С., както и в приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Видно от показанията на актосъставителя Н.Г. е, че същият квалифицира жалбоподателката като ,,системен нарушител“, който е бил неколкократно наказван за извършване на 3 неправомерна търговска дейност. В разпита си се навеждат твърдения, че лицето извършва продажба на стоки, без да има издадено съответно разрешение. Частично тези показания се подкрепят и от твърденията на свидетеля по акта П. С., която обаче, предвид множеството извършени проверки, не си спомня за точно този случай. Независимо от това обаче, тя е съставила констативния протокол № КП – 22 – 0015300 от 27.03.2022г., в който е била посочена датата на извършване на проверката, респ. на установяване на деянието. Съдът кредитира показанията на свидетелите, участвали в проверката преди съставянето на АУАН. Същите са обективни, логични и последователни. От тях се извеждат фактът на констатирана търговска дейност в обекта, на който е заварен жалбоподателят при ползване за целта на част от терен – публична общинска собственост, както и отсъствието на издадено към момента на провеждания контрол в полза на В.

В. разрешение от Кмета на района за извършване на такава, било по реда на чл.23 (за търговия на открито), било по реда на чл.4 - чл.18 от Наредбата (за търговия от павилион). Проверяващите са категорични, че лично са възприели предлаганите стоки и тяхното предназначение именно за продажба на потенциални клиенти.

Наблюдавали са и конкретно реализирани от жалбоподателката пред тях сделки. Така изложените твърдения от тях намират потвърждение от приложеното копие на констативен протокол, изготвен от служители на Столичен инспекторат, макар и по отношение на работодателя на жалбоподателката В. В..

По същество жалбоподателката и нейния защитник не оспорват фактическата обстановка, изложена както в АУАН, така и в издаденото НП.

Техните оплаквания касаят липсата на доказано нарушение, отсъствието на годен субект на административна отговорност, респ. отсъствrето на виновно поведение за извършено нарушение.

Санкционираното лице съсредоточава аргументите си върху отсъствие на реализирана търговска дейност по смисъла, вложен в ТЗ, в частност незадълбоченост на проверката, дали тя извършва търговия в лично качество, или като наето от друг търговец лице, както и наличието на предпоставки въобще в случая да се коментира, че проверяваната от контролните органи дейност въобще попада в определението на понятието „търговия на открито“.

4

В показанията си пред съда и двамата свидетели излагат лично възприетите факти с присъщата на утвърден спомен логична последователност, поради което настоящата съдебна инстанция не намира основание да коментира предубеденост или тенденциозност при поднасяне на тази информация.

Обсъдените по - горе свидетелски показания обаче не могат да предложат нужното обективно и пълно познание относно субекта на констатираното от контролните органи нарушение и даденото именно в поведението на жалбоподателя авторство на деянието. Съмнението относно пълнотата на доказателствената дейност на двамата свидетели се задълбочава предвид изрично заявеното от тях, че не са проверявали дали въобще на В. е било издавано разрешение за извършване на търговия на открито в лично качество, което за този съд е от съществено значение с оглед правилното индивидуализиране на параметрите на отговорността не само с оглед субекта, но и с оглед кръга от накърнени отношения и нормата, която ги охранява. В тази връзка не следва да бъдат пренебрегвани фактите, изводими от прилбожените като писмени доказателства копия от трудов договор, допълнително споразумение към трудовия договор, справка от НАП и длъжностна характеристика, видно от които жалбоподателката е била лице, наето по трудово правоотношение преди извършване на проверката длъжност „продавач – консултант“, което е изпълнявало трудовите си функции именно в ползвания от неговия работодател обект. Изложеното в писмените справки е потвърдено не само от приложените по делото копия на трудов договор и длъжностна характеристика, но и от извлечението от водения от НАП. Съдът кредитира приобщените писмени доказателства, доколкото същите служат за изясняване на част от обстоятелствата по случая.

Представеният трудов договор и длъжностна характеристика са в подкрепа на тезата за съществуващите трудовоправни отношения между споменатото дружество и жалбоподателя, периода на тяхното съществуване и възлаганата на В. в техните рамки трудова дейност, които данни корелират с твърдението, че жалбоподателят не е лицето, чиято отговорност следва да бъде ангажирана.

От приложените по делото заповеди на кмета на Столична община се извеждат сведения за компетентността на наказващия орган и актосъставителя.

5

При извършена служебна проверка по законосъобразността на наказателното постановление съдът намира, че същото е било издадено при неправилно приложение на материалния закон.

Административнонаказателната отговорност на В. Д. В. е ангажирана за нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО. Сочената правна норма изисква търговия на открито, извършвана въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено по реда на Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално – декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, от кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. От събраните по делото доказателства обаче не се доказа по еднозначен и убедителен начин авторството на извършеното нарушение. Правило, въведено с текста на чл.23 от Наредбата е адресирано до лица, обладаващи качеството „търговец“, поради което и задължителен признак от състава на нарушението му се явява особеното качество на неговия субект. Този извод се налага при граматическо и систематично тълкуване на разпоредбите от съответния раздел в глава III от Наредбата, в частност нормата на чл.19, дефинираща понятието „търговия на открито“, тази на чл.23 и нормата на чл.26, ал.1, въвеждаща изискването за представяне пред контролните органи при поискване на документи.

Доколкото сред текстовете на Наредбата съдържанието на понятието „търговец“ не е изведено, то същото се изпълва от легалното определение в в § 13, т. 2 ДР на Закона за защита на потребителите, към която препраща разпоредбата на § 3, т. 3 от ДР на Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община.