Определение № 1984 от 23.04.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1984 гр. Варна, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20263100500778 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Н. Н. К. чрез адвокат Д. Н. срещу решение № 532 от 13.02.2026 г. , постановено по гр.д.№ 4889 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиринадесети състав, в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата Н.

Н. К. с детето Искър Николаев К. на основание член 127, алинея 2 от СК по следния начин: до навършване на 13 години от детето: всяка нечетна седмица от годината в неделя от 10 часа до 20,30 часа и всяка четна седмица от годината в събота от 10 часа до 20,30 часа; всяка сряда майката осигурява провеждането на видеоконферентен разговор между бащата и детето в 18 часа, като срещите между бащата и детето се осъществяват на подходящи места, съобразени с възрастта, ангажиментите и интересите на детето, и бащата следва да взема детето от дома, в който то се отглежда и да го връща в същия дом; след навършване на 13 години от детето: всяка нечетна седмица от годината от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспИ.е при бащата; за две седмици през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; за 10 дни общо през пролетната ваканция и/или междусрочната ваканция на детето с преспИ.е; за новогодишните празници на всяка четна година, които са обявени за официални празници и неработни дни; за коледните празници на всяка нечетна година, които са обявени за официални празници и неработни дни; за два дни от великденските празници на всяка нечетна година; за четири часа на рождения ден на бащата; за четири часа в деня след рождения ден на детето /21 август/, ако бащата не е присъствал на тържеството на 20 август; всяка сряда майката осигурява провеждането на видеоконферентен разговор между бащата и детето в 18 часа, като срещите между бащата и детето се 1 осъществяват на подходящи места, съобразени с възрастта, ангажиментите и интересите на детето, и бащата следва да взема детето от дома, в който то се отглежда и да го връща в същия дом.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, както и за постановяването му в противоречие с най-добрия интерес на детето. Сочи се, че майката системно не изпълнява постановения режим на лични контакти по привременните мерки, в резултат на което въззивникът не е виждал детето си повече от 2 години. Майката е причината за прекъсване на контакта между Искър и баща му, като не е склонна да прояви родителско сътрудничество в името на детето. Това поведение представлява част от цялостни модел на поведение на майката в хода на производството, характеризиращо се с незачитане волята на съда, както и пренебрегване интереса на детето. Това се потвърждава и от обстоятелството, че майката едва два пъти е завела детето в контактния център, както и, че е подала молба за прекратяване на социалната услуга.

Излага се, че от заключението на приетата по делото СПЕ е видно, че у Искър е формиран негативен образ на бащата, което е резултат от продължителната липса на контакт и въздействие върху него.

Иска се решението в атакуваната му част да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се определи следният режим на лични отношения между бащата и детето: всяка седмица от годината от 18 часа в петък до 20 часа в неделя; всеки понеделник и сряда майката да осигурява провеждането на видеоконферетен разговор между бащата и детето в 18 часа; през лятото – по 10 дни през юли, август и септември; през пролетната и/или междусрочната ваканции – за 10 дни общо с преспИ.е; за новогодишните празници на всяка четна година; за коледните празници на всяка нечетна година; за два дни от великденските празници на всяка нечетна година; за четири часа на рождения ден на бащата; за четири часа в деня след рождения ден на детето /21 август/, ако бащата не е присъствал на тържеството на 20 август.

Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания:

1/ Да се изискат от V РУ при ОД на МВР - Варна всички докладни и протоколи във връзка с посещение на адрес в град Варна – ул. «Семьон Дежньов» № 12 от 01.01.2026 г. по сигнали на Н. К.;

2/ Да се изиска информация за подадените от Н. К. сигнали на телефон 2

112 от мобилен телефон *** от 01.01.2026 г.;

3/ За допускане до разпит на един свидетел при условията на водене за установяване на отказа на майката да предаде детето на бащата и за проведените разговори с детето;

4/ За поставяне на въпроси по реда на член 176 от ГПК към насрещната страна, а именно: Какви са причините да отказва да предава детето на бащата?

Каква е причината за отказа й от услугата в ЦОП за осъществяване на контакт?

Въззиваемата страна И. Д. П. чрез адвокат Б. Р. е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва въззивната жалба и счита атакуваното решение за правилно и закононъобразно, което като такова следва да бъде потвърдено. Излага конкретика за всяка дата за липсата на срещи между бащата и детето.

Направени са от доказателствени искания: въззиваемата страна в отговора следните

1/ Да се изискат от V РУ при ОД на МВР - Варна всички докладни и протоколи, съставени при и по повод сигнали на адрес в град Варна – ул.

«Семьон Дежньов» № 12;

2/ Да се допуснат до разпит при режим на призоваване полицейските служители, отзовали се на сигналите на Н. К.;

3/ Да се допусне до разпит при условията на водене един свидетел за установяване на причините, поради които Искър не желае да се вижда с баща си.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3

1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.

Имайки предвед така постановеното в цитираното тълкувателно решение, настоящият състав на съда намира, че следва да бъдат удовлетворени исканията и на двете страни за събиране на посочените доказателства, които са относими към предмета на спора и допустими съобразно нормите на ГПК.

По искането на въззиваемата страна за допускане до разпит при режим на призоваване на полицейските служители, отзовали се на сигналите на Н. К., съдът ще се произнесе след получаване на преписката от V РУ при ОД на МВР – Варна.

Също така настоящият състав на въззивния съд намира, че следва да задължи родителите да се явят за изслушването им по реда на член 59, алинея 8, изречение първо от СК, тъй като същите не са изслушвани пред първоинстанционния съд, а това е задължително.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗИСКАТ от V РУ при ОД на МВР - Варна копия на всички докладни и протоколи, съставени при и по повод сигнали на адрес в град Варна – *** от 01.01.2026 г. до настоящия момент.

ДА СЕ ИЗИСКА информация от Дирекция „Национална система 112“ на Министерството на вътрешните работи за подадените от Н. К. сигнали на телефон 112 от мобилен телефон *** от 01.01.2026 г. до настоящия момент.

ДОПУСКА до разпит един свидетел при условията на водене от страна на въззивника за установяване на отказа на майката да предаде детето на бащата и за проведените разговори с детето.

ЗАДЪЛЖАВА И. Д. П. на основание член 176, алинея 1 и алинея 2 от ГПК да се яви лично в насроченото съдебно заседание, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото като отговори на следните въпроси: Какви са причините да отказва да предава детето на бащата? Каква е причината за отказа й от услугата в ЦОП за осъществяване на контакт?

УКАЗВА на И. Д. П., че при неизпълнение на това задължение на основание член 176, алинея 3 от ГПК съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.

ДОПУСКА до разпит един свидетел при условията на водене от въззиваемата страна за установяване на причините, поради които Искър не желае да се вижда с баща си.

ОТЛАГА произнасянето по искане на въззиваемата за допускане до разпит при режим на призоваване полицейските служители, отзовали се на сигналите на Н. К., след получаване на преписката от V РУ при ОД на МВР – 5

Варна.

ПОСТАНОВЯВА изслушване на родителите И. Д. П. и Н. Н. К., като ги ЗАДЪЛЖАВА да се явят в съдебно заседание за изслушването им от съда.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.06.2026 година от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6