Решение № 2790 от 16.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2790 гр. София, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110126489 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на **** срещу А. Б. Б., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, а именно: 1 088.39 лв. – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането; 188.58 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 25.05.2022 г.; 42.22 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на вземането; 7.91 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г., за които е издадена Заповед да изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28806/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че през исковия период е било налице договорно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот с ответника в качеството му на собственик, към което са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през процесния период топлинна енергия за имота, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от **** по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника, но във възражението по чл. 414 ГПК той възразява, че не дължи сумите, защото до 30.10.2019 г. собственик на имота е била неговата майка **** Б.а, както и поради изтекла 1 погасителна давност за част от вземанията.

Третото лице – помагач на ищеца **** изразява становище, че дяловото разпределение е извършено законосъобразно и предявените искове са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на вземания, за които е издадена Заповед да изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28806/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок, в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК и при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

В случая във възражението по чл. 414 ГПК ответникът признава факта, че неговата майка **** Б.а е била собственик на процесния имот до смъртта си, като признанието на факт намира частична опора и в представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства – Договор от 15.12.1988 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, молба с изх. № 30251/01.07.2011 г. по изп. д. № **** по описа на ЧСИ **** и Постановление за налагане на възбрана по изп. д. № ***** по описа на ЧСИ ****, които за целите на настоящия процес са достатъчни за формиране на извод, че до смъртта на **** Б.а процесният имот е бил съсобствен между нея и ответника при квоти 5/6 ид. ч. за нея и 1/6 ид. ч. за него. Не е спорно по делото, а и от Удостоверение за наследници от 11.12.2023 г. се изяснява, че **** Б.а е починала на 30.10.2019 г. и е оставила като единствен законен наследник своя син – ответникът. Следователно с 2 откриване на наследството той е станал единствен собственик на процесния имот. Не се твърди, нито се установява той да се е разпоредил със собствеността върху имота по време на исковия период. Предвид изложеното съдът приема, че именно ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря за задълженията за цената на доставената в имота топлинна енергия през целия процесен период: до 30.10.2019 г. – в качеството си на съсобственик, притежаващ 1/6 ид. ч. от имота, и като единствен законен наследник на другия съсобственик, а след това – в качеството си на единствен собственик на апартамента.

Възникналото между страните и съществувало през процесния период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ****, с абон. № ****, съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от **** на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

С Определение № 40298/10.11.2023 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за безспорни реалната доставка на топлинна енергия в имота през исковия период, цената на която възлиза на претендираната сума, и правилното и законосъобразно извършване от **** на услугата дялово разпределение по отношение на имота през процесния период.

Всичко гореизложено обосновава извод, че искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е доказан по основание и размер.

По възражението на ответника, направено във възражението по чл. 414 ГПК, за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.

Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.

„в“ ЗЗД.

От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на 3 извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.

В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 31.05.2022 г., поради което погасени по давност са вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 23.03.2019 г., а това са задълженията за периода от м. 05.2018 г. до м. 01.2019 г. включително, защото срокът за плащане на задължението за м. 02.2019 г. е бил до 14.04.2019 г. включително, респ. давността за него е прекъсната с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.

Размера на задължението за стойността на доставената топлинна енергия за периода, за който не е изтекла погасителната давност – от м. 02.2019 г. до м. 04.2021 г., съдът определи по реда на чл. 162 ГПК, базирайки се на данните в изравнителните сметки и отчитайки, че посочените в тях суми за действително доставена топлинна енергия са без начислен ДДС, и приема, че възлиза на сумата от 745.85 лв.

Ответникът не твърди и не доказва плащане на цената на доставената топлинна енергия.

Следователно искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е частично основателен – за сумата от 745.85 лв. за периода от м. 02.2019 г. до м. 04.2021 г., върху която ответникът дължи и законната лихва, считано от 31.05.2022 г. до окончателното плащане, а за разликата над този размер до пълния предявен размер и за периода от м.

05.2018 г. до м. 01.2019 г. следва да бъде отхвърлен поради изтекла погасителна давност.

Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в плащането му. В случая е установено наличието на главен дълг. По отношение на забавата в плащането му съдът намира следното: Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в 4 размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. В случая ответникът е изпаднал в забава в плащането на главното задължение предвид липсата на извършени плащания в уговорения срок. Началото на забавата е 15.09.2019 г. за главницата за периода от м. 02.2019 г. до м.