Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 161 от 17.11.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 198/2022
Вид
Решение № 161
Подписан
17.11.2022
В сила
20.06.2024
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.83 ал.3 · Закон за здравето
  • чл.52 ал.1 · Конституция на Република България
  • чл.4 ал.1 · Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Велико Търново, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000198 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозирана въззивна жалба от НЗОК – София срещу Решение № 50/ 02.05.2022 г. по Т.д. № 188/ 2021 г. по описа на ОС – Русе, с което е осъдена да заплати на Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД Русе сумата 25 518 лв., представляваща стойността на извършена и отчетена, но незаплатена медицинска помощ на ЗОЛ по клинични пътеки за периода 01.02.2018 г. – 30.11.2018 г. и сумата 7 913.37 лв. – законната лихва върху от падежа на всяко месечно вземане до датата на завеждане на исковата молба 30.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25 518 лв., считано от 01.07.2021 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят счита решението за постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, като съдът не извършил преценка и анализ на доказателствата, не ставало ясно какви са фактическите му констатации, а правните му изводи били неразбираеми, фрагментарни, без логическа последователност и вътрешно противоречиви. Съдът цитирал правни норми, които тълкувал в противоречие с техния смисъл и волята на законодателя и без да е ясно, какви изводи формира въз основа на същите, неуместно и извън контекста боравил с практиката на КС и с понятия, които имали легална законова дефиниция. Той необосновано изцяло игнорирал приложимите към спора разпоредби на Националните рамкови договори между НЗОК и БЛС за медицинските дейности през 2017 г. и 2018 г., 1 финансовите рамки на НРД, обемите за дейностите по КП на национално ниво, закупувани от НЗОК, методиките за остойностяването и закупуването им. Неправилно приел, че процесните договори са наложени от НЗОК без възможност лечебното заведение да влияе върху съдържанието им, защото по силата на закона типовите договори били утвърждавани едва след съгласуването им с УС на БЛС. Поддържа, че всички договорни клаузи са в синхрон с действащата нормативна база и въведените ограничения не лишават здравноосигурените лица от право на медицинска помощ, а целят спазването на очертаната от ЗБНЗОК финансова рамка за извършване заплащането на медицински дейности от НЗОК, като излага подробни съображения защо е въведен лимит на заплащания обем от здравни дейности. Заема становище, че надлимитната дейност е извън предмета на договорите, поради което в полза на Болницата не се е породило вземане за нейната цена, основано на договорите и предявеният иск по чл.79 ал.1 ЗЗД бил изцяло неоснователен. Неправилно и необосновано било решението и в частта за присъдената лихва за забава. В договорите липсвал уговорен падеж за заплащане на надлимитна дейност, каквато въобще те забранявали да бъде отчитана. Уговореният в чл.45 срок за заплащане на осъществената медицинска дейност бил приложим само към отчетена в рамките на отчетния период дейност, какъвто не бил настоящият случай. Даденото от съда разрешение било в противоречие и със съдебната практика, на която жалбоподателят се позовава. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендира присъждането на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна е подала отговор, в който оспорва жалбата. Заема становище, че постановеното от ОС – Русе решение е правилно, законосъобразно и обосновано при ясни мотиви на съда, обусловили крайните му изводи. Приетото от съда кореспондирало с установената съдебна практика, която Болницата неизчерпателно посочва. Исковата претенция била основателна предвид доказване реалното извършване на надлимитната дейност, включена в преметния обхват на договорите, отчитането й чрез ежедневните електронни отчети и незаплащането й от НЗОК. Правилен бил изводът на ОС – Русе и досежно иска за заплащане на обезщетение за забава, като двете съдебни решения за различен момент на изпадане в забава, на което се позовавала НЗОК, били изключение от съдебната практика по сходни казуси, при това едното не било влязло в сила. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда 2 от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изложена от него изчерпателно и разбираемо и кореспондира със събрания доказателствен материал, при което оплакването на жалбоподателя, че фактическите констатации, въз основа на които съдът е изградил правните си изводи, са неясни, е неоснователно.

Релевантни за спора факти са следните: За исковия период м.02.2018 г. – м.11.2018 г. между Специализирана болница за активно лечение по кардиология Медика Кор ЕАД Русе /наричана за краткост Болницата/ и НЗОК е имало сключени и са действали два договора с предмет оказване на медицинска помощ по клинични пътеки на ЗОЛ и на определена категория здравно неосигурени лица – съответно от 23.05.2017 г. и от 28.05.2018 г., в сила от 01.04.2018 г., като правата и задълженията на страните са подробно разписани в договора. По силата на договорите, които имат идентично съдържание, Болницата като изпълнител се е задължила да оказва на здравноосигурени лица, на здравно неосигурени лица по §2 и на лицата по § 8, респ. § 9 от ЗБНЗОК за 2017 г./ 2018 г. болнична медицинска помощ по изчерпателно изброени клинични пътеки, без да изисква заплащане или доплащане от лицата за дейността – предмет на договорите, освен в изрично посочени хипотези; да разполага по всяко време на действие на договора с медицински специалисти с квалификация, необходима за изпълнение на договора; да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност; да спазва правата на здравноосигурените лица и на пациента, регламентирани в ЗЗО и ЗЗ, и да осигурява условия, гарантиращи тези права; да предоставя изискваната от НЗОК отчетна документация в договорените срокове. НЗОК като възложител се е задължил да закупува дейностите по клиничните пътеки в рамките на определени месечни стойности, които се определят от нея по реда на чл.36 - чл.34 и се отразяват в част Б на Приложение 2, да следи за спазване на правата на здравноосигурените лица и пациентите от страна на изпълнителя, както и да заплаща извършената и отчетена болнична помощ по договорените клинични пътеки до 30-то число на месеца, следващ отчетния, освен когато е предвиден друг срок – чл.45 от договора от 2017 г. и до 25-то число на месеца, следващ отчетния, освен когато е предвиден друг срок – чл.46 от договора от 2018 г. В чл.4 ал.2 е предвидена дължимост от възложителя на законна лихва при забава в плащането. Съгласно чл.31 от договора изпълнителят е длъжен да отчита ежедневно по електронен път оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора, като не се заплащат дейности, 3 които не са отразени в ежедневните отчети и не са приети от информационната система в договорените срокове. Ежедневните отчети се обработват в информационната система на НЗОК и в срок до 7-мия работен ден, следващ отчетния месец, РЗОК уведомява изпълнителя с месечно известие по елентронен път за отхвърлената от заплащане дейност и основанието за това. В т.7 на чл.31 ал.12 е посочена като основание за отхвърляне на плащането хипотезата на чл.38 от договора – извършена надлимитна дейност. Съгласно чл.38 от договора от 2018 г. изпълнителят отчита с финансово-отчетни документи дейности на стойност, в рамките или под равнището на месечната стойност за съответните дейности. В чл.38 ал.7 е посочено, че изпълнителят не може да предявява за закупуване от възложителя дейности и медицински изделия, отхвърлени за заплащане поради надвишаване на стойностите за съответните месеци. Аналогично в чл.37 от договора от 2017 г. след изменението му с ДС № 3/ 04.07.2017 г е предвидено, че изпълнителят не може да отчита с финансовоотчетни документи дейности на стойност, надвишаваща определената в Приложение 2, и отчетените такива се посочват като отхвърлени в месечното известие.

Не се спори между страните и това е установено от приетите по делото писмени доказателства, анализирани в приетата съдебно-медицинска експертиза, и от заключението на съдебно-икономическата експертиза, че за исковия период от 01.02.2018 г. до 30.11.2018 г. Болницата е предоставила медицинска помощ на 21 бр. здравноосигурени лица по различни клинични пътеки; че извършените дейности по клинични пътеки са отразени надлежно в медицинската документация – проверените от вещото лице истории на заболяването на пациентите, както и са въведени в персонализираната информационна система на НЗОК; че извършената дейност е на обща стойност 25 518 лв., с която стойност са надвишени утвърдените по Приложение № 2 стойности за съответните месеци; че за надлимитните дейности не са издавани фактури, но стойността им е включена в отчета на приходите и разходите на лечебното заведение като приход от продажба на услуги; че НЗОК не е заплатило стойността на така констатираната надлимитна дейност. Видно от писмо на управителя на Болницата изх. № 69/ 16.04.2021 г., получено от НЗОК на 20.04.2021 г., Касата е поканена да заплати стойността на надлимитната дейност, ведно с обезщетение за забавено плащане за всеки един от процесните месеци.

При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.59 ЗЗО и чл.86 ал.1 ЗЗД. Спорът пред въззивната инстанция не е относно наличието на валидно облигационно правоотношение, основано на процесните договори за оказване на медицинска помощ по клинични пътеки, извършването от ищеца през исковите месеци на дейност, включена в предметния обхват на двата договора, надлежното отчитане на тази дейност и стойността на същата, а е само по правния въпрос за дължимостта на плащане за 4 дейност, която макар и да попада в предметния обхват на договорите е на стойност, надвишаваща договорените месечни стойности съгласно Приложение 2, т.е. тя е извън определения от възложителя лимит за съответния период.

Организирането на дейността по предоставяне на медицински услуги и заплащането им е регламентирано от ЗЗО, Националните рамкови договори, сключвани ежегодно между НЗОК и БЛС, ЗБНЗОК за съответните години и Правилата за условията и реда за чл.4 ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗБНЗОК, Методиките за остойностяване на дейностите в болничната медицинска помощ и за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ, приети с Постановление № 57/ 16.03.2015 г.

Специалният закон ЗЗО възлага провеждането на държавната политика в сферата на здравното осигуряване и свързаните с него обществени отношения на НЗОК. Това е юридическото лице, което участва в договорни правоотношения с лечебни заведения – изпълнители на БМП, като съгласно чл.2 ал.1 ЗЗО закупува от тях регламентиран с наредба на министъра на здравеопазването на основание чл.45 ал.2 ЗЗО пакет от медицински дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Съгласно § 1, т.2 от ДР на ЗЗО този пакет представлява определени по вид и обхват дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при условия и по ред, определени в Националния рамков договор. Видно от легалната дефиниция, целта на закупуването на пакета е гарантиране на всички здравноосигурени лица достъпността до включените в него здравни дейности, в съответствие с прокламираното в чл.52 ал.1 КРБ право на достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, и с основните принципи на здравното осигуряване. Тези принципи са визирани в чл.5 ЗЗО и сред тях в т.5 е равнопоставеното третиране на здравноосигурените лица при идентични условия.