Акт от 05.12.2023, Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

№ 75 05.12.2023 г. град Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Търговище на седми ноември две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова

ЧЛЕНОВЕ: Албена

Стефанова

Стоян Колев

Секретар - Ивалина Станкова

Прокурор - М.А. като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена

Стефанова КНАХД № 87 по описа за 2023 г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н.И.П., ЕГН ********** ***, подадена чрез адвокат Е.Ц.от АК-Ловеч, с посочен по делото съдебен адрес:*** против Решение № 142/24.07.2023 г. на Районен съд - Търговище, постановено по НАХД № 378 по описа на съда за 2023 г., в частта, с която е потвърдено НП № 38-0004637 от 10.04.2023 г. на Директора на РД „АА“ – Русе, в частта по т.1 от НП, с която на Н.И.П. за нарушение на чл.36,пар.1,т. (i) от Регламент /ЕС/ №165/2014г., на основание чл.93в,ал.17,т.1 от ЗАвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.

В жалбата като касационни основания се навеждат нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага се становище, че Районният съд е отхвърлили възраженията на П., наведени в жалбата до него, без да изложи мотиви в решението си. Излагат се доводи, че съдът не е разпитал всички свидетели, а само един, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Навежда се, че видно от текста на НП, в последното няма „…обвинение за непредставяне на документи за предходните 28 дни“. Излагат се доводи, обосноваващи неправилна правна квалификация на деянието на П. в НП и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон от страна на Районния съд. Моли се оспореното решение и НП в потвърдената му част да бъдат отменени като незаконосъобразни. Претендира се присъждане на направени разноски в касационната инстанция.

В съдебно заседание касаторът, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна - Директора на

РД „АА“ - Русе не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че съдебният акт е мотивиран и че правилно е приложен материалния закон от страна на въззивния съд. Дава заключение, че оспореното въззивно решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 25.01.2023г. инспектори от РД

“АА” - Русе спрели за проверка товарен автомобил /влекач/ МАН с рег.№ *****, кат. N3 с прикачено полуремарке „***************, кат. 04. При проверката било установено, че автомобилът се управлява като водач от Н.И.П.. От представените при проверката документи - товарителница серия М, № ****/ 25.01.2023г. и пътен лист сер. А, № 169786 / 24.01.2023г. било установено, че водачът П. извършва обществен превоз на товари /дърва/ с превозвач „****“ООД, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006, с маршрут от гр.****. В хода на проверката контролните органи установили, че товарният автомобил е оборудван с аналогов тахограф Stoneridge electronics 2406МСС с № 24220847. В хода на проверката контролните органи поискали от водача да представи за проверка тахографските листи от текущия ден и от предходните 28 дни. Водачът П. представил на проверяващите тахографски листи от 25.01.2023г. и от 24.01.2023г., но не могъл да представи на контролните органи тахографски листи за предходните 27 дни. При проверката било установено и че товарният автомобил с рег.№ ***** е технически неизправен, тъй като предното му обзорно стъкло било спукано в зоната за почистване от устройствата за почистване. След извършена визуална проверка неизправността била оценена от контролните органи като „значителна“, съгласно Приложение №5 към чл.31, ал.1 от Наредба № Н - 32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Предвид така констатираното, инспектор от РД „АА“ - Русе съставил на Н.И.П. АУАН № 116/ 25.01.2023 г. за нарушение на чл.36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. и за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП във вр. с чл.101, ал.4 и във вр. с Приложение 5, Част I, т.3.2, буква „а“ от Наредба № Н - 32 от 16.12.2011 г. Посоченият Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е подписан от П. без възражение.

На 30.01.2023г. в РД „АА“ - Русе било представено удостоверение за дейности по Регламент (ЕО) № 561/2006 от 23.01,2023г издадено от „****“ ООД, входирано под № 52-00-31-914/30.01.2023г.

Според същото в периода от 14:00ч. на 28.12.2022г. до 24:00ч. на 23.01.2023г. Н.И.П. е извършвал друга работа, а не управление на превозното средство. Приемайки, че така представеното удостоверение е изготвено с цел избягване на административно-наказателна отговорност за П., наказващият орган не го е ценил.

Предвид това, въз основа на така съставения АУАН Директорът на РД „АА“ - Русе е издал Наказателно постановление № 38 - 0004637 от 10.04.2023г., с т.1 от което за нарушение на чл.36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014г., на основание чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр е наложил на Н.И.П., ЕГН ********** административно наказание „глоба“ в размер на 1500лв., а за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП във вр. с чл.101, ал.4 и във вр. с Приложение 5, Част I, т.3.2, буква „а“ от Наредба № Н - 32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложил на Н.И.П., ЕГН ********** административно наказание „глоба“ в размер на 200лв.

С жалба с вх.№ 52-00-55-31110/2/ от 18.05.2023г. Н.И.П. е обжалвал посоченото НП пред Районен съд-Търговище, само в частта му по т.1.

Районният съд след като е приел за установена гореописаната фактическа обстановка е извел извод, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като правото на защита на жалбоподателя П. в административно-наказателното производство не е нарушено.

Районният съд е извел извод, че от така събраните писмени доказателства и от показанията на свидетеля И. И. безспорно по делото се доказват елементите на описаното в т.1 от НП административно нарушение. Съдът е приел, че представеното удостоверение за дейности по Регламент (ЕО) № 561/2006. в последствие от П. не е било представено на контролните органи при проверката на 24.01.2023г., като съдът е изложил мотиви, че водачът П. е следвало да разполага с това удостоверение преди да потегли с автомобила, съгласно чл.10, ал.2 от Наредба № Н-3 от 7.04.2009г., издадена от министъра на транспорта на основание чл.89, ал.1 от ЗАвПр с цел осигуряване на необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) №165/2014г. и (ЕО) № 561/2006. Позовавайки се на събраните по делото гласни доказателства съдът е приел за доказано, че към деня на проверката водачът П. не е разполагал със съответното удостоверение, като същият е съобщил на контролните органи, че има тахографски листи за съответните дати, а не такова удостоверение. Районният съд е приел за доказано по делото, че П. е извършил нарушение на чл.36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014г., като същото не се изключва от представения впоследствие частен документ, чиято дата на съставяне не може да се приеме за удостоверена по безспорен начин, по аргумент от чл.181 от ГПК. Районният съд е извел извод, че жалбоподателят П. правилно е санкциониран на основание чл.93в, ал. 17, т.1 от ЗАвПр. След като е изследвал посочените в НП правни норми, първоинстанционният съд е стигнал до извод, че административното наказание е правилно и законосъобразно определено по вид и по размер, който е фиксиран, а също така, че в случая не са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи Районният съд е потвърдил НП в обжалваната му част по т.1, като правилно и законосъобразно.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:

В жалбата си до

Районния съд жалбоподателят като възражение е обосновал неправилна правна квалификация в НП на описаното деяние, тъй като същото е следвало да бъде подведено под нормата на чл.93, ал.2 от ЗАвП, с което е налице неправилно приложение на материалния закон. Навел е също така, че Районният съд неправилно не е ценил представеното от него удостоверение за дейности по Регламент (ЕО) № 561/2006.

В мотивите на своето решение Районният съд е обсъдил всяко едно от изложените от П. възражения в неговата жалбата, като е изложил ясни мотиви по отношение на преценката си - да не ги зачете за основателни. Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. Не са налице доказателствени искания от страна на жалбоподателя за разпит на други свидетели, предвид на което допускането до разпит на актосъставителя, като единствено известен на съда свидетел по установяване на нарушението, съобразно данните по АУАН, неможе да обоснове съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В НП съвсем ясно е посочено като елемент на административно-наказателното обвинение, че водачът не представя тахографски лист за предходните 27 дни преди 24.01.2023г. като дати. Налице е пълна яснота във волята на органа относно всички елементи на административното нарушение, което се вменява на П. с НП и правото на защита на последния по никакъв начин не е било ограничено. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3,т.1,т.2 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК и доводите, изложени от касатора в жалбата, в тази насока са изцяло неоснователни.

По аргумент на чл.10, ал.2 от Наредба № Н-3 от

7.04.2009г., Удостоверението по ал.1 от същата разпоредба, следва да се попълни по съответния начин и подпише от представител на предприятието и от водача преди началото на пътуването, и последният следва да разполага с него именно към момента- преди началото на пътуването. От събраните писмени и гласни доказателства по делото е доказано, че водачът на автомобила П. не е разполагал със съответното удостоверение преди отпътуването си с товарния автомобил и в деня на проверката -25.01.2023г. Хипотезата на чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвПр, както и тази на чл. 36, § 1, т. (i) от Регламент № 165/2014 изискват физическото наличие на изброените документи при осъществяване на превозната дейност, съответно представянето им при проверката от контролните органи, а не в някакъв последващ момент. От доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на проверката водачът П. не е представил на контролните органи нито тахографски листи за предходния след 24.01.29023г. 28-дневен период, нито съответното удостоверение за дейности, в случай, че е било налице някое от обстоятелствата, изключващи възможността да се съставят тахографски листи. Обстоятелството, че впоследствие е предоставено такова удостоверение за дейности, не изключва отговорността на водача. При тези данни по делото деянието на П. се явява съставомерно.

При така събраните по делото писмени и гласни доказателства касационният съд приема за правилен извода на въззивния съд за доказаност на елементите на нарушение по чл.36, § 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014г, като така описаното от обективна страна деяние на П. в НП правилно е правно квалифицирано и подведено под нормата на чл.93в,ал.17,т.1 от ЗАвП. Изводите на Районния съд, че конкретният случай на административно нарушение не разкрива белезите на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН също се споделят от настоящата инстанция.

На касатора е наложен размер на наказанието