Решение № 260320 от 02.03.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2590/2020
- Вид
- Решение № 260320
- Подписан
- 02.03.2021
- В сила
- 24.03.2021
- Състав
- БОЯН ДИМИТРОВ КЮРТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1, т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
Номер 260320 02.03.2021г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІV наказателен състав
На двадесет и шести август двехиляди и двадесета година В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Славка Иванова като разгледа докладваното от съдията
АНД номер 2590 по описа за
2020 година намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
20-1030-002571/18.03.2020г. издадено от ** Група в Сектор ПП-Пловдив, с което на И.Н.И., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 700 / седемстотин / лв. и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от повереник.
Въззиваемата страна - ПП– Пловдив, не изпраща представител, но в писмено становище настоява да бъде потвърдено процесното НП.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
На 07.02.2020г. около 15.15ч автомобил с рег. № **, марка „Фиат”, модел „Стило”, собственост на Т.Г.С., се движел по път ІІ-86 към гр.Пловдив.
Вече на Асеновграско шосе в близост до № 1 скоростта му била 103 км/ч, при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. Горното било заснето с автоматизирана мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 648. Тъй като скоростта била значително над разрешената, на собственика не бил издаден фиш, а същия бил поканен за съставяне на акт. В нарочна декларация Т.С. декларирала, че на процесната дата и място автомобила е управляван от жалб.И.. Ето защо за горното на 24.02.2020г. срещу последния свид. С.Г.С. съставил АУАН № 019220, серия АА за нарушение по (чл.21, ал.1 ЗДвП. Въз основа на него било издадено и процесното НП. Следва да се посочи, че към момента на деянието на Асеновградско шосе липсвал знак Д1, обозначаващ начало на населеното място, в случая гр.Пловдив, поради течащ ремонт на пътя.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели С.Г.С., В. Г.Г. и В.С.Г., от писмените доказателства по делото- фотоснимки, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, справка за водач/ нарушител, писмо от АПИ, които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви. Следва да се посочи, че актосъставителя не можа да посочи дали действително е имало знак Д1 към 07.02.20г., но другите двама свидетели категорично посочиха, че тогава знака е бил демонтиран поради ремонт на пътя и не е имало такъв указващ от къде започва началото на населеното място. Същото се потвърждава и от представеното по делото писмо от АПИ, в което изрично е посочено, че знакът е бил демонтиран на 09.12.2019г. и нов е поставен едва на 05.03.2020г.
При това фактическо положение според настоящата инстанция действително нарушението не може да се вмени във вина на жалбоподателя, макар да се установява, че на процесното време и място той е управлявал автомобил със скорост 103 км/ч. Липсата на табела указваща начало на населен място, а на практика и на входа на гр.Пловдив от южна страна, а не в централната или пък жилищна част на града, лишава дееца от субективна страна от възможност да извърши нарушението за превишена скорост в населено място. Последното налага отмяна на процесното НП.
За пълнота следва да се посочи, че според настоящата инстанция не е основателно възражението на жалбоподателя, че нарушението не било фиксирано с годно средство. По делото са приложени надлежни доказателства за одобрен тип и преминат метрологичен контрол на техническото средство. Приложен е и надлежно попълнен протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., с което е спазен реда за употреба на техническото средство. На следващо място действително при посочване номера на акта в НП е изтървана първата цифра, но това не води до извода, че е бил съставен някакъв друг акт, като от съдържанието на процесния и възпроизвеждането му в НП е видно, че се касае за един и същ констативен акт.
Тъй като предвид изложеното по-горе се налага отмяна на процесното НП и е надлежно и своевременно направено искане за присъждане на разноски, то ОДМВР Пловдив, която е юридическо лице следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените такива в размер на 350лв. за повереник. Същата сума е видна от приложения договор за правна защита и съдействие по делото и списък с разноски.
Следва да се посочи, че на жалбоподателя е било издадено и съдебно удостоверение по делото, за което е заплатил 5лв държавна такса, но тъй като тази сума не е включена в списъка с разноски, но явно същата не се претендира и не следва да му бъде присъдена. Доколкото въззиваемата страна е направила искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, то следва да се посочи, че същото е малко над минимума от 300лв, но не следва да се намалява на самия такъв, с оглед проведените два броя заседания по делото и обема на извършените действия от повереника.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1030-002571/18.03.2020г. издадено от ** Група в Сектор ПП-Пловдив, с което на И.Н.И., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 700 / седемстотин / лв. и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на жалбоподателя И.Н.И., с ЕГН ********** *** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева разноски по делото за повереник.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.