Решение № 118 от 31.07.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Петрич, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ХАНТОВА при участието на секретаря Людмила Маламова като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно наказателно дело № 20261230200076 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Е. Т., ЕГН-********** от град София, жк „Н. ІV“ №*, вх.*, ет.*, ап.* действащ чрез адв.К. А. от САК, със съдебен адрес град София, ул.“П.“ №*, вх.*, ет.*, офис * срещу Наказателно постановление (НП) № 25-5396-000009 от 07.12.2025 г. , издадено от ВПД Началник ГПУ в РДГП Смолян, ГПУ – Петрич, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са наложени наказания "Глоба" в размер на 500 (петстотин) лева (255,65 евро) и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца.

В жалбата се твърди, че

Наказателното постановление е незаконосъобразно.

Жалбоподателят сочи, че в НП липсва ясно, точно описание на всички релевантни факти, които да обосноват състава на твърдяното нарушение. Не са изложени мотиви относно причините, поради които е прието, че МПС-то не е регистрирано по надлежния ред, дали е налице виновно поведение, дали е имал обективна възможност да знае за евентуална нередовност в регистрацията. Твърди се, че това представлява нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и ограничава правото му на защита.

Твърди се още в жалбата, че наложеното наказание е несъразмерно тежко, не съответства на конкретните факти и не изпълнява целите на административното наказаване по чл.12 от ЗАНН. Твърди се още, че в АУАН, въз основа на който е издадено санкционният акт фигурира само актосъставител и Е.н свидетел, което е в противоречие с нормите на ЗАНН.

Претендира се от съда да бъде отменено атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен чрез процесуалния си представител, 1 не се явява и не взема становище. Не се явява представител и същият не взема становище по спора. редовно уведоменият процесуален

Въззиваемата страна ВПД Началник на ГПУ – Петрич при РДГП Смолян, редовно призована, също не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по съществото на спора.

Петричкият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 21.11.2025 г. около 15,00 ч. в община Петрич, първокласен път – 1 Е79 на км.443 в зоната на граничен преход Кулата с посока на движение от РГърция към РБългария е спрян за проверка лек автомобмил марка „Мерцедес“ модел GLS450D 4 Matic, сив на цвят, с поставени български временни рег.номера ****. Автомобилът бил управляван от В. Е. Т., с ЕГН-**********, от град София, притежаващ СУМПС №********, категория В М, издадено от СДВР, чиято самоличност била установена при осъществената проверка. При проверката било установено, че спряното МПС е с номер на рама ***** и че поставените на автомобила български временни регистрационни номера **** са с изтекъл срок на 17.10.2025 г.

За установеното нарушение, свидетеля С. А. М.- мл. експерт при ГПУ- Петрич в присъствието на св. Б. А. Г.- служител при ГПУ- Петрич е съставил АУАН № 5396а137/21.11.2025 г., с бл. № 858277, с който е квалифицирал нарушението, като такова по чл.

140, ал.1 ЗДвП.

Актът е съставен, на място на проверката, в присъствие на жалбоподателя В. Т., връчен му лично от актосъставителя с отбелязване, че няма възражения. Такива не са постъпили и в законоустановения по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок.

Вземайки предвид извършеното от жалбоподателя, както и преценявайки в съвкупност приложения доказателствен материал по преписката, ВПД Началник ГПУ в РДГП СмолянГПУ Петрич, упълномощен със Заповед № 8121з-1389/07.10.2024 г., издал атакуваното в настоящото производство Наказателно постановление с № 25-5396-000009 от 07.12.2025 г., с което на В. Е. Т. за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от същия закон в размер на 255,65 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ евро, равняващи се на 500 /петстотин/ лева съгласно ЗБЕРБ, и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, както и на основание Наредба Iз- 2539 на МВР, са му отнети 10 (десет) точки.

НП е било връчено на жалбоподателя в законоустановения за това срок лично срещу подпис, на дата 20.01.2026 г. На 05.02.2026 г., последния е депозирал жалба против атакуваното НП пред съда, инициирал настоящото производство.

С показанията на разпитаните по делото свидетели С. А. М. и Б. А. Г., се установява датата и мястото на извършената проверка, тъй като и двамата по категоричен начин посочват датата на установяването на нарушението- 21.11.2025 г., както и мястото- ГКПП Кулата. Двамата посочват конкретни данни за случилото се, особено св. М., относно собствеността на 2 проверявания лек автомобил. Категорично потвърждават, че след проверката било установено изтичането на валидността на временните регистрационни табели, на дата 17.10.2025 г.

Горната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, а именно: АУАН № 5396а-137-27.11.2025 г., НП № 25-5396000009/07.12.2025 г., преводно нареждане, както и изисканите от РДГП- Смолян, ГПУПетрич- Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., № 8121з-1389/07.10.2024 г., № 3282з1577/02.04.2025 г. и удостоверение рег. № 5396-3288/17.02.2026 г. по описа на ГПУ- Петрич, писмо рег. № 314000-6939/18.05.2026 г., справка за нарушител/водач, справка по история за ПС с рег. № ****- 3 бр.

Съдът намира, че няма никакъв спор за изложените факти от свидетелите, а всички доказателствени източници са абсолютно непротиворечиви и дават пълна картина за процесните събития. Ето защо, съдът крЕ.тира изцяло показанията им като пълни, последователни и обективни.

При преценка на приобщените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност прочетени по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 ЗАНН, както и от дадените свидетелски показания, които настоящия състав крЕ.тира изцяло като пълни, последователни и изчерпателни, като поради липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички останали писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 НПК- per argumentum a contrario.

Като прецени така установената фактическа обстановка, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал.1 и ал.2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН и е допустима- подадена е в преклузивния срок по ал.2 на посочения текст от надлежно легитимирано за това лице. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП- аргумент по чл. 64, б. „б“ от ЗАНН) и девулотивен (сезиращ съда- чл. 59, ал.1 от ЗАНН) ефект.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от Заповед № 3832з-1577/02.04.2025 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., и Заповед № 8121з-1389/07.10.2024 г. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.1 и ал.3 на чл.

34 от ЗАНН срокове. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени и изискванията визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Във връзка с гореизложеното, съдът приема че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Според чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или 3 установяване на нарушението. Употребата в закона на множествено число за свидетели не налага задължителното посочване на поне двама, а предполага възможност такива да бъдат посочвани. Това следва и от анализа на разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, според която АУАН може да бъде подписан и от Е.н свидетел. От внимателното запознаване с отразеното в процесният акт е видно, че същият изцяло в изискванията на закона е съставен в присъствието на нарушителя, а именно жалбоподателя В. Е. Т. и свидетелите С. А. М. и Б.

А. Г., присъствали при извършване и установяване на нарушението. Предвид изложеното, твърденията на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.

Доколкото касае издаването на атакуваното Наказателно постановление, АНО се основал на фактически констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. По този начин, неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя които се основават в това, че издадените актове не са съобразени с разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, както и относно недоказаност на извършеното от него.

В допълнение на горното, и видно от съставения АУАН и в последствие и в издаденото НП, мястото и времето, както и обстоятелства при които е извършено нарушението са точно и конкретно посочени, поради което съдът приема, че не са налице процесуални нарушения, които да попадат в категорията на съществените и неотстраними такива, които да водят до отмяна на разглежданото наказателно постановление. Безспорно, е установена идентичност в НП във връзка със издадения АУАН, който е инициирал настоящото административнонаказателно производство. Правилно е описана и приетата за нарушена законовата разпоредба от Закона за движението по пътищата, ведно с наложената санкция въз основа на същия закон.

От всичко изложено, се стига до извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени.

Предвид всичко изложено, както и от представения и приетия по делото доказателствен материал, настоящия състав приема, че от обективна страна Т. е осъществил вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. В тази връзка се доказа по категоричен начин, че на процесната дата и на процесното място, жалбоподателят е управлявал МПС, като е управлявал лек автомобил марка и модел „Мерцедес GLS 450 4 Matic”, с български временни регистрационни номера ****, и с № на рама- ****, като същият въпреки, че е бил снабден с разрешение за временно движение № 000683489 и с рег.

№ **** за срок на валидност от 17.09.2025 г. до 17.10.2025 г., то към момента на проверката21.11.2025 г., същото е било изтекло, не е било продължено временното разрешение за движение и не е имало регистрация по надлежния ред. В подкрепа на този извод са и представените по делото писмени доказателства- а именно: справка по история за ПС с рег.

№ **** /л. 54 от делото/, писмо с рег. № 314000-6939/18.05.2026 г., както и показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като липсват каквито и да било доказателства, че 4 собственика на лекия автомобил е предприел действия по регистрацията му по надлежния ред.

Видно от приложените писмени и гласни доказателства, по безспорен начин се установи, че процесния лек автомобил не е бил регистриран по съответния ред, като по този начин не се спори, че и същият е бил без необходимата регистрация, поради което по този начин, се установява че нарушението е извършено от обективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП - „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. " Поради това нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП се счита извършено тогава, когато МПС е било в движение „по пътищата, отворени за обществено ползване.“ Само изтичането на срока на валидност на разрешението за временно движение не е достатъчно, за да е реализиран съставът на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, ако превозното средство не е в движение. Поради това настоящият съдебен състав счита, че датата на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е била правилно посочена от наказващия орган, тъй като това е моментът, когато са реализирани всички елементи от фактическия състав на нарушението, като жалбоподателят с действията си е осъществил състава на повдигнатото административно обвинение.