Определение № 277 от 07.07.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 277 гр. Кърджали, 07.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255100500155 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК .

Oбразувано е по частна жалба вх. № 5318/08.05.2025 г. (п.кл. 05.05.2025 г.), подадена от адв. Ел. Ив. от АК - П. като пълномощник на ищеца А. Р. Р., срещу определение № 537/17.04.2025 г. по гр.д. № 179/2025 г. на Районен съд – К., с което е оставено без уважение молбата на ищцата по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса, с искане определението да се отмени и да се постанови ново, с което молбата да се уважи.

Определението се обжалва като неправилно, с оплаквания, че първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредабата на чл.83, ал.2 от ГПК, тълкувайки я ограничително, приемайки, че ищецът има средства да заплати дължимата държавна такса по делото с доход в минимален размер, липса на имущество, от което да реализиран доходи и множество банкови сметки, по които не са налице парични средства, с което се препятства достъпа на ищеца до правосъдие, като не са обсъдени на основание посочената разпоредба предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна 1 страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.

Производството по гр. д. № 179/2025 г. по описа на Районен съд – К. е образувано по искова молба вх. № 1452/06.02.2025 г. (п.кл. 05.02.2025 г.), подадена от А. Р. Р. от гр. Кърджали, чрез ЕАД „Ел. Ив.“ против „К. Й.“ООД, с която е предявен установителен иск по чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване за нищожен Договор за паричен заем № 124095812 от 18.07.2024 г., като противоречащ на добрите нрави и заобикалящ изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК.

С разпореждане № 359/07.02.2025 г. исковата молба е оставена без движение, с указания в едноседмичен срок от съобщението ищеца да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 50 лв.

С молба вх. № 2327/26.02.2025 г. (п.кл. 24.02.2025 г.) ищцата е направила искане за освобождаване по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК от внасяне на дължимата държавна такса. Към молбата е приложена декларация за семейно, материално и имотно състояние, видно от която молителката е на 38 години, получава месечно трудово възнаграждение в размер на 1090 лева и детски надбавки в размер на 55 лева; отглежда малолетното си дете Й. Ш. Р., родено на **.**.**** г.; не притежава недвижимо имущество и МПС-та; не притежава акции, облигации, движими вещи със значителна стойност, както не разполага с влогове в банки и няма вземания от трети лица, но има общи задължения към банки и фирми за бързи кредити около 50 000 лева, по които не успява да заплаща месечните вноски.

С Разпореждане № 573/04.03.2025 г., районният съд е оставил без движение молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК, като е дал указания на ищцата в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да декларира при условия на чл. 313 от НК конкретен размер на месечните вноски към банки и фирми за бързи кредити за твърдените задължения от 50 000 лева, както да представи декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, с посочване дата на декларираните данни, като е предупредена, че при неизпълнение на указанията в цялост и срок, искането за освобождаване от държавна такса ще бъде оставено без уважение. Със същото разпореждане са изискани справки от НАП, Агенцията по вписванията, ОД на МВР – Кърджали, НОИ, БНБ, Търговския регистър и НБД „Население“.

2

С уточняваща молба вх. № 4539/16.04.2025 г. (п.кл.14.04.2025 г.), подадена от процесуалния представител адв. Ел. Ив., е заявено, че декларацията е подписана под страх от наказателна отговорност, непосредствено преди подаване на исковите молби в Районен съд – К. и е поискано съдът служебно да извърши справка за образуваните от ищеца дела срещу фирми за бързи кредити, от която да установи общият размер на задълженията й.

С обжалваното определение № 537/17.04.2025 г. по гр.д. № 179/2025 г. на Районен съд – К., постановено в производство по чл. 83, ал. 2 от ГПК, е прието следното: ищцата не е изпълнила дадените с разпореждане № 573/04.03.2025 г. указания да представи доказателства за размера на месечните задълженията към фирми и банки за бързи кредити за посочения от него общ размер на задължения към банки и фирми за бързи кредити около 50 000 лева, както и не е представила декларация с посочване на датата на декларираните данни, поради което съдът не е кредитирал данните в декларацията, предвид че доказателствената тежест за наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 от ГПК е на страната, която иска да бъде освободена от заплащане на такси и разноски и процесуалната й пасивност не следва да бъде извинявана с искания към съда, който е изискал достатъчно справки, необходими за произнасянето му; в тази връзка съдът е изискал от ищцата да декларира при условията на чл.

313 от НК, респ. да представи доказателства за това, каква е общата сума, която плаща на месец за твърдените задължения около 50 000 лева, а не общият размер на задължения, който е посочен от ищцата; отделно от това, видно от представената справка от БНБ същата има множество банкови сметки в търговски банки в страната, както и платежни сметки за електронни пари и платежни операции в онлайн платформи, а от представената от ОДМВР-К. справка за собственост на МПС било видно, че на 13.03.2025 г. ищцата е станала собственик на л.а. марка „Опел“, модел „К.“ с рег. № ******.

Като краен извод районният съд е приел, че анализът на тези писмени доказателства сочи, че ищцата разполага с парични средства за заплащане на държавната такса в размер на 50 лева по делото – в трудоспособна възраст е, няма доказателства за влошено здравословно състояние и може да се направи извод, че е в състояние да заплати дължимата държавна такса, която е в нисък размер.

3

Определението е неправилно, поради което следва да се отмени с произнасяне по същество от настоящата инстанция. В тази връзка прецени, че ищцата е представила декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. чл.313 от НК, че не е семейна, има едно малолетно дете, родено на **.**.****г., получава трудово възнаграждение от 1090 лв. и това са единствените доходи на членовете на семейството й, наред с получавани детски надбавки от 55 лв., като тя и членовете на семейството й не притежават недвижимо имущество и МПС-та, както и не притежава ценни книги, движими вещи на значителна стойност, не притежава влогове в банки и няма вземания от трети лица, но има общи задължения към банки и фирми за бързи кредити около 50 000 лв., по които не успява да заплаща месечните вноски. От изискани от районния съд и постъпили по делото справки и информация от ТД на НАП Кърджали, НОИ, БНБ, Агенция по вписванията и Сектор „ПП“ при ОД на МВР Кърджали, се установява още, че ищцата не е регистрирана в ТРРЮЛНЦ, няма регистрация като безработно лице и не получава обезщетение за безработица, има открити банкови сметки в търговски банки, както и платежни сметки в Пейнетикс АД и Изипей АД, получава по действащ трудов договор възнаграждение от 1090 лв. като облагаем доход, няма недвижимо имущество и считано от 13.03.2025 г. е собственик на МПС л. а. „Опел К.“ с първоначална регистрация от 22.02.2002 г. Служебно известно на настоящия съд е обстоятелството, че А. Р.

Р. е ищца освен в настоящото производство, и в множество други граждански производства, заведени срещу кредитни институции по предявени искове за нищожност на договори за кредит. Служебно известно е и това /справка в.гр.д. № 154/2025 г. на ***/, че на ищцата е определена 38 % ТНР, с начална дата на инвалидизация - 09.05.2022 г. за срок до 01.04.2027 г., съгласно Експертно решение № 90993/84/25.04.2024 г. на ТЕЛК ІІ състав при МБАЛ „Д-р Ат.Д.“ АД, гр. К..

Съгласно практиката на ВКС, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК /а и от разноски въобще/, съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законово установеното задължение за внасяне на държавна такса за 4 производството по делото, като след изясняване на общото материално състояние на страната, е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса. Единствено след извършване на тази преценка, съдът може да направи обоснован извод за наличие на предпоставките по чл.83, ал.2, т.1-7 от ГПК и да се произнесе дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането на държавна такса. При така установените в производството фактически обстоятелства относно имущественото състояние на ищцата, следва да бъде направен обоснован извод, че ищцата няма достатъчно средства да заплати така определената й по делото държавна такса за предявения от нея иск в размер на 50 лв. Същата, макар и в млада възраст, е с влошено здравословно състояние, отглежда сама малолетно дете, не притежава недвижимо имущество, подлежащо на деклариране, получава доход под минималната работна заплата. Данните за притежавано МПС с първоначална регистрация от 2002 г. без данни за придобивния способ/възмездно или безвъзмездно основание/, не променя този извод с оглед секвериумостта.

Поради изложеното, следва обжалваното определение за отказ за освобождаване на ищцата от държавна такса да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което същата да бъде освободена от внасяне на държавна такса по производството, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

При тези мотиви и на основание чл.278, ал.2, вр. чл.83, ал.2 от ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 537/17.04.2025г. по гр.д. № 179/2025 г. на Районен съд – К., с което е оставено без уважение искането на ищцата А. Р. Р. по чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването от заплащане на държавна такса по производството, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА ищцата А. Р. Р., ЕГН **********, гр.К., кв. В. - П. № ** от заплащане на държавна такса по производството по гр.д. № 179/2025 г. на Районен съд – К. и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

5

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 277 гр. Кърджали, 07.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255100500155 по описа за 2025 година Производството е по чл. 274, вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК .

Oбразувано е по частна жалба вх. № 5318/08.05.2025 г. (п.кл. 05.05.2025 г.), подадена от адв. Ел. Ив. от АК - П. като пълномощник на ищеца А. Р. Р., срещу определение № 537/17.04.2025 г. по гр.д. № 179/2025 г. на Районен съд – К., с което е оставено без уважение молбата на ищцата по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса, с искане определението да се отмени и да се постанови ново, с което молбата да се уважи.

Определението се обжалва като неправилно, с оплаквания, че първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредабата на чл.83, ал.2 от ГПК, тълкувайки я ограничително, приемайки, че ищецът има средства да заплати дължимата държавна такса по делото с доход в минимален размер, липса на имущество, от което да реализиран доходи и множество банкови сметки, по които не са налице парични средства, с което се препятства достъпа на ищеца до правосъдие, като не са обсъдени на основание посочената разпоредба предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса.