Определение № 2074 от 10.08.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2074 гр. София, 10.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно частно гражданско дело № 20221000503541 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 274 – чл. 278 ГПК, във връзка с чл. 420, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Юробанк България“ АД /правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД/, чрез пълномощника си, срещу определение № 10661 от 25.10.2022г., постановено по гр.д.

№9403/2022г. от Софийски градски съд, ГО, 30 състав, с което е допуснато спиране принудителното изпълнение по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.

№935/2019г. по описа на РС - Сандански и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, по който е било образувано изп. дело №556/2021г. по описа на ЧСИ Б. В., рег. №*** на КЧСИ с район на действие - ОС Благоевград.

Частният жалбоподателя счита, че обжалваното определение е недопустимо и неправилно, като излага подробни съображения в подкрепа на своите възражения. Прави искане въззивният съд да отмени обжалвания съдебен акт.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от ответниците в първоинстанционното производство, чрез пълномощника им. В отговора се поддържа твърдение, че частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, като се излагат подробни съображения.

САС, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и на ответниците, както и данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от активно легитимирано лице, срещу 1 подлежащо на обжалване определение, от външна страна е редовна и допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

За да се произнесе по основателността на частната жалба, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 9403/2022 г. по описа на Софийски градски съд, I ГО, 30 състав е образувано по предявени искове с правно основание чл.

422 от ГПК от „Юробанк България“ АД против Ф. И. К. и Л. Е. К..

С молба, на основание чл. 420, ал. 5, вр. с ал. 2, т. 2 от ГПК, ответниците са поискали от съда, разглеждащ установителните искове на „Юробанк България“ АД, да спре изпълнението. В молбата се поддържа, че спирането е необходимо до изясняване на спора между страните, т.к. в противен случай ще бъде предприето принудително изпълнение без да е налице основание за това. Ответниците твърдят, че претендираните от ищеца вземания произтичат от нищожни като неравноправни клаузи на договор за кредит, подробно описани в молбата, по който те имат качеството потребители, както и от нищожни допълнителни споразумения между страните.

С обжалваното определение СГС се е произнесъл по молбата, като я е счел за основателна, поради което е постановил спиране на изпълнителното производство по изп. дело № 556/2021г. по описа на ЧСИ Б. В., рег. №*** на КЧСИ с район на действие - ОС - Благоевград.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че определението на СГС е недопустимо, поддържайки, че веднъж вече идентично искане на ответниците е било отхвърлено окончателно със съдебен акт, който не подлежи на обжалване, а именно - Определение № 609 от 13.06.2022 г., постановено по в.ч.гр.д. № 191/2022 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, I въззивен граждански състав.

Определението на Окръжен съд – Благоевград макар и окончателно не формира и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Безспорно разпоредбата на чл. 299 ГПК не намира приложение в производството по чл. 420 ГПК.

Поради обстоятелството, че определението не формира сила на пресъдено нещо, то при нови данни или изявление от страна на ответника, може отново да бъде направено искане по реда на чл. 420 ГПК.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като не съдържало никакво обсъждане по същество на конкретно релевираните от страна на длъжниците възражения. До този извод въззивният съд достигна, съобразявайки следното:

Със законодателното изменение на ГПК с ДВ, бр. 100/2019г. в ал. 2 на чл. 420 от ГПК се допуска спиране на изпълнението и без да е представено обезпечение на кредитора, когато са налични две предпоставки - да е направено искане за спиране на изпълнението на заповедта и да са представени писмени доказателства, че вземането не се дължи, или че вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен от 2 потребител или че размерът на вземането по договор за потребител е неправилно изчислен.

Следва да се има предвид, че с посоченото изменение, в сегашния текст на закона, е отпаднало изискването доказателствата да са „убедителни“ каквато беше старата редакция на чл. 420 ГПК. В практиката се приемаше, че под „убедителни доказателства“ следва да се има предвид тези, които пораждат основателни съмнения относно съществуването на вземането, могат да обосноват възражение срещу вземането, такива които са в състояние да мотивират извод за несъществуване на вземането и пр. С отпадането на изискването доказателствата да са убедителни понастоящем, за да бъде уважено искането за спиране по чл. 420, ал.2 ГПК е достатъчно доказателствата, представени от длъжника, да разколебават твърдението на ищеца за наличие на изпълняемо право в първата хипотеза на чл. 420, ал. 2, т.

1 ГПК, да може да се направи обосновано предположение за наличие на неравноправна клауза, без да е необходимо доказателствата да налагат такъв извод, каквато е втората хипотеза(чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК). Същото обосновано предположение за наличие на неправилно изчисление на вземането по потребителски договор е необходимо в третата хипотеза (чл.

420, ал. 2, т. 3 ГПК).

В настоящия случай, спорът пред СГС е с предмет вземане, основано на договор за банков кредит, сключен между банка и потребители. В отговора на исковата молба и в искането за спиране на изпълнението са били въведени възражения за наличието на неравноправни клаузи в договора и нищожност на анексите към него. При разглеждането на искането за спиране на изпълнението, настоящият съдебен състав намира, че са налице необходимите предпоставки - подадено искане и приложени писмени доказателства, че вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител /т. 2 на чл. 420, ал.2 ГПК/. Клаузите, на които са се позовали ответниците, са формулирани по начин, който при преценка от съда, би могло да се възприеме, че вземането вероятно е основано на неравноправна клауза от договора, а оттук и до нищожност на допълнителните споразумения към договора за кредит, на основание чл. 366 ЗЗД. В настоящото производство, обаче, съдът не може да извършва преизчисляване на кредита, /изключвайки неравноправните клаузи/, включително да приспада неправилно удържани от банката суми. Това е така, защото в производството по чл. 420 ГПК съдът няма процесуална възможност да установи в цялост фактическата и правна страна на спора, нито да навлиза в очертания от молбата, съдържаща искане за спиране, спор по същество. Основателността на релевираните от ответниците възражения за неравноправения характер на посочените клаузи ще бъде преценявана при разглеждане на исковете по същество. За нуждите на настоящото производство приложените доказателства са достатъчни, тъй като съдът не следва да има категорична убеденост, че цитираните клаузи са с неравноправен характер. Преценката на тези доказателства в настоящото производство не следва да измества преценката, която съдът прави при 3 решаване на спора по същество, доколкото би се стигнало до неговото пререшаване, което е недопустимо. В заключение: от приложените доказателства може да се направи обосновано предположение, че задължението се основава на неравноправни клаузи в потребителски договор каквато е хипотезата на чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК. Липсата на възможност в настоящото производство съдът да преизчислява както главницата, така и лихвите налага съдът да постанови определение, с което да спре изпълнителното производство в цялост.

Предвид изложените съображения, настоящият състав намира обжалваното определение за правилно, поради което частната жалба срещу същото следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Настоящото въззивно определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като попада в хипотезата на т. 8 на ТР №4 от 18.06.2014г. постановено по тълк. д. № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от изложените съображения, САС, ГО, 8 състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от „Юробанк България“ АД /правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД/, чрез пълномощника си, срещу определение № 10661 от 25.10.2022г., постановено по гр.д. №9403/2022г. от Софийски градски съд, ГО, 30 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4