Решение № 104 от 02.10.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. С., 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20231800900259 по описа за 2023 година

Ищците – В. А. А., с ЕГН********** и А. А. А., с ЕГН*** и двамата с адрес: гр. С., ул. „Пирин“ №10, чрез Адвокатско дружество „М. и Д.“, действащо чрез адв. Н. М. и адв. П.

Д., са предявили срещу „З.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„Джеймс Баучер“ №87 обективно и субективно съединени, осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1,т.2 от КЗ, за заплащане на обезщетение в размер на:

-

200 000 лева на В. А. А.

-

200 000 лева на А. А. А., за причинените им неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на техния син А.

А. А., настъпила на 06.07.2023г., вследствие осъществило се на 06.07.2023г. ПТП, по вина на водача на лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. №РК3204ВН – П.Р.А., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, с полица №BG/02/122003696715 с начална дата на покритие 21.12.2022г. и крайна дата на покритие 20.12.2023г., ведно със законната лихва върху посочените суми, от 20.12.2023 датата, на която е изтекъл срока по чл.496, ал.1 от КЗ, до окончателното им заплащане.

Ищците претендират и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на 06.07.2023г., около 20:30 ч., на околовръстен път II82 и II-62, в близост до метанстанция е настъпило ПТП, реализирано по вина на водача на лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. №РК3204ВН – П.Р.А., който поради движение несъобразена с пътните условия, на десен завой, при суха пътна настилка, загубил управление над автомобила и напуснал пътното платно в ляво по посока на движението си, вследствие на което л.а се преобръща няколко пъти извън пътното платно.

1

В пряка причинно-следствена връзка с така описаното застрахователно събитие била причинена смъртта на пътника, возещ се на предна дясна седалка в лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. №РК3204ВН - А. А. А., ЕГН: **********, син на ищците, който починал на място. В последствие починал и водача на лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. №РК3204ВН – П.Р.А..

Твърди се, че за настъпилото на 06.07.2023г. ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №68/04.2023г. от служител на МВР при РУ – С., както и че във връзка със същото е било образувано ДП № 39/06.07.2023 г. по описа на ОД на МВР С..

В исковата молба се излага още, че по отношение на лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. №РК3204ВН, управляван от П.Р.А. е била налице застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника ЗД „Б.“ АД, полица №BG/02/122003696715, с начална дата на покритие 21.12.2022г. и крайна дата на покритие 20.12.2023г.

Твърди се, че ищците съобразно разпоредбата на чл.380 от КЗ, на 18.09.2023г., депозирали писмени застрахователни претенции пред ЗД „Б.“ АД за изплащане на обезщетение за причинените им от процесното ПТП вреди, но и до момента застрахователят не бил определил и/или изплатил такова. Ищците считат, че ответникът дължи и лихва за забава, от датата на изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ.

Ищците В. А. А. и А. А. А. твърдят, че като пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП, търпят следните неимуществени вреди – болки и страдания:

Твърдят, че поради внезапната смърт на техния син А. А. за тях са настъпили тежки вредни последици изразяващи се в душевни и психически болки и страдания. Определят загубата на сина им като най-тежкия момент в живота си. Не минавало ден, през който да не тъгуват за детето си. Изключително болезнено приемали внезапната смърт на сина си и тази травма, считат, че не биха могли да преживеят и преодолеят с времето, тъй като са изгубили най-скъпия за тях човек – техния син, на когото са разчитали и който е бил тяхната опора в живота, който се е грижил за тях , помагал е в домакинството и бита, споделял радостите и тревогите им, за когото са имали бъдещи планове, надежди и мечти.

Ищците твърдят, че раждането на сина им А. е бил един от най-щастливите моменти в живота им. Бил много желано дете, отгледано с много любов и грижа. След като завършил образованието си синът им А. започнал работа и помагал за осигуряването на семейния бюджет и прехраната на семейството. Отношенията между тях били топли и близки, основани на взаимна обич и привързаност. Между ищците и синът им съществувала много силно изградена емоционална връзка, поради което той споделял с тях всичките си планове и цели. Приемал съветите им за всичко, което му предстояло да вземе като решение или да избира в живота си.

Твърдят, че не са допускали, че може да се случи трагедията, която ги е сполетяла в живота. Били тотално съкрушени от новината за внезапната смърт на сина си А. и не 2 можели да повярват, че детето им е загинало. И до момента не възприемали и не можели да преживеят загубата на детето си, в разцвета на младостта му, само на 27 години. Страдали безутешно за тази загуба, станали затворени и неконтактни, постоянно плачели и скърбели за сина си. Често посещавали гроба му, непрестанно говорели за него е се връщали с горчивина към деня на трагичния инцидент.

Ищците твърдят, че страдат от посттравматично стресово разстройство, вследствие загубата на сина им, нарушен сън и депресия.

Твърдят, че след смъртта на сина им, техният живот загубил смисъл, бил съпроводен от мъка, отчаяние и печал. Постоянно ги измъчвали натрапчиви мисли и обвинения, чувствали се безпомощни и не намирали смисъл да живеят.

Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗД „Б.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор чрез пълномощника адв.

А. И. от САК, с който оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва да е налице деликт, по силата на който да се ангажира гражданската отговорност на ответното дружество, като твърди, че липсват доказателства за това, че уврежданията, за които се претендира от ищците застрахователно обезщетение са в пряка връзка с процесното ПТП.

Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Сочи, че в представения с исковата молба КП за ПТП е описан механизъм, повторен и в и.м., но твърди, че по делото липсват данни длъжностните лица да са били свидетели на описаните обстоятелства.

Твърди, че дори и описаният механизъм на ПТП да отговаря на действителните фактически обстоятелства, то не ставало ясно каква е била причината, поради която водачът на л.а. „Ауди“, модел „А3“ с рег. №РК3204ВН е навлязъл в лентата за насрещно движение и впоследствие напуснал пътното платно, и реализирал ПТП с пострадали лица. Твърди, че това може и да не е в резултат на негово виновно и противоправно поведение.

Ответникът поддържа, че при липса на представена и влязла в сила присъда и без да е установен механизма на ПТП, не би могло да бъде направен извод, за това кой от участниците е действал противоправно, както и че без установено противоправно поведение, не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД, доколкото вината е субективно отношение към определено противоправно поведение или резултат.

Оспорва изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП.

Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност“, ответникът оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправното деяние и вина в поведението на водача на МПС лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. №РК3204ВН.

Твърди, че събитието е случайно (чл. 15 НК) за водача на МПС „Ауди“, модел „А3“ с 3 рег. №РК3204ВН, като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на ПТП и вредите от него.

Оспорва твърденията на ищците за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане.

Ответникът оспорва исковете и по размер, като прекомерно завишени и не отговарящи на принципа за справедливост.

Твърди, че претендираната от ищците сума от по 200 000 лева, за обезщетяване на процесиите неимуществени вреди, е прекомерно завишена и не отговоря на закона, ППВС № 4/68 година, икономическата конюнктура в страната към датата на деликта и практика на ВКС за сходни и дори по - тежки вреди. Сочи, че съгласно т.п. № 7/78 година на ВС т. 9 , отговорността на застрахователя е функционална, обусловена от основанията за отговорността на самия застрахован. Счита, че без всякаква опора в закона и нормалната житейска логика срещу застрахователите се претендират и присъждат по - големи обезщетения, отколкото срещу деликвенти физически лица или в други случаи на отговорност за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане, въпреки, че за определяне размера на обезщетението винаги се прилага правилото на чл. 52 ЗЗД и тълкувателната практика на ВС за прекомерна и неотговаряща на тежестта на травмата и „икономическата конюнктура” в страната, както и практиката на ВС отразена в ППВС № 4/68 година.

Отделно от това ответникът поддържа, че в случая е съществен въпросът, свързан с тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД и по - конкретно относно критериите, които имат значение за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при деликт, както и относно задължението на съда да обсъди и анализира всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на съвкупната им оценка да определи паричния еквивалент на вредите. Сочи, че по правния въпрос са налице задължителни за съдилищата указания, дадени с ППВС №4/1968 г., които са доразвити с трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги свързано с преценка на редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства.

Ответникът излага още, че за да бъде определен справедлив размер на обезщетението за претърпените от деликт страдания при смърт на близък, от съществено значение са критериите относно съществуващите приживе отношения между пострадалия и лицето, което търси обезщетение за неимуществени вреди, интензитета и продължителността на накърняване на психичната му сфера, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща обществено-оправданата мярка за справедливост (решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО). Счита, че лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите следва да се имат предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий за размера на 4 обезщетението (решение № 23/25.03.2014 г. по т.д.№ 1154/2013 г. на ТК, II ТО, решение № 157/28.11.2014 г. по т.д.№ 3040/13 г. на ТК, II ТО и др.). А релевантните обстоятелства следвало не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност (решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г„ на ВКС, ТК, II ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО и др.), за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован.

На следващо място ответникът с отговора прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на наследодателя на ищците като пътник в МПС.

Твърди, че по време на превоза е пътувал без поставен предпазен колан в противоречие с императивни разпоредби на ЗДвП.

Твърди, че ищецът е получил травмите си при механизъм без поставен предпазен колан, с аргументи, че при наличието на поставен такъв, същият е щял да го задържи за седалката и е нямало да получи описаните наранявания.

Твърди, че при правно поставен предпазен колан вредите или е нямало да настъпят, или са щели да бъдат в значително по-лека степен.

Разпечатката съдържа 45 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bef64465-941a-4b77-ab07-6a9aab691300