Решение № 323 от 29.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Варна, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000096 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 8140/20.12.2024г. на В. С. С. от с. З, общ. К, обл. Добрич, представляван от адв. М. Я.– АК- гр. Добрич, срещу решение № 121/06.12.2024г., постановено по т. д. № 84/2024г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД- гр. София, ЕИК 121265113, за присъждане на сумата 129 500 лв., съставляваща горницата над 20 500лв. до 150 000лв., претендирана като дължима незаплатена част от обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 20.12.2023г. по път III293 /Добрич– К/ на разклона за с. Ломница, общ. Добричка, обл. Добрич, по вина на водача на л. а. „Фолксваген Пасат“, с ДКН ХХ ХХХХ ХХ, който към момента на произшествието е бил застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от изтичане на срока за произнасяне по предявената застрахователна претенция – 09.04.2024г., до окончателно изплащане на задължението.

1

В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, както и за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Твърди се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен от първоинстанционния съд в нарушение на нормата на чл. 52 ЗЗД. Излагат се съображения, че съдът се е отклонил от задължителните указания, дадени в ППВС № 4/1968г., както и че не е съобразил обществено- икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и нарастващите лимити на застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Според страната, останали са недооценени факти и обстоятелства, относими към справедливия размер на обезщетението, като: характер и тежест на уврежданията, проведено лечение, възстановителен период, интензитет и продължителност на търпените болки и страдания, както физически, така и психо- емоционални, обстоятелствата при които е настъпило събитието, както и степента на телесните повреди и техния необратим характер, за което свидетелства събраните по делото писмени и гласни доказателства. На следващо място се навеждат оплаквания за необоснованост на изводите за наличие на основание за приложение на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Твърди се, че съдът е признал наличието на съпричиняващо поведение на пострадалия ищец, което не е доказано, респ. изводите почиват на предположения, а не на конкретните установени по делото факти. В условията на евентуалност, представителят на въззивника заявява, че дори и при допуснато нарушение на задължението за поставяне на предпазен колан квотата на действителния обективен принос на пострадалия не може да надхвърли 1/5. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск изцяло чрез присъждане на допълнително обезщетение в размер на 129 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.04.2024г. до окончателното погасяване на задължението. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата стрaна „ЗД ЕВРОИНС“ АД, чрез ю. к. Й. С., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност на решението в обжалваната му част. Моли съда да отхвърли изцяло жалбата, като потвърди обжалваното решение в отхвърлителната му част. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, в т. ч.

2 възнаграждение за юрисконсулт.

Съдебният състав констатира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

След образуване на въззивното производство е постъпила молба вх. № 1959/14.03.2025г., подадена от адв. М. Я. – АК- гр. Добрич, в качеството му на процесуален представител на въззивника, в която се сочат нови обстоятелства, свързани с установено в болнично заведение влошаване на здравословното състояние на пострадалия В. С. С., приложени са писмени доказателства и е поискано назначаването на съдебно- медицинска експертиза във връзка с новите обстоятелства и представените доказателства. Доказателствените искания за уважени от съда с протоколно определение № 111/15.04.2025г. С молба вх. № 3423/12.05.2025г. е представено Експертно решение на ТЕЛК от 17.04.2025г., което също е приобщено към доказателствения материал.

В проведеното второ открито съдебно заседание в тази инстанция процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата. Представител на въззиваемото дружество ЗД „Евроинс“ АД не се явява. Процесуалният представител на третото лице- помагач ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД- адв. Г.

Х., е подал молба преди провеждане на съдебното заседание, със становище по съществото на спора.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Добричкият окръжен съд е бил валидно сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от В. С. С. от с. З, Област Добрич, срещу ЗД „Евроинс“ АД- гр. София, за присъждане на обезщетение в размер на 150 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди- болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 20.12.2023г., виновно причинено от К С А като водач на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество. Предявена е и акцесорна претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 09.04.2024г. до окончателното погасяване на задължението.

3

Обжалваното решение, с което искът е уважен частично до размер на сумата 20 500лв., ведно с акцесорната претенция за законната лихва, е валидно по критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо - налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, включително и специалните такива съгласно приложимия КЗ (в сила от 01.01.2016г.) относно изпълнението на процедурата по чл. 380 от КЗ.

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че на 08.01.2024г. от името на ищеца е подадена извънсъдебна претенция към застрахователното дружество, привлечено като ответник, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. и имуществени вреди за сумата 5 481.24лв., въз основа на която е образувана преписка по щета № **********/2024г. На пострадалото лице е определено извънсъдебно и изплатено от ЗД „Евроинс“ АД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 92 000лв. и обезщетение за имуществени вреди за пълния поискан размер.

Между страните няма спор и относно наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, по чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице неимуществени вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите” за увреждащия л. а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, сключено със застрахователя, привлечен като ответник; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора– ПТП на 20.12.2023г. по път III-293 с. Овчарово, община Добричка в посока с.

Паскалево, община Добричка, на разклона за с. Ломница, община Добричка, виновно причинено от водача на застрахованото МПС; причинени неимуществени вреди на лицето, претендиращо обезщетение (които в случая са обезщетени доброволно, извънсъдебно от застрахователя до размер на 92000лв.). Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ 4 автомобил, за причиняване на телесни повреди на ищеца, по непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила- с определение № 348/21.05.2024г., по НОХД №503/2024г. по описа на ДРС, влязло в законна сила на 21.05.2024г., е одобрено споразумение, с което е безспорно установено, че К С А, на 20.12.2023г. по път III - 293 /Добрич - К/ в землището на с. Ломница, при управление на МПС- лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, след нарушаване на правилата за движение от Закона за движението по пътищата: чл. 21, ал. 1, като е управлявал със скорост около 127.45 км/ч., и по непредпазливост е причинил телесни повреди на повече от едно лице, включително: две средни телесни повреди на В. С. С., изразяващи се в счупване на таза – „транстацетабуларна фрактура на дясната тазобедрена става“, довело до трайно затруднение движението на долен десен крайник за период от около 5-6 месеца, и „счупване на крайната част на лъчевата кост на дясната ръка“, довело до трайно затруднение на горен десен крайник за период от около 2-3 месеца, като деянието е извършено с действие и при форма на вината - непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК.

Първият спорен въпрос, за разрешаване на който е надлежно сезиран въззивният съд, въведен с конкретни оплаквания и съображения в жалбата на ищеца в производството, е за справедливия размер на обезщетението, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД, с оглед на интензитета и вида на претърпени болки, страдания и други негативни преживявания от пострадалото лице.

Съгласно медицинската документация и заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещо лице с необходимите специалност и квалификация, ищецът е получил следните травматични увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП: счупване на таза – трансацетабуларна фрактура на дясна тазобедрена става; счупване на лявото крило на опашната кост; счупване крайната част на лъчевата кост на дясната ръка, ожулвания и драскотини по лицето, мозъчно сътресение и травматичен шок. При травматичния шок е налице силно изразен болеви синдром и същият представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота. В УМБАЛ „Света Анна“- гр. Варна на пострадалия е приложена кръвна репозиция на фрактурите на ацетабулума в дясно и таза в ляво; консервативно е лекувана дясната гривнена става. След преминаване на острия период 5 пострадалият е провеждал физиотерапия и рехабилитация и многократни консулти със специалисти невролози, физиотерапевти и травматолози. Според експерта, обичайно подобни увреждания преминават за няколко месеца, но в конкретния случай голяма част от симптоматиката се проявява и към момента.

Налице е значително нарушение в походката, която е вяло паретична, степажна и значително болезнена. Вследствие на травматичните увреждания в областта на шийния отдел на гръбначния стълб има данни за коренчева увреда на ниво С5, С6 и С7 двустранно, тежка степен, и данни за периферностволова увреда на нервус медианус, улнарис и радиалис. Налице е и хипотрофия на първи пръст на дясната ръка и флексионна контраструктура на втори до пети пръсти на дясната ръка. Това води до затруднение на движението на ръката, тъй като първи пръст участва като опонент на останалите четири и когато той е засегнат съответно е засегната и функцията на ръката. Пострадалият не е възстановен напълно и е необходимо извършването на физиотерапевтични и рехабилитационни процедури за дълъг период от време.

Разпечатката съдържа 27 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bef640e1-8059-4535-bab0-6618f7cae5e6